Холгер Руне заяви, че винаги излиза пределно мотивиран на корта, независимо кой е опонентът му и от каква фаза е мачът. Датчанинът е поставен под №7 в Маями и ще започне преследването на втората си Мастърс титла с мач срещу Мартон Фучович или Педро Качин. В интервю за сайта на турнира тийнейджърът разкри на какво се дължи прогресът му през последната година и защо смята, че е способен да спечели титла от Големия шлем.
– По това време миналата година беше на 88-мо място в ранглистата. Какво даде началото на големия прогрес в представянето ти?
– Напреднах много по отношение на увереността и самочувствието. Миналата година направих голяма крачка в сравнение с предходната и през 2023 г. ще се стремя към същото. Разбира се, всичко се случва много бързо и трябва да внимавам за това. В момента съм №8 в света, но това не е върхът на амбициите ми. Има още много неща, които бих искал да постигна. Целта ми е да напредвам постепенно и да подобрявам по нещо всеки ден. Мисля, че това е много важно. Все още съм едва на 19 години и трябва да мисля в перспектива.
– Как успяваш да се мотивираш да не спираш да се трудиш дори в трудните моменти?
– Трудя се много упорито, но го правя с цел да се усъвършенствам. Има дни, в които виждам резултатите от това и чувството е чудесно. Обожавам тениса и затова се стремя да бъда перфектен във всяко отношение, макар да знам, че е невъзможно. За мен именно това е една от най-вълнуващите страни на нашия спорт – знанието, че винаги можеш да направиш нещо по-добре. Няма граници и това е страхотно. Разбира се, някои дни са по-лоши от други. Понякога изобщо не се чувствам добре и не ми е комфортно на корта, но въпреки това трябва да продължавам, защото няма друг начин. Шампионите са малцина и всеки един от тях прави точно това. Тук не става дума за това как се чувстваш, а да бъдеш дисциплиниран и винаги да даваш всичко от себе си. Ясно е, че трябва да се грижим за телата си по най-добрия начин, но според мен постоянството е най-важното нещо в нашия спорт.
– С каква нагласа подхождаш към мачовете през настоящия сезон?
– Тенисът е много вълнуващ и мисля, че някои мои мачове са доказателството за това. Дори в първи или втори кръг, когато на теория съм фаворит и не би трябвало да имам проблеми, излизам пределно мотивиран на корта. За мен това е нещо естествено. Във всеки мач излизам на корта така, сякаш отивам на война. Винаги се старая да разколебая опонента си и да играя по правилния за мен начин.
– Успяваш ли да извличаш необходимите поуки от пораженията?
– Мисля, че точно след загуби научаваш най-много. В такива моменти мислиш много за това какво си могъл да направиш по по-добър начин. На нивото, на което играем, има някои дребни, но важни детайли, които могат да решат всеки мач, но понякога точно те са най-трудни от психологическа гледна точка, тъй като трябва да ги правиш постоянно. Трябва да полагам сериозни усилия в тази насока, но, както казах, при успех чувството на удовлетворение е прекрасно.
– Какво научи от досегашните си участия на Големия шлем и по-конкретно загубите от Джокович на US Open и от Рубльов на Australian Open?
– Когато загубиш мач срещу тенисист като Рубльов, чувството е по-различно. Това е важен двубой на голяма сцена, който завършва с малка разлика накрая. След такава загуба най-важното е да се поучиш от грешките си и да ги повтаряш възможно най-рядко в бъдеще. Рубльов е феноменален играч и заслужаваше победата, но аз също имах своите шансове и след мача за мен беше очевидно какво съм могъл да направя по-добре. Що се отнася до сблъсъка с Джокович в Ню Йорк, там се случиха доста неща. Този мач ми помогна да си повярвам повече. Нямах представа, че съм способен да играя по този начин срещу тенисист като Новак. Спечелих само един сет, но бях много доволен от това. Той е един от хората, които ме вдъхновяват най-много. Атаките му са много прецизни, а процентът му на вкаран първи сервис е доста висок. Научих много неща от онзи мач.
– Кое те кара да се чувстваш уверен, че си способен да спечелиш титла от Големия шлем?
– Най-вече постоянството и дисциплината ми. На турнирите от Големия шлем игровото ниво не е единственият фактор за успех. Трябва да знаеш как да понесеш както физическото, така и психологическото натоварване. За да стигнеш до финала те чакат две брутални седмици. За щастие, на Големия шлем имаме почивен ден след мачовете, което помага, но въпреки това натоварването е огромно. Миналата година стигнах до четвъртфинала на Ролан Гарос и това бе страхотен успех за мен. На тези турнири трябва да знаеш как да си почиваш и да се възползваш максимално от свободното си време. Мисля, че трябва да подобря още физическата си кондиция, но през последните месеци напреднах сериозно в това отношение и съм сигурен, че съм на прав път.
