В АТР тура Роджър Федерер е губил едва четири пъти сет на 0. Първите три случая са в началото на кариерата му през 1999-а от Винс Спадеа, Патрик Рафтър и Байрън Блек. Четвъртият случай бе от Рафа Надал на финала на Ролан Гарос през 2008-а.
Но 20-кратният шампион от Големия шлем да загуби мач 0-6, 0-6? Представяте ли си го? Случвало се е! Макар и веднъж, през далечната 1991-а, когато Роджър е едва на 10 години.
Това е и първият му официален мач на юношеско ниво. За Федерер по това време вече се говори като суперталант. Може би и това е причината организаторите на турнира в „Грюсенхьолцли Тенис център“ в Прателн (малко градче до Базел) да го поставят в схемата на батковците, след като се оказва, че за неговата възрастова група има прекалено много участници.
Така в първия си мач Федерер се изправя срещу 13-годишния Рето Шмидли и не печели нито един гейм!
Въпреки това Шмидли остава впечатлен от 3 години по-малкия тенисист. „Той вече знаеше какво да прави на тенис корта, но нямаше оръжията, за да го направи все още. Правеше прекалено много непредизвикани грешки, затова спечелих толкова лесно. Но игровият план му бе ясен.“
Самият Федерер в интервю наскоро си спомни за онзи мач: „Имах чувството, че не играх никак зле. Въпреки това загубих 0-6, 0-6. Чух слухове, че от федерацията са казвали нещо от сорта на: ‘Ами, може би не е толкова добър, колкото си мислехме.’ Не спрях да тренирам здраво и започнах да играя повече турнири. Започнах и да бъда по-успешен, винаги като юноша, поне в моя район. Станах национален шампион за първи път на 12 години.“
След „двойния геврек“ пътищата на двамата се разделят. Федерер действително започва да се представя все по-добре, дори печели същия турнир година по-късно. А Шмидли опитва на свой ред да стигне до голямата сцена. „Той бе избран в националния център, докато аз продължих да се развивам на по-ниско ниво. Напуснах моя тенис клуб Арлесхайм и се преместих в клуба на Роджър – „Олд Бойс“ в Базел.“
Впоследствие се мести чак в Австралия, за да тренира в клуба на Пат Рафтър. Играе в няколко Фючърс турнира, но не успява да пробие и рано се отказва от мечтата си да бъде тенисист. „Имах добър сервис и добър бекхенд, но не и качествата да стана голям играч“, признава Шмидли, който често среща Федерер, включително и веднъж по време на турнира в Базел. „Той ми каза здрасти, но не говорихме за мача. Щастлив съм, че ме разпозна. Успехът обикновено те замъглява, но той остана земен. Не се е променил.“
Вече на 42, Шмидли изкарва прехраната си като полицай. Играе тенис за удоволствие и винаги гледа мачовете на момчето, което победи с 6-0, 6-0 преди почти 30 години и което се превърна в 20-кратен шампион от Големия шлем.
