Жил Симон изказа доста интересно мнение относно съперничеството между Рафаел Надал и Новак Джокович. Според французина, в началото на неговата кариера самият Надал е бил „лошия“ на фона на Роджър Федерер. Впоследствие обаче това се е променило заради възхода на Новак Джокович.
„Важно е да си спомните, че в началото на века Роджър беше най-обичаният играч в света. Някои хора ще кажат, че е най-обичаният в цялата история на тениса. Напълно е възможно да е така, няма да споря за това. Именно заради тази негова популярност обаче много хора не харесваха Надал, когато той се появи и започна да създава сериозни проблеми на Роджър. Впоследствие обаче, когато Джокович стигна върха, хората заобичаха Надал много повече. Напълно съм убеден в това. Феновете започнаха да оценяват Рафа много повече, когато започнаха сравненията между него и Джокович и тези с Федерер започнаха да отшумяват“ – коментира бившият №6 пред Sportklub.
„Джокович беше „злодеят“ в продължение на много време, но той винаги остана верен на себе си и го уважавам за това. Той не се ваксинира, дори когато това означаваше да пропусне турнир от Големия шлем и да постави преследването на рекорда в опасност. Той не се поддаде на фалша. В началото се опитваше да се хареса на хората, но много фенове го сметнаха за превзет и лицемерен. След това обаче Новак си каза „Не ми пука – това съм аз, независимо дали ме харесвате или не“. Това му спечели първо уважението, а след това и обичта на феновете“ – смята бившата първа ракета на Франция.
„Когато Джокович каза, че иска да надмине Надал и Федерер и да бъде рекордьор по титли от Големия шлем, хората сметнаха това за проява на арогантност. Сега, когато го постигна, няма как да не му свалим шапка и да го поздравим. Той постепенно заслужи обичта и уважението, на които определено не се радваше в първите години от кариерата си“.
Един от най-честите спорове, свързани с „Голямата тройка“, е кой измежду Надал, Федерер и Джокович притежава най-голям природен талант. Тук Симон отново изказа интересно мнение, като даде пример с друга звезда на испанския тенис от тяхното поколение.
„Никога не ми е допадало това, че много хора асоциират таланта с определен стил на игра. Не виждам връзката. Сега, когато съм треньор, това мое мнение се потвърждава. Според мен истинският талант се състои в това да усвояваш информацията и да я прилагаш на практика по-бързо от останалите“.
„Когато моето поколение играеше, хората постоянно казваха, че Федерер е много по-талантливият, а Надал разчита най-вече на физическата си сила. Рафа обаче печелеше мачове на 16 години, което означава, че е усвоявал информацията по-бързо от конкурентите си. Освен в тениса, той е добър още във футбола и голфа – истински гений. Съгласен съм, че като тенисист Федерер е по-креативен, а стилът му е по-приятен от естетическа гледна точка. Много хора обаче не виждат отвъд това, а трябва“.
„Ще дам пример с още един човек: Фелисиано Лопес. Винаги се сещам за него, когато се замисля какво означава истинският талант. Много ми харесва да гледам агресивната му игра „сервис – мрежа“. Много хора смятат това за талант. За други играчи, които постоянно играят със сечен бекхенд, обаче казват, че просто прехвърлят топката над мрежата. Кой може да каже кое мнение е правилното?“.
„Няма как да си в Топ 20 на света, ако нямаш талант. Хората не виждат труда, който полагаме всеки ден. Някои играчи усвояват информацията за 15 минути, докато на други им е нужен час. Крайният резултат, който се вижда на корта, може да е един и същ, но процесът е различен“ – завърши Симон.
