Промяната в треньорския екип на Роджър Федерер, при която Иван Любичич замени Стефан Едберг, може да се обясни с фразата, че човек никога не трябва да спира да се учи. Федерер е може би по-запознат с тази максима от всеки друг спортист на планетата и това обяснява защо швейцарецът включи в екипа си един съвсем различен глас от този на Едберг. За някои това бе озадачаващо решение.
Вярно е, че Маестрото приключи най-добрия си сезон от доста време насам, като на 34-годишна възраст спечели шест титли, включително и Мастърс, но загуби два финала на турнири от Големия шлем от Новак Джокович. Другият факт – Едберг, който никога не е искал да бъде треньор, остана в екипа на Маестрото година повече от очакваното. Шведът допринесе с атакуващия си стил, чиято кулминация е новата стратегия SABR. Партньорството им бе успешно. Но…
Федерер загуби двата си най-големи мача за годината, от което несъмнено не е доволен. Той не от онези хора, които ще си кажат: „Беше прекрасно, имайки предвид, че вече съм на 34.“ Той е от онези, които ще направят всичко, за да намерят начин следващия път да победят. От това следва и решението му за Любичич.
„Първото и най-важно нещо е, че ако не вярваш, че можеш да станеш по-добър, значи няма да успееш – коментира тенис анализаторът и бивш треньор на Андре Агаси и Анди Родик Брад Гилбърт пред ESPN.com. – Спрямо обикновените стандарти годината на Федерер бе забележителна, но най-впечатляващото е, че този човек вярва, че може да бъде още по-добър. Той никога не е доволен от статуквото и сега търси решение как да победи Джокович в мач три от пет сета. Новият треньор ще го накара отново да повярва, че може, ще погледне на нещата по нов начин.“
В известен смисъл наемането на Любичич е смяна на посоката, в която Федерер върви през последните години. Въпреки че капитанът на Швейцария за Купа „Дейвис“ Северин Люти е винаги до него, треньори на Федерер бяха хора, известни с пристрастията си към агресивната игра – Тони Рош, Пол Анакон и Едберг, въпреки че не беше толкова лесно да се видят плодовете от труда на треньорското три.
Рош, чиято игра сервис-мрежа от изгрева на Откритата ера се базираше на странен слайс с лява ръка, често изглеждаше повече като бащинската фигура в екипа, а на като тактика.
Анакон доста се потруди, за да накара Федерер да атакува повече, но резултатите се видяха най-вече след присъединяването към екипа на Едберг, най-вероятно носещ същото послание. През този сезон, втората година на шведа в екипа, агресията изстреля Федерер нагоре. Резултатите го доказват.
С какво ще допринесе Любичич?
Това е интересен и до известна степен озадачаващ въпрос. Любичич – 193-сантиметрвият хърватин, който никога не е играл на финал на турнир от Големия шлем, стигал до №3 в ранглистата, известен със невероятния си сервис и мощен форхенд. Подобно на Федерер и той играе бекхенд с една ръка, но замахът му е по-голям и ударите му са по-тежки.
Ахилесовата пета на Федерер е бекхендът, който може да бъде пробит след здрава бомбардировка. Най-голямата слабост в играта на Любичич бе придвижването му – област, в която швейцарецът няма нужда от помощ. През годините обаче хърватинът си създаде репутация на отличен тактик. Роджър е по-наясно с това от голяма част от съперниците си, тъй като те са от едно поколение (Любичич е само с две години по-голям). Някога също така са тренирали заедно.
„Тези момчета се познават добре – каза още Гилбърт. – Но е трудно да си представим, че Роджър би наел Иван, освен ако треньорът не му е предложил нови идеи и мнения.“
Най-вероятно няма да навреди на каузата и, че Любичич е приятел и съсед на Джокович в Монте Карло и може да има някаква иноваторска идея как да се забави устрема на сърбина.
Със сигурност догодина Федерер ще е опасен, защото той не спира да се учи. Същото обаче се отнася и за Джокович, който няма да улесни живота на съперниците си на турнирите от Шлема, включително и този на Федерер.
Източник: Питър Бодо, ESPN
