Рафаел Надал сподели, че за него е било немислимо да напусне корта с мисълта, че не е дал всичко от себе си. Носителят на 22 титли от Големия шлем бе специален гост на лекция на студенти по специалността „Спортно представяне и здраве“ в UAX Rafa Nadal University. Испанската легенда разказа за някои от най-важните моменти в кариерата си и разкри коя е най-голямата промяна за него след края на състезателната му кариера.
„Никога не съм имал голямо его и не съм мислил за числа и статистики. След края на кариерата си се чувствах удовлетворен, защото знаех, че съм дал всичко от себе си и нямаше как да направя нещо повече. Никога не се е случвало да се прибера от турнир с мисълта, че не съм дал 100 процента от себе си на корта. За мен това е немислимо. Това е психологическата нагласа, към която винаги съм се придържал“ – каза Надал на събитието в мадридския кампус „Villanueva de la Canada“.
„Победите и загубите често са резултат от обстоятелства, които са извън твоя контрол. Ако обаче винаги даваш всичко от себе си, ще ти бъде много по-лесно да надминеш това, което смяташ за върха на възможностите си“ – добави рекордьорът по титли от Ролан Гарос.
Надал споделя, че оттеглянето от професионалния спорт не му се е отразило зле, въпреки че по собствените му думи е загубил досегашния си състезателен дух.
„Вече не съм толкова мотивиран и конкурентен колкото преди и това ме ядосва. Обичам да играя голф и все още го правя, но вече не съм толкова концентриран и отдаден. Проблемът е, че никога досега не съм играл без цел. Винаги съм се борил за нещо. Предпочитам това пред лесните победи. Когато се оттеглиш, физическият ти ритъм се забавя, но за сметка на това вече съм доста по-спокоен. Оттеглянето не ми се отрази негативно, харесвам живота си“.
Четирикратният шампион от US Open се върна към първите си стъпки в тениса, както и към момента, в който е разбрал за хроничната контузия в крака, която го измъчваше през цялата му кариера.
„Чичо ми Тони започна да ме тренира още като 3-годишен. Впоследствие към екипа се присъединиха и други важни хора. Бях отгледан по много добър начин и това ми помогна да се подготвя за живота. Хората от щаба ми винаги са ме третирали като син и не са ме поставяли под какъвто и да е натиск. Когато напрегнатите моменти на корта дойдат, всичко зависи от усилията, които си положил в подготовката и това колко добре си се научил да контролираш емоциите си“.
През 2005 г. Надал чува диагнозата, която променя целия му живот. Той разбира, че страда от синдрома на Мюлер-Вайс – дегенеративно заболяване, което уврежда костната система на ходилото му.
„В първия момент изглеждаше, че няма изход. Няколко лекари ми казаха, че вече няма да мога да играя, а бях едва на 19 години. След няколко изследвания и множество проучвания обаче в крайна сметка успяхме да намерим решение. Успяхме да подсилим ходилото ми със 7-милиметрова пластина и специални обувки. След това отново можех да играя, но за съжаление кракът ми вече бе сериозно увреден, а това наруши баланса на цялото ми тяло и доведе до множество контузии в хода на кариерата ми“.
Матадорът разказа и за може би двата най-велики мача в кариерата си – финалът на Уимбълдън 2008 и този на Australian Open 2022.
„Онзи мач срещу Федерер определено бе един от най-трудните в кариерата ми. Причината беше не само силният ми опонент, но и фактът, че ми беше трудно да контролирам емоциите си заради огромното значение на онзи двубой. Това беше третият ми пореден финал на Уимбълдън, след като бях загубил предходните два именно от Роджър. Онези поражения бяха много болезнени за мен, но триумфът през 2008 г. доказа както на самия мен, така и на всички останали, че мога да печеля титли от Големия шлем не само на клей“.
„Срещу Медведев през 2022 г. мислех, че ще загубя, но въпреки това бях решен да се боря докрай. Винаги съм притежавал добър самоконтрол и рядко съм си позволявал да се ядосвам на корта. Когато приемеш, че някои неща са извън твоя контрол, става много по-лесно да се успокоиш и да намираш решения в трудните ситуации“.
В заключение, двукратният шампион от Уимбълдън сподели как според него ще изглежда бъдещето на професионалния тенис.
„Тенисът е спорт, който е доста консервативен по отношение на правилата. През последните 100 години не се е променило почти нищо. Играчите стават все по-високи и по-бързи, а сервисът е все по-важна част от играта. Ако физическият аспект на играта не бъде ограничен по някакъв начин, в определен момент ще се появи бърз двуметров играч и никой няма да може да играе срещу него“.
„Този момент обаче все още не е дошъл. Джокович игра финал преди няколко дни, а аз все още бях в Тура миналата година по това време. Щом играчи като нас все още имат своите шансове, значи промените, за които говоря, все пак не се случват толкова бързо“.
