Италианският тенис прогресира сериозно през последните години, като най-красноречивото доказателство за това дойде вчера. Италия спечели Купа „Дейвис“ след триумф с 2-0 над Австралия, като това бе втори трофей за „Скуадра адзура“ след този през 1976 г.
Големият герой за италианците отново бе първата ракета на тима – Яник Синер. След като имаше решаваща роля за победите над Нидерландия и Сърбия, на финала световният №4 донесе трофея на своята страна след убедителен успех над Алекс Де Минор във втория мач на сингъл. Преди това Матео Арналди даде преднина на италианците, надделявайки в оспорван сблъсък с Алексей Попирин.
„Този успех е от огромна важност за мен и моето израстване като играч. Отново доказахме, че сме отличен колектив, което според мен не би трябвало да изненадва никого. Много обичам да играя на закрито и това определено ми помогна. През последния месец се чувствах отлично на корта и се радвам, че успях да запазя тази форма“ – каза Синер на пресконференцията след двубоя.
„Този триумф е много важен не само за мен, но и за цяла Италия. Бяхме под огромно напрежение, тъй като хората очакваха много от нас, но за щастие се справихме с тежкото предизвикателство. Дадохме най-доброто от себе си и сме щастливи, че всичко се разви добре. Винаги съм смятал, че мога да играя силно в отборни турнири, тъй като работя добре в екип. Винаги се влагам напълно, когато играя за Купа „Дейвис“. Така беше още в първия ми мач в турнира и това никога няма да се промени. Атмосферата в отбора е чудесна и всички сме много щастливи, че направихме нещо историческо за италианския тенис“ – добави световният №4.
На въпроса как според него този успех ще повлияе на еволюцията му като тенисист, Синер отговори: „Не знам, ще видим. Това е различно и много специално усещане, тъй като не играя само за себе си, а за националния отбор. Тук е моментът да благодаря на тима за доброто представяне в груповата фаза в Болоня, където нямах възможност да играя. След резултатите през последните седмици, най-вече на Финалите в Торино, дойдох тук с огромно самочувствие и дадох всичко от себе си. Всички бяхме оптимистично настроени и може би това беше основният фактор за успеха“.
„Всеки от нас знае, че имаме огромен потенциал както поотделно, така и като отбор. Всички сме млади и мотивирани и се надяваме този трофей да се окаже едва първият от много. Дори да не се случи обаче, фактът, че сме изпитали това чувство поне веднъж, е прекрасен спомен, който ще пазим цял живот“.
