Томи Робредо беше принуден да се откаже от участие в ATP500 турнира в Барселона заради контузия в лакътя, която го измъчва от края на миналия сезон. Ето какво заяви един от най-железните испански воини на корта в интервю пред сайта Puntodebreak.com:
– Томи, как върви възстановяването от контузията?
– Приключих миналия сезон с болки. През 2016-а пристигнах в Мелбърн и се чувствах добре, но петсетовият мач в първи кръг срещу Малек Джазири ме унищожи. Оттогава болките се върнаха и на турнира в Дубай се влошиха още повече. Опитвам се да се възстановя, но явно контузията е по-сериозна от очакваното.
– Трудно ли е да се справиш психически с травмата?
– Да, много.
– Възрастта фактор ли е?
– Не, не мисля, по-скоро проблемът е, че вече доста време не мога да се възстановя. Миналата седмица бях на контролен преглед и лекарите ми казаха, че ситуацията не се е подобрила особено, така че имам чувството, че съм изгубил последния месец и половина. Тежко е.
– Психологическият аспект на тениса ли е най-трудният?
– Мисля, че тенисът е 80% психика, 15% физика и 5% талант. Всички участници в Барселона са класни тенисисти, но разликата е главно в психологическата им мощ.
– Работиш ли с психолог?
– Не.
– Някога правил ли си го?
– Не.
– Защо?
– Защото винаги съм твърдял, че е много трудно психологът да разбере точно през какво преминаваш на корта. Аз съм реалист и предпочитам да се доверявам на хора, които са преживявали същата ситуация като мен на корта, вместо да седя в кабинет с психолог, който е имал много пациенти, но не е хващал ракета.
– Кой е психологът на Томи Робредо?
– Треньорът. Той е като „втора приятелка“ за тенисистите. Прекарвам по 24 часа на ден с моя треньор. Е, почти толкова, защото все пак спим в отделни стаи. Той е човекът, който знае, дали съм в добро настроение, дали съм уморен, дали съм се скарал с приятелката ми.
– Какво те мотивира да продължаваш да играеш, тренираш, пътуваш?
– Когато прекараш месец извън корта, разбираш, че това е нещото, което ти доставя удоволствие. Когато виждам моите приятели на корта си казвам, че ми се иска да мога да си отрежа ръката и да я сменя с нова, за да мога да играя.
– Каква е разликата между тениса сега и преди 15 години?
– Тенисът сега разчита много повече на физиката и не знам дали това е правилният път. Играчите удрят по-силно, правят повече уинъри, но и повече непредизвикани грешки. Преди разиграванията бяха по-дълги и тенистите проявяваха повече въображение. Сега си фокусиран върху това да успееш да върнеш сервиса и след това може от другата страна на мрежата да долети още един снаряд.
– По-скучно ли е това?
– Мисля, че за зрителите е по-скучно. За играчите, на които им харесва да мислят повече на корта – също.
Източник: Puntodebreak.com
