Рафаел Надал преживя трудна 2015-а, но в нейния край започна да подобрява играта и резултатите си. В почивката между сезоните испанецът се включи в IPTL и даде интервю за Times of India. Ето и по-интересните моменти от него:
– Доволен ли сте от края на 2015-а и какви са целите Ви за 2016-а?
Приключих добре сезона и след трудните 6-7 месеца завърших годината с позитивна енергия. Тренирам добре и нагласата ми е да продължа по същия начин – тренировки, тренировки, тренировки. Целите винаги са едни и същи. Мотивиран съм да съм готов за големите турнири.
– С кого Ви е по-трудно да играете – Федерер или Джокович?
И двамата са невероятни тенисисти, говорим за най-добрите в истoрията на тениса. И двамата са ми трудни съперници и не мога да избера някого. В един момент от кариерата единият е по-добър от другия и обратното.
– С кого повече обичате да играете?
С Федерер нещата са по-ясно, и двамата играем със стратегия и комбинацията от стиловете ни винаги прави мача по-специален и въвлича и публиката. И с двамата обичам да играя, но ако трябва да избирам, бих казал Федерер.
– Кой беше Ваш идол, докато растяхте?
Имах шанса Карлос Моя да е до мен, докато раста, тренирал съм с него, което беше много специално. Възхищавам му се като тенисист и като човек. Той е отличен пример за подражание и съм доволен, че прекарах няколко години с него.
– Мислите ли да пропуснете някои турнири през 2016-а, за да си дадете повече време и да се съхраните за турнирите от Големия шлем? Планирали ли сте нещо?
Тези неща не могат да се планират – ще играя в по-малко турнири, ако печеля повече, тези неща не могат да се планират. Вече имам в главата си календара си, но ако побеждавам, ще играя в по-малко турнири.
– Позволете ни да надникнем в главата Ви – какво е там след слаб сезон, какво си казвате, как се подготвяте и как се мотивирате?
Аз съм №5 в света, не съм 15-и, това все още на върха. Искам да съм по-нагоре, да, и работя здраво. Никога не съм се смятал за толкова невероятен, че да считам петото място като бедствие, напротив. Опитвам да гледам позитивно. Щастлив съм от кариерата, която имам. Тази 2015-а година беше най-лошата, но в края успях да завърша 5-и в света. Догодина ще опитам да съм по-нагоре и да играя по-добре. Мотивацията ми е на лице, мотивира ме любовта ми към играта, щастлив съм, че играя тенис.
– Треньорът Ви Тони винаги е казвал, че иска Вие да станете най-великият в историята, но наскоро заяви, че Федерер е най-добрият заради 17-те му титли от Големия шлем. Това, за да ви дразни, ли го каза? Числото 17 надъхва ли Ви?
Аз винаги съм правил нещата по своя начин (смее се). Никога целта ми не е била да стана най-добрият в историята или да спечели 14 титли от Шлема, които имам сега. Аз просто винаги съм се опитвал да развивам играта си, да ставам по-добър всеки ден, да правя нещата по-добре с всяка тренировка. Ще видим дали ще мога да печеля важните турнири, това е работата ми. И не, не мисля за 17. Моят фокус е да съм подготвен за турнирите през следващите години, но не съм обсебен.
– Разкажете ни за отношенията си с чичо си Тони…
Винаги е предимство да работиш с член от семейството си, с него споделяме една и съща страст към играта, хубаво е да имаш близък човек до себе си. Не само той обаче, много хора ме подкрепят – семейството ми, родители, сестри, чичовци. През целия си живот съм бил обграден с правилната атмосфера, което е голямо предимство.
– Кога си помислихте, че може да станете професионалист?
Не си правя дългосрочни цели. Мисля за 3-6 месеца, до година напред. Държа целите си близо и опитвам постоянно да ги стигам. Когато бях на 15 и половина, наистина повярвах, че може да успея. Видях нивото на играта и тенисистите и повярвах, че мога. Важното обаче е да останеш скромен и да продължиш да работиш здраво, дори и да си №1 в света, трябва да продължиш да се развиваш, защото има и други, които работят много.
Съмненията са част от живота, но са хубаво нещо. Ако нямаш съмнения, значи си твърде арогантен, а в живота нищо не е сигурно. Контузиите са факт и „Само ако…“ не съществува. Факт са, трудно се превъзмогват, могат да спрат кариерата ти, но нямам право да се чувствам нещастен. Аз всъщност съм щастливец с всичко, което съм постигнал – имам 14 титли от Големия шлем, олимпийско злато, а това е повече, отколкото съм мечтал да постигна.
– Имате две загуби на Ролан Гарос – от Робин Сьодерлинг през 2009-а и от Новак Джокович през 2015-а. От коя боли повече?
По-трудно ми беше през 2009-а, защото бях зле. Колената ме боляха, не можах да играя на Уимбълдън, а до момента сезонът ми беше отличен – спечелих в Австралия, Индиън уелс, Рим, Барселона, Монте Карло, играх финал в Мадрид – и всичко това с ужасни болки в колената. На Ролан Гарос те не се подобриха, а Сьодерлинг играеше прекрасно. Борих се, но знаех, че не трябваше да играя. Подобно на Australian Open през 2014-а срещу Вавринка, когато претърпях най-лошата загуба в кариерата си заради проблем в гърба.
– Постоянно слушаме, че тенисистите играете постоянно с болка. Помните ли последния път, когато нищо не Ви е боляло?
Да, понякога нищо не ме боли. Болката обаче е нормално нещо, тъй като ние тласкаме телата си до границите на възможното.
– Смятате ли, че играете прекалено много?
Апелирам за двугодишна ранглиста, което ще улесни живота на тенисистите. Не искаме по-кратък сезон, защото това ще лиши много играчи от работа.
– Трудно ли превъзмогвате загубите?
Аз съм много добър в губенето, приемам пораженията много добре. Всъщност ние много повече губим, отколкото побеждаваме – всяка седмица само един печели турнира, другите са губещи. Трябва да приемаш загубата, да гледаш позитивно и да подобряваш играта си.
– Били сте и добър футболист. Трудно ли Ви беше да изберете тениса пред футбола?
Не беше трудно. Аз бях футболист от средно ниво, не бях зле, но не бях и невероятен. Когато играех тенис като дете също не бях невероятен, но виждах, че съм по-различен от останалите.
– Какви други спортове следите?
Обичам голф, баскетбол – спорта като цяло. Испанец съм и обичам и футбола. Когато имам време, ходя на мачове. Голям фен на Реал Мадрид съм.
TennisKafe.com
