За съжаление през 2020-а доста от скандалите в тениса бяха свързани с нарушаване на мерките за Covid-19 от страна на някои от големите имена в играта. А може би най-голямото провинение бе това на Сам Куери. Американецът бе в Санкт Петербург за участие на АТР 500 турнира в руския град, когато той и съпругата му дадоха положителни проби за Covid. Няколко дни по-късно цялото семейство избяга от Русия с частен самолет.
Преди няколко дни АТР завърши разследването си на случая като наказа Куери с 20 хиляди долара, но само при повторно нарушение на правилата.
За действията си Куери бе много критикуван от феновете на играта, но неговата истина е по-различна. Заради това и тенисистът реши да разкаже в подробности за случилото се в интервю за “Sports Illustrated”.
„Не е толкова просто, о, имам Covid и после отивам до жена ми и ѝ казвам: „Хайде да се махнем оттук“. Просто искам да кажа какво се случи и после хората могат да ме съдят затова, което стана. Ако все още ме мразите, след като знаете какво се случи, тогава добре.“
Е, какво се случи?
Откакто тенисът се възобнови на US Open, на всеки турнир има по 1-2 души, които са с Covid-10 и тези хора просто стоят в карантина в хотела на турнира за период от 10 – 14 дни, каквито са местните правила, и след това си отиват. Така че когато играех в Санкт Петербург (аз, жена ми и синът ми) пристигнахме в сряда вечер преди турнира. В четвъртък сутрин се събудихме и отидохме да си направим Covid тестове в хотела. Получихме тестовете по-късно същия ден, бяхме негативни и ни казаха: ‚Елате пак след четири дни за нов тест“.
Така че в неделя преди турнира да започне, съпругата ми и аз отидохме долу за нов тест. Отидох на тренировка, тя остана в стаята с бебето. В неделя следобед получих обаждане от жената, организираща Covid тестовете. „Ти и жена ти сте положителни, елате долу за нов тест, за да сме сигурни, че е така.“ Няма проблем. Отидохме долу и направихме нов тест, после се върнахме в стаята.
Тя се обади след няколко часа. „Хей, хора, тестовете са положителни. Моля ви останете в стаята. Някой ще се свърже с вас.“ Знам, че това е рискът и правилата, нямахме проблем с това. Представител на АТР се свърза с нас: „Останете в стаята си, поръчайте си рум сървис. Нуждаете ли се от нещо?“ Гадно е, както казах, но това е планът, така че го правим. Карантинирахме се за два дни, получавахме само рум сървис, не беше голям проблем. Ще се карантинираме там за две седмици и се чувстваме сигурни, ние сме в хотела на турнира, всичко е добре.“
И след два дни, около 8 вечерта получих обаждане от един от АТР супервайзорите. „Вече не сте добре дошли да останете в хотела. И двама лекари ще дойдат във вашата стая, един за теб и твоята съпруга, и педиатър за вашето бебе. Те ще определят дали сте асимптоматични или не, и ако сте симптоматични, тримата ще отидете в болница за минимум две седмици.“
Бях на високоговорител, така че съпругата ми започна да се паникьосва. Очевидно не бях щастлив, защото се чувствахме сигурни в хотела на турнира. Сега, имаме двама случайни лекари, които ще дойдат? Кои са лекарите? Нямам идея с кого са, с коя болница, какво се случва. И не можех да получа отговори.
Освен това синът ни беше на седем месеца по това време, растат му зъби и има лека температура така или иначе. И не знаех, дали лекарите ще решат, че понеже има температура е симптоматичен. „Ще вземат бебето в отделна болница от тази, в която ще отидем ние?“ И никой не ми отговаряше на тези въпроси. Никой не можеше да каже: О, вие ще останете заедно със сигурност“, или нещо подобно.
Така че в този момент се почувствах много некомфортно. Да не споменавам, че беше 10 часа вечерта, така че казах на турнирния супервайзор, „Няма да позволя на лекарите да дойдат в стаята ми в 10 вечерта в неделя. Бебето спи. Също така нямаме симптоми. Добре сме.“ И в този момент се обадих на Джон Тобиас (агентът ми) и се свързахме с АТР с надежда да получим отговори и помощ. Казах: Чувстваме се много уязвими, много некомфортно е. Всичко е в ръцете на тези руски лекари и те ще определят, дали да отидем в болница в Русия за две седмици?“
Отново казвам, ние бяхме много щастливи в хотела. Изолирахме се. Не бяхме около никого, стояхме си в стаята и нито сме се оплакали, нито сме направили някакъв проблем. Така че казах: „Моля ви, опитайте да накарате лекарите да дойдат на следващата сутрин в 10, не в неделя вечер в 22.“ От АТР се съгласиха. Но сякаш трябваше да взема решение между 22 и 10 часа на следващия ден. Там беше жена ми, а и моето бебе, и си мислех, че не се чувствам комфортно в тази ситуация. Така че взехме решението да вземем чартърен полет и да си тръгнем.
Нека те спра. Това, което хората казват е: Затова си се подписал. Взимаш семейството си през океана по време на Covid и това е възможност. Как ще отговориш?
Бих казал на тези хора, че първоначалният ми план беше да играя Ролан Гарос, после Санкт Петербург, после Кьолн, Виена, Париж, така че щеше да е пътуване от 7-8 седмици. Имаме бебе и не исках да съм далеч от съпругата и сина ми толкова дълго. Те не искаха да са далеч от мен толкова дълго, така че дойдоха с мен. И знаехме, че има риск да се заразим с Covid и че правилото е да се карантинираме в хотела, и бяхме окей с това. Не бяхме единствените хора. Не бях единственият човек, който да води съпругата си и бебето. И други играчи водеха своите съпруги и деца. Така функционира тенисът. Бяхме наясно с риска, но не мислехме, че ще се стигне до нещо повече от карантина в хотелската стая.
И как избягахте?
Свързах се с брокер на самолети и казах: „Мога ли да получа самолет до 9 часа, който да тръгне от Санкт Петербург за Лондон? И той ми намери. Напуснахме хотела рано сутринта, за да не ни видят и отидохме директно на терминала на частния самолет в Санкт Петербург и заминахме за Лондон. Ще кажа, че на това пътуване съпругата ми и аз носихме медицински маски, N-95, в нито един момент не свалихме маската, за да пием вода или да се храним. Кацнахме, отидохме директно в Airbnb, което наехме и останахме карантинирани там за две седмици. Като баща и съпруг смятам, че има човешки елемент в това и трябваше да направя това, което считам за правилно. Нямаше да оставя семейството ни да отиде в болница за минимум 2 седмици, където бяхме.
Когато кацнахме, историята излезе наяве, както съм сигурен ,че сте видели. Тогава се ядосах, изглеждаше, че съм се заразил с Covid и съм избягал. Не мисля, че начинът, по който бях представен, беше правилен. Не съм отказал на лекари, които са били на вратата, просто помолих да дойдат на следващия ден и те се съгласиха. Прочетох, че ни е предложен луксозен апартамент, никога не ни е бил предлаган луксозен апартамент. Предложиха ни апартамент, но не ни казаха къде е, как ще получаваме храна и ни предлагаха този апартамент само ако тези лекари преценят, че тримата сме асимптоматични.
Според мен не сме поставили никого в опасност, носихме по две маски. Направихме всичко възможно по време на това пътуване да минимизираме риска за всички и честно казано, свършихме чудесна работа. След това говорихме с лекари и те казаха: „Вижте, свършили сте отлична работа и не виждам как бихте могли да го предадете на някого по време на това пътуване.“
Предполагам, че това не е била финансово доходоносна седмица.
Това беше много, много скъп полет. Беше около 40 хиляди долара. И трябваше да платя за две седмици Airbnb в Лондон.
Къде е АТР турът във всичко това?
Има тънка граница. Имам добри отношения с АТР. Не искам да ги обвинявам и да ги карам да изглеждат зле. Опитахме да се свържем с АТР и да помолим за помощ, а те казваха: „Това е извън нашите правомощия. Това са местните власти, от тях зависи сега“. От една към следваща седмица те се справяха с различни здравни власти в различни части на света. И в тази ситуация, когато играч се разболее или даде положителен тест, се обръща директно към здравните власти.
Какво смяташ за прес съобщението и наказанието? Какво мислиш затова, което излезе преди няколко дни?
Погледнете в основата му, не съм наказан и нямам глоба, ако имам добро поведение за 6 месеца. Щастлив съм с това. Щеше ми се в изявлението да прочета нещо повече като „На база на обстоятелствата, смятаме, че Сам взе това решение заради своето семейство“. Занапред мисля, че турът може да върши по-добра работа като обясни протокола за Covid на играчите. Сам съжалява затова, което е трябвало да направи, и заедно ще се движим напред и ще вършим по-добра работа.“
Повечето хора прочетоха просто заглавието: „Куери наруши протокола и е наказан с 20 хиляди долара глоба“. Смятам, че думите бяха малко тежки, но ако погледнете, всъщност няма наказание.
Какво друго трябва да знаят хората?
Най-лесният избор за нас беше да останем в хотела в Русия за 10-14 дни карантина и после да се приберем у дома. Това исках през цялото време. И тази възможност ми бе отнета. Затова трябваше да направя това, което направих. В нито един момент не си помислих: „Covid, нека се махнем.“
Какви бяха симптомите ви?
Бих ги описал по десетобалната система като 1,5-2…сухо гърло, течащ нос, три дни по-късно бяхме добре. Според мен изобщо нямаше необходимост да ходим в болница. Не знам, дали щяхме да отидем в болница, може би щяхме. Така че не знам тези лекари, кои бяха, какво щяха да кажат…просто се карантинирахме (в Лондон) и след три дни се чувствахме добре.
Извън това не си играл мач от 90 дни. Как повлия всичко това на твоя тенис?
Последните шест седмици тренирам като при нормален период извън сезона. И не съм единственият, който не е играл много мачове. Много момчета не са играли много мачове, така че съм развълнуван да отида в Делрей, вълнувам се да отида на Australian Open. Нервен съм, дали все още ще съм добър? Почти не знаеш какво ще е нивото ти. Така че опитвам да не си поставям прекалено високи очаквания. Мисля, че работим много здраво в последните 6-7 седмици във фитнеса и на корта. Но това не значи винаги, че ще отидеш в Австралия и ще имаш добро представяне. Вълнувам се да изляза и да играя.
Предполагам, че семейството няма да бъде с теб до пролетта…
Не, те няма да дойдат. Дори и всичко това да не се бе случило, не мисля, че щяха да дойдат.
