Рафаел Надал вече е най-великият спортист в историята на Испания. Но Матадора е далеч от мисъл за отказване, макар да признава, че 2016-а не е сред най-силните години в кариерата му. Рафа продължава да се опитва да премине отвъд собствените си граници и на 30 години мечтае за две неща – отново да е №1 в света и да продължи да развива своята академия за шампиони. През юни Краля на клея отвори „Академия Рафаел Надал“ в родния си Манакор. Това е място, където с усилия, дисциплина и честност, ще се изграждат шампиони.
– Ако като дете бяхте се записали в „Академия Рафаел Надал“, щяхте ли да спечелите повече от 14 титли от Големия шлем?
– Не, да твърдя подобно нещо би било безпочвено. Не обещаваме на децата, че ще спечелят една или друга титла.
– А какво им обещавате?
– Че ще се развиват. Разполагаме с треньори с голям опит, които са работили с тенисисти като Карлос Моя. Ако момичетата и момчетата покажат талант и желание за работа, може и да станат шампиони.
– Най-известната академия е тази на Ник Болетиери. Там са тренирали имена като Андре Агаси и Серина Уилямс. Защо светът на тениса се нуждае от академията на Надал?
– Академията на Болетиери е институция в тениса, но смятам, че при нас ще се работи по-съвременно. Всяко дете има свой характер. Младите атлети трябва да придобият повече опит, да развият личността си. При нас всеки треньор работи най-много с три деца. В много от дните и аз присъствам на тренировките. За мен е важно да кажа на всяко едно дете, че може да бъде звезда, но също така трябва и да е личност.
– Как тренират младите таланти?
– Методиката е разработена от чичо ми, а идеята на една добра тренировка е проста – трябва да се опиташ да печелиш време.
– Какво означава това?
– Всички спортове се развиват постоянно и имат едно общо нещо помежду си – скоростта се вдига. Тенисът не прави изключение и топката всеки път лети все по-бързо. Ако искаш да си сред най-добрите, се нуждаеш от добра техника и нещо дори по-важно – от добро око. Ако виждаш топката по-рано, ще имаш повече време да помислиш, къде точно да я върнеш.
– Как се тренира „доброто око“?
– За младите тенисисти е много важно да практикуват и други спортове с топка, като баскетбол или тенис на маса. На корта „доброто око“ се развива чрез специфично насочване на тренировките в тази посока. Ще ви дам пример – Анди Родик е способен да удря топката с над 220 км/ч. Ако тренирам с него всеки ден, ще имам предимство срещу съперник, който праща топката през мрежата само със 190 км/ч.
– Само някои деца ще успеят да направят скока към професионалния тенис. Какво ще се случи с останалите?
– Дори и да не успеят да станат професионалисти, очакваме те да не съжаляват, че са минали през академията. Опитваме се да им предадем ценности, които ще са им нужни в живота, без значение, дали са професионални спортисти или не.
– И кои са тези ценности?
– Честност, трудолюбие, приятелство, всички те са оформили живота ми.
– Много деца в днешно време са привлечени от спортове като каране на сърф и скейтборд, които вече са и олимпийски. Защо те трябва да изберат тениса?
– Важното е да се движат. Това, на което тенисът учи, е да се уважаваш противника си и да се държиш по правилния начин на корта. По време на даден двубой има много моменти, в които си под напрежение и се бориш със себе си. Тенисът е училище за самоконтрол.
– Ако дете, което тренира в академията, дойде и ви каже, че иска да стане №1 в света, как ще му отговорите?
– Ще му кажа да забрави затова.
– Защо?
– Защото е изключително трудно и защото да е №1 в света не трябва да е единствената цел пред едно дете. Подобно поведение не е позитивно и ще попречи на развитието му. На едно дете ще кажа да не мисли за първото място в света, а да се опита да изпълни дневната си програма по най-добрия начин и по-нататък ще видим, дали ще си №1 или сред първите 100.
– Казват, че за да успееш, трябва да си поставяш високи цели…
– Аз не прекарвам годината в размисли как да спечеля Ролан Гарос. Мисля по-краткосрочно, за тренировката ми на следващия ден и какво искам да постигна в нея. Важно е да оценяваш малките успехи.
– Започнали сте да тренирате с чичо си на 4-годишна възраст. Какво си спомняте от този период?
– Той бързо ми показа, че трябва да удрям топката силно. Казваше ми: „Първо трябва да се научиш да правиш това, а после ще се погрижим и топката да минава от другата страна на мрежата.“
– При завръщането ви на юношески турнир в Южна Африка, който бяхте спечелили, чичо ви е отменил подготвено от организаторите тържествено посрещане и го заменил с тренировка.
– За него моралът винаги е бил централна тема. Когато си забравях бутилката с вода вкъщи, не ми позволяваше да пия по време на тренировка. Стратегията му бе да ме научи на дисциплина. Превърна ме в тенисист, който се влага максимално в тренировките и вярва в силата на волята си.
– Колко суров трябва да си към един тенисист, за да го подготвиш на световно ниво?
– Нашият спорт не е математика. Това, което работи за един тенисист, може да е неудобно за друг. Но в академията имаме определени правила, които се спазват. Няма да видите нито един тенисист, който да хвърля ракетата си от яд. Ако го направи, няма да тренира повече при нас.
– В каква степен сте модел за младите тенисисти?
– Не използваме кариерата ми като пътеводна светлина. Има тенисисти, които могат да се поучат от нея, но има и такива, които в някои отношения са по-технични от мен. Например, по време на теоретичните занимания, децата гледат кадри от играта на Роджър Федерер и Новак Джокович.
– Как се вдигате от леглото в деня след петсетов мач?
– Просто ставам. Но със сигурност усещам умората.
– Хората винаги са ви възприемали като гладиатор на корта, а Федерер – като артист. Имало ли е моменти, в които сте му завиждали за лекотата, с която играе?
– Искало ми се е да притежавам някои от качествата, които имат други тенисисти, включително и Роджър. Но на корта много таланти са от значение – трябва да имаш адекватно поведение и достатъчно сила. Това са неща, които пък на други тенисисти би им се искало да притежават в по-голяма степен.
– Настилките стават все по-бавни, а разиграванията – все по-дълги. Това предполага по-сериозни натоварвания на тялото.
– Преди също имаше дълги разигравания, но точките се построяваха по-бавно. Разликата е, че днес се влага много повече сила в ударите. На практика, всеки тенисист е способен да пласира уинър от всяка точка на корта. Топките летят по-бързо и ако искаш да ги достигнеш, трябва да спреш рязко или скоростно да смениш посоката. Именно в тези моменти можеш да се контузиш и това е лошото.
– На зрителите им харесва бързата и зрелищна игра.
– Но не им харесва тенисът да се ограничава до агресивни удари и брутална сила на корта, където всичко да е „бум-бум-бум“. Тенисът е красив, когато можеш да видиш тактиката, когато тенисистите не просто реагират, а мислят и тогава действат.
– Какво трябва да се промени?
– Топките отскачат много високо и това позволява да ги удариш от по-висока точка, насочвайки ги надолу, което прави ударите по-бързи. Промяна е въпрос на избора на материал, от който се изработват.
– Спечелихте Ролан Гарос на 19 години и оттогава не сме виждали толкова млад шампион в Големия шлем. Защо вече не виждаме толкова много звезди на подобва възраст?
– Спортът ни стана по-сложен. Невинаги е достатъчно да играеш добре. Трябва да си готов с отговор във всеки един момент. Не можеш да се криеш. Тук говорим за зрялост, която идва само с годините и опита.
– През този сезон ви застигнаха много контузии. Помислихте ли за отказване?
– Не. Бях готов, можеше да е голяма година за мен. Фактът, че това не се случи не означава, че ще спра да опитвам. През 2017-а ще се боря за важните титли.
– Андре Агаси спечели Australian Open на 33 години през 2003-а и се превърна в най-възрастния шампион в Големия шлем. Ще подобрите ли рекорда му?
– Това не би ме интересувало. Изпитвам страст, когато играя тенис и имам нужната мотивация да го подобря.
Източник: XL Semanal
