Роджър Федерер ще бъде официално въведен в Залата на славата на тениса в Нюпорт догодина – признание, което никого не изненадва, но което самият той приема с благодарност и с типичната си скромност. За голямото съобщение швейцарецът избра да се върне към корените си – в залите на Swiss Tennis в Бил, заобиколен от млади таланти. В същото време, близо 30 легенди, сред които Род Лейвър, Мартина Навратилова и Борис Бекер, го поздравиха в специална видеовръзка.
Още в началото Федерер не пропусна да благодари на двамата най-важни хора в екипа му – фитнес треньора Пиер Паганини и дългогодишния му тенис треньор Северин Люти, които според него „със сигурност ще бъдат сред поканените“ на церемонията.
„Никога не съм вярвал, че ще стигна до тук“
Федерер признава, че не е очаквал подобен връх:
„Надявах се само да вляза в професионалния тур и че няма да е грешка, че напуснах училище на 16. После всичко се разви по-лесно и по-бързо, отколкото очаквах. Но и аз имах своите трудности” – разказва Маестрото в едно от най-задълбочените си интервюта в последните години.
На въпрос дали би променил нещо по пътя си, той е категоричен:
„Нищо. Искам да преживея всичко отново – и възходите, и паденията. Всичко това ме направи този, който съм.“
Трудният преход към мъжкия тур
Един от най-сложните етапи за него е навлизането при професионалистите:
„В съблекалнята бяха Сампрас, Агаси, Моя… Мислех си: ‘Това е най-доброто!’ После дойдоха сериозността, напрежението, пораженията. Осъзнах, че не съм прочел дребния шрифт в договора за тениса.“
Ролята на родителите – деликатната дистанция
Той подчертава колко важно е било, че родителите му никога не са го притискали. Сега се стреми да осигури същата среда и на 11-годишния си син Лео, който вече играе турнири.
Нови спортове – и завръщане към тениса
След отказването си Федерер е минал през дълга рехабилитация, включваща пилатес и голф, който изненадващо не е натоварвал коляното му. Днес отново е във фитнеса и усещането за играта се връща.
„Да, точно така. Коляното ми се чувства по-добре. Сега играя много повече тенис. През лятото играех понякога с Иво Хойбергер (бивш швейцарски тенисист). А понеже и децата играят все по-често и по-добре, от време на време се включвам и аз. Целта ми продължава да бъде да мога отново да играя няколко демонстративни мача. Може би нещо ще се случи през 2026. В момента правя мини-подготовка до края на годината. Може би трябва да се обадя на Пиер и да го питам: „Какво точно трябва да правя сега? Забравил съм всичко.“ (смее се). Да, вероятно наистина ще му звънна следващата седмица!“
Турне с Надал? „Би било чудесно“
Идеята за серия демонстративни мачове с Рафаел Надал е напълно реалистична според него:
„Би било чудесно. Имаме повече време, не сме в тура. Можем да го свържем с кауза, с фондацията ми, да вдъхновим деца.“
За ролята му в тениса занапред
Федерер е категоричен, че към момента не мисли за активна роля в тура – нито като треньор, нито като коментатор:
„С четири деца нямам време. Но никога не казвай никога.“
Мачовете, които го болят – и тези, които не
Той би изиграл отново финала на US Open 2009 срещу Дел Потро: „Трябваше да го спечеля.“
За Уимбълдън 2019 обаче чувствата са коренно различни. Там той пропусна два мачбола и загуби от Новак Джокович.
„Странно, но го преодолях бързо. Не знам защо, може би заради децата, може би, защото победих Рафа на полуфинал.”
„Бих седнал с Надал и Джокович на по питие“
Федерер подчертава, че с годините съперничествата придобиват нов смисъл:
„Разбира се, че бих седнал с тях да си говорим. Такива съперничества създават огромна връзка. С времето виждаш голямата картина.“
Наследството
„Надявам се, че помогнах тенисът да стане по-голям – повече публика, по-силни турнири, по-високи доходи. И че звездите ни да бъдат разпознаваеми и извън спорта.“
