Карлос Коста, дългогодишният мениджър на Рафаел Надал, разказа пред El Espanol интересни неща за професията му, за началото на работата му с Рафа и за настоящето.
„За да откриеш добър играч, трябва да си информиран за всичко. Трябва да отидеш да видиш децата, нивото им, а аз лично предпочитам да научавам повече за тях. От малки още може да се забележат манталитета и целите им. Може да се срещнеш със семейството и адвокатите им. Важно е как мислят.
Аз съм бил тенисист и имам по-различна перспектива от другите агенти. Заради професионалния ми опит хората уважават мнението ми, това ми позволява по-лесно да се свързвам със семействата. На агент, който е в тура от 20 години, но никога не е бил тенисист, все нещо ще му липсва.
Минал съм през това. Моят агент знаеше какво искам и очаквам от него и го имах, но аз мога да разбера играчите, без да се налага да ми казват. Това ми е помогнало за някои от клиентите.
Започнах да работя за IMG през 2001-а. Те вече бяха говорили с Рафаел Надал и му бяха помагали предишните няколко години за различни неща, но нямаха подписан договор. Щом постъпих на работа, аз се свързах с хората му и от тях завишеше дали ще подпишат с нас или не. В началото той беше на 12 и семейството му не смяташе, че е уместно, но решиха, че вече е дошло време и избраха нас. Свърших си добре работата, но хората в IMG преди мен бяха отворили вратата.
За 14-годишно дете, какъвто беше Рафа, най-важното е да е щастлив. Помагаш му да играе в турнири, на които сам не можа да участва. Трябва да накараш страните, турнирите и марките да разберат, че това е бъдеща звезда. Трябва да ги накараш да вярват, че това е играч с потенциал.
На 14-годишно дете не се отдаваш 24 часа на ден, защото то си има семейство и екип. Твоята работа е нищо да не му липсва, да му осигуриш договорите, които да гарантират финансовото обезпечаване на кариерата му, ако семейството и федерацията не могат да го подкрепят. Трудно е, но стресът не е постоянен, както е днес.
Сега зад спортиста стоят 20 марки и всяка иска нещо различно. Всяка една новина за Рафа може да бъде интерпретирана по различен начин, а работата на мениджъра е да говори със спонсорите и да им обяснява. Слава на Бога, че Рафа е откровен човек. При контузия също трябва да се убеждават спонсорите. Взаимоотношенията с тях са ежедневна и уморителна работа. Хората виждат само резултата, но зад него се крият месеци наред тежка работа. Например промяната на имиджа на Рафа от играча с потника – започнахме работа три години преди това.“
ТennisKafe.com