Преди два дни стана ясно, че Роджър Федерер ще направи своето дългоочаквано завръщане на турнира в Доха през март след повече от година далеч от корта. Това обаче не е единственият повод за усмивки сред почитателите на швейцареца тази седмица. Днес се навършват точно 20 години, откакто Маестрото триумфира с дебютната си ATP титла и направи първата си крачка по пътя към величието.
На турнира в Милано през 2001 г. едва 19-годишният тогава Роджър Федерер пристига с репутацията на играч, който е единодушно определян от експертите като бъдещата звезда на мъжкия тенис. В предходния сезон швейцарецът достига до финал на турнирите в Базел и Марсилия и тези успехи му помагат да се изкачи до №27 в световната ранглиста.
Федерер започва участието си на турнира в модната столица на Италия с двусетова победа над Райнер Шютнер, последвана от успех в три сета над Сирил Солние. На 1/4-финалите препятствието е много по-сериозно – участващия с уайлд кард Горан Иванишевич, който няколко месеца по-късно печели титлата на Уимбълдън.
Федерер изиграва много силен мач и печели с 6-4, 6-4, а на полуфиналите прекъсва негативната серия от три поредни поражения срещу тогавашния №7 в света Евгени Кафелников и побеждава руснака с 6-2, 6-7(4), 6-3.
На финала швейцарецът се изправя срещу 67-мия в света Жулиен Буте, за който това е първи ATP финал. „По онова време закритите кортове бяха малко по-бързи, отколкото са в момента“ спомня си Бутие в интервю за L’Equipe през 2019 г. „На тази настилка се играеше агресивно със сервис-воле. На финала се изправих срещу обещаващия талант. Година и половина по-рано го бях победил в Чалънджър турнир и затова бях много уверен преди мача. Победих някои много добри тенисисти, а Роджър не беше най-силният в схемата. Този финал беше чудесна възможност за мен. Макар да бях по-възрастен, той имаше повече опит от мен в тура и играеше по-добре. По време на мача ни в Гренобъл той беше нервен, но в Милано не беше така. Вече не хвърляше ракетата си по корта. Беше надраснал това“ добавя французинът.
„Бях много амбициран да спечеля първата си ATP титла. Това беше много важна седмица за мен. Преди финала усещах напрежение, защото ме бяха поставили в ролята на фаворит. Настилката обаче беше много бърза, а Буте имаше чудесен сервис и затова знаех, че мачът няма да е лесен. След победата почувствах най-вече облекчение. Щастието дойде около 24 часа по-късно. Спомням си, че си мислех, че вече мога да кажа, че съм спечелил поне една титла“ коментира Федерер в интервю за сайта на ATP по повод годишнината от триумфа в Милано.
Федерер изиграва силен първи сет и печели с 6-4, но след това губи втората част с 6-7(7). В заключителния сайт съдията на стола прави нещо, което Буте описва като „ужасна грешка“. Федерер е трябвало да сервира пръв, но реферът казва на французина да изпълнява начален удар. Бъдещият 8-кратен шампион на Уимбълдън печели и третия сет с 6-4 и така триумфира с първата от своите 102 титли в тура.
Непосредствено след финала обаче Федерер се изправя пред проблем: как да се прибере у дома. В биографията на Рене Щауфер Quest For Perfection бащата на Роджър разказва, че неволно е заключил колата им, а ключовете са останали вътре. Федерер-старши е трябвало да счупи прозореца на автомобила, за да могат двамата да отпътуват обратно към Швейцария.
На Маестрото му отнема почти година, за да спечели втората си титла в тура, което се случва на турнира в Сидни през януари 2002 г. През сезон 2003 Федерер се утвърждава като една от звездите на спорта като печели Уимбълдън и завършва годината с баланс от 78 победи и 17 загуби.
От своя страна Буте печели само един ATP турнир – този в Касабланка през 2003 г. Французинът достига до №46 в световната ранглиста и прекратява кариерата си през 2005 г.
TennisKafe.com
