В разгара на тазгодишните финали на ATP в Лондон асоциацията продължи да среща легенди от настоящето и миналото, оставили своята трайна следа в надпреварата. След като Тим Хенман бе водещ на виртуалната среща между Новак Джокович и Пийт Сампрас, сега събеседници на британеца бяха други фвама титани на играта – носителите на общо 31 титли от Големия шлем Роджър Федерер и Бьорн Борг.
На въпроса на Хенман кой елемент от играта на Борг би искал да пренесе в своята, Федерер отговори „Бекхендът по правата. Никога не пропускаше с него. Винаги съм се опитвал да прекарам повече от четири поредни бекхенда над мрежата, а Бьорн може да го прави цял ден със затворени очи“.
На същия въпрос шведът отвърна „Може ли да взема цялата му игра? (смее се). Неговата игра е перфектна, но ако мога да взема само едно нещо ще се спра на сечения бекхенд. Много е ефективен, а Роджър знае много добре как да го използва. Имах нужда от този слайс“.
Макар днес да е известен със спокойствието, което демонстрира на корта, Федерер е бил доста невъздържан в тийнейджърските си години. Самият швейцарец призна това, като заяви, че съжалява за поведението си от онова време.
„Имаше няколко случая, в които се ядосах наистина много. Бях ядосан най-вече на себе си. Съжалявам за някои от ръкостисканията ми с опонентите в онези мачове. Държах се така, сякаш противникът е виновен за грешките ми, което не беше правилно“ разказва Федерер.
Маестрото смята, че именно неспособността му да овладее емоциите си му е попречила да постигне още по-големи успехи в младежките си години. В тази връзка Федерер бе категоричен, че според него Бьорн Борг и Рафаел Надал са най-великите тийнейджъри в историята на тениса.
„Мисля, че Бьорн и аз имаме много общо в това отношение. С тази разлика, че той се научи да владее емоциите си на корта още в ранните си тийнейджърски години, докато на мен ми отне доста повече време да осъзная какво е нужно, за да бъдеш шампион. Точно затова Бьорн и Рафа са най-великите тийнейджъри в историята на тениса“ заяви Федерер.
„Аз имах нужда от доста повече време, за да успея да си изчистя главата, да си подредя мислите и да установя как е ной-добре да се справям с напрежението, идващо например от телевизиите и феновете, както и да разбера какво означава да уважаваш играта. Хората постоянно ме питата как успявам винаги да съм толкова спокоен, защото повечето от тях започнаха да ме познават след като спечелих Уимбълдън през 2003 г., а всъщност интересните години бяха преди това“ добавя с усмивка швейцарецът.
След това Федерер попита Борг кой е мачът от финалите на ATP, който си спомня най-добре.
„Веднъж играх срещу Макенроу и беше наистина луд мач. Спечелих в три сета, но в тайбрека на втория при резултат 3-3 пласирах минаващ удар. Джон остави топката, защото беше сигурен, че ще излезе в аут, но намерих линията и резултатът трябваше да стане 4-3 за мен. Беше много важна точка. Съдията обаче отсъди аут и аз… как да се изразя по-прилично… доста се подразних. Не съм вдигал скандали, просто поисках обяснение, а съдията не ми го даваше, което ме ядоса още повече. В крайна сметка отсъдиха две наказателни точки и така резултатът изведнъж стана 6-3 за Макенроу. Това е единственият мач, в който съм получавал предупреждение от съдиите“ разказа носителят на 11 титли от Големия шлем.
Попитан от Хенман дали е имало други мачове, в които е изглеждал спокоен, но вътрешно е бил ядосан, Борг отговори с усмивка „Да, всеки един мач в кариерата ми“.
„Когато бях на 13 ме отстраниха от академията за няколко месеца заради лошо поведение. Когато се върнах се научих да си държа езика зад зъбите, защото не исках да ме отстранят отново. Исках да играя тенис. Ясно е, че понякога ти се иска да избухнеш и да крещиш, но осъзнах, че това няма да ми донесе абсолютно нищо в игрово отношение. В последствие умението да запазвам спокойствие се превърна в едно от ключовите за мен“ разказа още 5-кратния шампион на Уимбълдън.
TennisKafe.com
