Холгер Руне заяви, че въпреки трудния период, който изживява, мечтата му за титла от Големия шлем все още е жива. Датчанинът не е играл от средата на октомври, когато скъса ахилесово сухожилие по време на полуфинала срещу Юго Умбер в Стокхолм. Възстановяването му обаче е почти завършено и този месец Руне ще се завърне в игра на ATP 500 турнира в Хамбург.
„Преди години имах за цел да възстановя популярността на тениса в Дания, която бе спаднала драстично за сметка на футбола и хандбала. Мисля, че успях да го постигна, тъй като все повече млади хора в страната играят тенис. Спортните фенове в Дания са много темпераментни и се радвам, че отделят голяма част от времето и енергията си за нашия спорт. Надявам се, че в бъдеще ще им дам още поводи за радост и ще ги накарам да изпитват същото вълнение от тениса, както аз“ – каза трикратният четвъртфиналист от Големия шлем пред The Free Press Journal.
„Бих искал да доставя на феновете на тениса не само в Дания, а и по света, повече радост и човешки емоции в един свят, който сякаш става все по-роботизиран. Единственото уникално нещо е личността и емоциите, които играчите демонстрираме на корта и които се опитваме да предаваме на феновете. Начинът да доближим хората до тениса не е да слагаме камери и в тоалетните, а да даваме всичко от себе си на корта и да не се страхуваме да показваме емоции, дори понякога да се негативни. Това е втората ми най-голяма мечта, свързана с тениса. Другата, разбира се, е да стана първият датски шампион от Големия шлем“ – добави роденият в Гентофте тенисист.
Руне разказа и за най-тежкия момент в кариерата си – контузията в Стокхолм.
„Не можете да си представите какво е чувството в един момент да тичаш по корта, а в следващия да напускаш залата в инвалидна количка. През декември все още не можех да ходя нормално. Левият ми крак не можеше да издържа необходимата за това тежест. Физическата болка е само половината от мъчението, а другата е да виждаш как животът, който обичаш, може да изчезне за миг. Такива контузии са ужасни, не ги пожелавам дори на най-големия си враг. Случилото се обаче ме научи на много неща и ме накара напълно да осъзная колко много обичам тениса“.
Носителят на пет ATP трофея направи и признание, което може да изненада част от феновете – че не харесва имиджа си на „лошо момче“ и иска окончателно да го остави зад гърба си.
„Хората много често остават изненадани, когато видят колко спокоен човек съм извън корта. Това може би се дължи на факта, че са ме виждали да избухвам по време на мач и мислят, че се държа така през цялото време. Това обаче не е вярно. По време на мачове и тренировки адреналинът на моменти взема връх, защото винаги давам всичко от себе си. Истината обаче е, че извън корта всъщност съм доста спокоен и разумен човек. Все пак съм датчанин – ние сме народ, който винаги е здраво стъпил на земята и не сме свикнали да действаме импулсивно“.
