В последните седмици информациите по отношение на състоянието на Рафаел Надал изглеждат доста по-оптимистични. Така звучат и думите на неговия чичо и дългогодишен треньор Тони Надал, който дори заговори за 15-а титла на племенника му от Ролан Гарос.
„Той играе добре. Гледам го в последните няколко дни, тренира добре. Със сигурност става много по-добър, но трябва Алкарас, Джокович и Медведев да са контузени. Това ще помогне на Рафа. Не, шегата настрана, той играе добре, иска да играе и е решен следващата година да бъде добра за него.“
„Това е мечтата на племенника ми, защото следващата година може би ще бъде последният сезон в кариерата му. Така че той иска да се състезава на най-високо ниво отново, решимостта му продължава да бъде налице.“
„Той има 14 титли от Ролан Гарос, защо да не завърши с 15-а. Нуждаем се от този 15-и трофей“ – допълни Тони Надал, който ръководи академията на Рафа в Манакор.
Той каза и интересни неща за следващото поколение тенисисти. „Отборите зад тенисистите станаха толкова големи, толкова много статистика, анализи, нутриционисти и треньори по ментално здраве. Според мен, последните са причина толкова много млади играчи да се ядосват и да не могат да се справят със загубата и напрежението.“
„Рафа никога не е имал нито треньор по ментално здраве, нито нутриционист. Не съм му майка, не знам какво е ял, яде или колко тежи. Бяхме само аз и Рафа. Някой ден играехме със стари използвани топки, водех го на нискокачествени кортове и забравяхме да вземем вода, за да стане ментално силен и да свикне да приема загубата и грешките. Аз му казвах, когато правеше грешки.“
„Днес има твърде много информация. Това не работи. Напротив, води до повече разочарование за играчите, когато загубят. Въпросът е да тренираш повече, да работиш по-здраво и постоянно да подобряваш играта си и да продължиш към следващия турнир. Затова е и толкова силен психически. Ще има много малко играчи, които са добри, колкото Федерер например, той играеше перфектно, но Рафа го побеждаваше. Става въпрос за това да удряш топката възможно най-силно, сякаш животът ти зависи от всеки удар. Да пласираш топката в игра, да се движиш по корта, да адаптираш движението си без топка и да не помагаш на другия играч да те победи.“
