Линет и Роберт Федерер са родителите на един от тримата 20-кратни шампиони от Големия шлем. Техният, някога малък Роджър, вече е на 40 години, а по случай юбилея му родителите му дадоха специално интервю пред швейцарския вестник „Blick“. В него двамата говориха за това какво дете е бил Федерер, какъв е животът им като баба и дядо, както и какви са плановете им за бъдещето.
В него те направиха много интересно разкритие – никога не са смятали сина си за бъдеща звезда. „Хората често са казвали колко изключителен талант е той или колко добре е удрял топката от ранна възраст. Само че ние не можехме да предвидим невероятния успех, който постигна след това“ – казва Линет.
„Никога не сме го смятали за бъдеща звезда, така че не сме живеели с това като идея. Дълго време просто изчаквахме да видим как ще се развият нещата“ – допълва Роберт.
Моментът, в който двамата разбират, че синът им наистина може да стане професионален тенисист, е, когато той става №1 при юношите. „И когато спечели юношеския Уимбълдън същата година. Едва тогава усетихме, че може да постигне успехи в АТР тура“ – допълва Линет.
Те отговориха и на въпроса, дали виждат общо между Роджър като малък и четирите им внуци. „Да, едно-две от тях приличат на него. Откриваме някои черти, които и Роджи имаше, но няма да навлизаме в детайли.“
Какъв е бил бъдещият 20-кратен шампион от Големия шлем като дете, споделя Линет: „Аз трябва да отговоря. Роби беше рядко вкъщи, винаги пътуваше по работа. Роджър беше забавен, активен, винаги имаше много приятели. С него винаги се случваше нещо. Бързо се виждаше, че има огромно желание да се движи. И аз бях така. Нямаше значение, дали е със скейтборд, на колело, на масата на пинг-понг или докато играеше скуош с Роби. Беше хубаво да виждаме, че се забавлява. Не беше задължение. Той го обичаше. Откакто започна да ходи, винаги имаше топка с него и играеше футбол.“
Ето още от интервюто с родителите на Маестрото:
Какви качества е наследил той от вас?
Роберт: Той изглежда до голяма степен като мен физически. Определено е наследил някои неща от мен.
Линет: От мен най-вероятно е наследил дисциплината и желанието за движение. Може би и таланта с топката.
Вие добри тенисисти ли сте?
Роберт: Като млад трябваше да работя и нямах възможност да играя тенис или футбол. Играх тенис за първи път, когато бях на 25.
Линет: Аз също започнах късно. Когато бях на 18 и срещнах Роби. И доста бързо станах по-добра от Роби.
Като баща на четири деца Роджър предава ли на децата си същите ценности, които вие сте предали на него?
Линет: Да, мисля, че го прави. Например, той обича да бъде на открито с децата си, да ходи в планините. Това са дейности, които ние често правехме с нашите деца. Често ходехме в планината или карахме колела.
Роберт: Желанието му да помага също е една от ценностите, които се надяваме, че сме успели да му предадем. Той не мисли първо за себе си. По време на тази пандемията помагаше много. Беше много щедър.
Линет: И все пак Мирка и Роджър са различни хора от това, което бяхме ние с Роби тогава. Правят го по начина, който смятат, че е най-добър. Всяка двойка намира най-добрия начин за себе си. Дигиталните промени правят нещата в днешни дни различни. Когато Роджър се роди, дори нямахме имейли.
Роберт: Така е, нашите деца не играеха на компютрите.
Роджър стана ли по-спокоен като човек откакто е баща?
Линет: Бих казал, че остана себе си. Той винаги е много забавен и обича да играе с децата си. Но като баща не може винаги да е обичащият татко. Понякога трябва да е строг и да действа. И го прави. Той има много добър баланс в това отношение.
Роджър вече е на 40 и все още играе професионален тенис. Очаквахте ли го?
Линет: Не. Но той следва инстинкта си и любовта си към спорта. Освен това тялото му се справя сравнително добре с контузиите през последните 25 години.
Той консултира ли се с вас, когато става дума за решения като края на кариерата си?
Линет: Това са лични неща, те остават в семейството.
Вие ръководите фондацията му – „Фондация Роджър Федерер“. Синът ви планира ли да поеме управлението след края на кариерата си?
Роберт: Със сигурност ще прави повече. Но нека изчакаме и ще видим какво иска да прави, когато се оттегли. И ние не знаем точно.
Линет: И сега той прави страхотни неща за фондацията си. Радостни сме, че аукционът с негови артикули, които той инициира, набра толкова голяма сума за добри каузи.
Как повлия пандемията на кариерата на Роджър?
Роберт: Не мисля, че е отнела година от него. Това няма нищо общо с коронавируса.
Съжалявате ли, че не можа да играе на Олимпийските игри?
Роберт: Много сме щастливи, че двете швейцарки – Бенчич и Голубич, бяха толкова успешни в Токио. Беше прекрасно да го видим. Ако Роджър бе участвал на смесени двойки с Белинда, кой знае какво можеше да стане! Можеше да стане нещо страхотно.
Линет: Фантастично е и това, което постигнаха състезателите по планинско колоездене и другите швейцарски олимпийци. Спечелиха толкова много медали. Това лято се вълнувахме и заради швейцарския национален отбор на Европейското по футбол.
Какво желаете на Роджър за рождения му ден и за бъдещето му?
Роберт: Нека остане какъвто е.
Линет: Нека той и семейството му бъдат в добро здраве и дано Роджър продължава да излъчва такова щастие. Да продължи да следва сърцето си.
Ами да спечели US Open?
Линет: Не мислим толкова надалеч. Винаги сме го правели по този начин: стъпка по стъпка, без да планираме.
