16 април 2023 г. е ден, който Ромен Арнеодо със сигурност няма да забрави. Тенисистът, който играеше за Монако в продължение на 10 години и бе достигал до скромното 455-о място в ранглистата на сингъл, достигна до връхната точка на кариерата си в турнир на двойки. Той и неговият добър приятел Сам Вайсборн стигнаха до мача за титлата в Монте Карло – първи двубой за ATP 1000 трофей в кариерата на 30-годишния Арнеодо.
Фактът, че това се случи в неговата родина, направи изживяването още по-специално. „През останалото време от годината това е зала за пинг-понг“ – пошегува се монегаскът на пресконференцията преди финала. „Нямахме особено високи очаквания преди турнира. Искахме просто да се забавляваме на корта, като целта ни беше да преминем първи кръг. Това беше единственият мач, в който усещахме напрежение“.
Историята обаче е можела да бъде доста по-различна. Преди турнира има реален шанс Арнеодо да обедини сили с Никола Маю, който също си търси партньор за надпреварата. Впоследствие обаче французинът избира Стан Вавринка и на представителя на домакините му се налага да потърси друг вариант.
„Честно казано, мислех, че Никола е по-добрият играч, но в същото време исках да покажа Монако на Сам, с когото сме много добри приятели“.
Арнеодо заяви, че планира да изиграе остатъка от сезона заедно с Вайсборн – нещо, което не изглеждаше особено реалистично предвид доскорошния им ранкинг, който трудно щеше да им позволи участие в основната схема на най-големите турнири. След подвига в Монте Карло обаче, Арнеодо се изкачи с 33 позиции и вече е №56 в ранглистата на двойки, докато Вайсборн е пет места по-назад. Това им предоставя съвсем реални шансове да попаднат в основната схема на Ролан Гарос.
Това обаче е едва най-новата глава от доста интересната история на Арнеодо. Роден в Кан, той става шампион на Франция за юноши през 2006 г. Седем годни по-късно започва да играе за Монако, но успехите така и не идват. През 2016 г. това го кара да вземе най-тежкото решение за всеки професионален спортист – да сложи край на кариерата си.
„С темпото, с което се развивах, не печелех никакви пари. Тенисистите, играещи на това ниво, губят по 10-15 хил. евро на година. Не можеш да си купиш нищо сам и всеки ден трябва да се бориш дори за възможността да тренираш“.
Това го кара да се насочи към кариерата, най-близка до тази на тенисистите. Няколко месеца след оттеглянето си Арнеодо изкарва диплома за треньор и започва работа в „Elite Tennis Center“ в Кан. „Много ми харесваше да съм треньор. Научих много и със сигурност ще се развия още в това поприще, тъй като съм млад“.
Съдбата обаче има други планове. През 2017 г. Арнеодо и Хуго Нис, който малко преди това също е започнал да играе за Монако, получават „уайлд кард“ за турнира в Монте Карло. Двамата сътворяват сензация и стигат до полуфинал. Това е моментът, в който плановете на Арнеодо се променят. „Напълно бях загубил надежда, но след онзи турнир отново се почувствах уверен и реших да се върна на корта“.
Не всичко обаче преминава гладко. „Играех в Чалънджър турнири и понякога се чувствах наистина депресиран. Имаше моменти, в които сериозно обмислях отново да спра, защото не печелех достатъчно, за да живея нормално. Случилото се сега обаче показва, че упоритата работа винаги се отплаща. Стойността на този финал е огромна и нямам предвид само финансовата част. На финал сме и ще играем пред принца. Това е много добра реклама за федерацията на Монте Карло“ – завършва Арнеодо.
Монегаскът няма да участва в нито един от тазседмичните турнири, но след чудесното представяне в Княжеството си е заслужил кратка почивка. Освен това заработените от турнира 152 140 евро ще му позволят да не се притеснява за жизнения си стандарт още известно време.
