Роджър Федерер произнесе емоционална реч при приемането си в Залата на славата по тенис. Събитието в Нюпорт беше изпълнено с усмивки, спомени и доста сълзи, а 45-годишният швейцарец на няколко пъти трябваше да спира, за да овладее емоциите си.
„Невероятно е да видиш себе си на подобно място. Да преминеш през Залата на славата, да се потопиш в историята на този спорт и да прочетеш историите на най-големите си герои. А след това за първи път истински да осъзнаеш, че и ти имаш място сред тях. Това е една от най-големите гордости в живота ми“ – призна Федерер.
Той подчерта, че славата никога не е била това, което е преследвал. За него най-важно винаги е било удоволствието от самата игра.
„Ние играем тенис. Ние сме тенисисти. За мен точно това е смисълът – да не губиш усещането, че играеш. Разбира се, този спорт изисква страшно много работа и тренировки. Но любовта към играта винаги ме е водила. А когато работата и удоволствието се слеят в едно, няма по-хубаво чувство“.
Федерер се върна и към детството си в Швейцария и времето, когато на 13 години е бил подавач на топки на турнира в Базел.
„Стоях до задната стена с ръце зад гърба и не откъсвах очи от топката. Никога няма да забравя как изглеждаше тенисът оттам и какво беше усещането да бъда толкова близо до играчите. Подавах им топките, носех им кърпите, виждах как се борят и как търсят решение в трудните моменти. На следващата сутрин краката ми бяха съсипани. Оказа се, че да стоиш прав цял ден също е сериозна работа“.
Любовта му към тениса обаче започва много по-рано.
„Беше дървената ракета на баща ми. Да, израснах с дървени ракети и бели тенис топки – толкова съм стар. Ракетата беше толкова тежка, че играех и форхенд, и бекхенд с две ръце. Кой тогава би предположил, че един ден ще играя с една?“
Федерер почти не говори за рекордите и титлите си. Вместо това се пошегува с други любопитни числа от кариерата си – над 5000 ленти за глава и повече от 7000 чифта чорапи, тъй като обикновено носел по два чифта по време на мач, а веднъж на Уимбълдън дори сложил три.
„Но истината е, че няма число, с което да измеря какво означава за мен да бъда тук. Трудно е да го опиша с думи, но ще опитам“.
Особено място в речта му получиха неговите родители. Федерер разказа как майка му, въпреки че работела на пълен работен ден, намирала време да помага на турнира в Базел, да организира тренировките му и да го записва за състезания.
„Мама беше човекът, който правеше всичко възможно това да се случи. Благодаря ти, майко!
Роджър отдели врeме и за баща си, като го определи като „истинският RF“. Той си спомни как Робърт го карал да не играе „балони“ като дете, а да бъде агресивен на корта.
Най-емоционалният момент обаче дойде, когато заговори за съпругата си Мирка, която го представи преди излизането му на сцената.
„Мирка е човекът, който ме научи как да бъда по-фокусиран върху тениса, но в същото време да се наслаждавам на всичко останало в живота. Тя е невероятна майка на четирите ни деца и човекът, който прави невъзможното възможно за всички нас. Хващаме се за ръце и заедно минаваме през всяка стена. Благодаря ти“.
Федерер призна, че през цялата си кариера най-много се е стремял да остане верен на себе си и да показва любовта си към спорта.
„Исках хората да виждат колко много означава тенисът за мен. И исках той да означава нещо и за тях. Никой не е длъжен да идва и да ни гледа. Хората идват, за да бъдат забавлявани, вдъхновени, развълнувани. Можеха да изберат нещо друго, но избраха тениса. Избраха нас“.
Федерер завърши с това, че макар тенис кариерата му да е завършила, той не си казва сбогом с играта.
