Анди Родик си припомни най-голямото съперничество в кариерата си – това с Роджър Федерер. Те се изправиха един срещу друг на финала на Уимбълдън три пъти, като всички тези двубои завършиха с успех за швейцареца. В интервю за GQ шампионът от US Open 2003 разкри какво е отношението му към Маестрото днес, както и каква е била атмосферата в екипа му преди финала на Шампионата през 2009 г.
„Винаги давах всичко от себе си на всяка тренировка. Размотаването не беше вариант. Знаех, че от гледна точка на таланта и уменията не съм на нивото на Федерер. Това ме караше да се чувствам несигурен и да се питам къде бъркам“ – сподели А-Род.
Родик е категоричен, че, въпреки болезнените поражения в „All England Club“, не таи лоши чувства към Федерер. „Обичам Роджър, наистина. Той е страхотен човек. Не отивах на тренировъчния корт с мисълта „Майната му на Федерер“. Той беше нещо като небето – не винаги го виждаш, но знаеш, че е там“.
През 2009 г. Родик отива на Уимбълдън заедно със съпругата си Бруклин Декър и Лари Стефанки – бившият треньор на Джон Макенроу. Американецът споделя, че в онази година атмосферата в лагера му е била много по-спокойна в сравнение с предходните му участия в турнира.
„Помня, че всяка вечер Брук и Лари пиеха вино заедно, говореха си и се смееха. Обстановката беше чудесна. Преди финала Лари ме заведе в задния двор на къщата, която бяхме наели, и изнесе мотивираща реч. Каза ми „Трябва да си позволиш да играеш освободено. Сега не е моментът да си предпазлив. Знам, че преодоля много предизвикателства. Няма нужда да си по-добър от Федерер всеки ден. В момента играеш достатъчно добре, за да го победиш“. Слушах го и си мислех: „Леле, той наистина вярва във всичко това“.
Родик споделя, че съжалява само за едно – че не е успял да спечели Уимбълдън.
„Дали бих разменил всички успехи в кариерата си за една титла от Уимбълдън? Най-вероятно. Освен това ми се иска да бях по-отворен към феновете и да комуникирам повече с тях. Ако бях спечелил Уимбълдън, нямаше да съжалявам за абсолютно нищо. Това е единственото нещо, което ме разочарова, когато погледна назад. Изобщо не ме интересува това, че не спечелих десет титли от Големия шлем. Една ми е достатъчна“.
Роденият в Омаха бивш тенисист разкри, че натискът от страна на медиите е едно от нещата, с което му е било най-трудно да се справи.
„Имаше момент, в който на всяка пресконференция ме питаха едни и същи неща. „Ти ли ще си следващият Сампрас?“. „Ти ли ще си следващият Агаси?“. „Как ще запълниш оставената от тях празнина?“. От дете се възхищавах на Конърс, Макенроу, Ченг, Къриър, Андре и Пийт. Сега, когато аз бях водещата фигура в американския тенис, ме беше страх, че мога да разруша всичко, което те са изградили“.
В заключение, Родик коментира и дали е възможно в бъдеще да го видим като треньор в Тура.
„За да се случи това, децата ми трябва да са достатъчно големи, за да не забелязват, че ме няма в продължение на няколко седмици. До тогава има още 10 години. Ако има играч с необходимия потенциал, на който бих могъл да помогна, бих го сторил. Със сигурност ще бъде интересно. Надявам се тогава вече да не съм последният американски шампион от Големия шлем“.
