Скъпи Роджър,
Вярвам, че си добре. Australian Open изглеждаше като забава, въпреки че финалът не бе толкова лек. Надявам се да пътуваш безопасно към дома си и часовата разлика да не е голям проблем. Лично аз намирам за по-лесно да пътувам от изток на запад, така че може би ще си добре. Предполагам, че трудно може да се разбере в момента.
Както и да е, пиша ти, за да ти предложа извинението си. През май 2016-а те отписах в материал, озаглавен „Защо Роджър Федерер никога повече няма да спечели турнир от Големия шлем“. В своята безгранична мъдрост, аз написах това: „Реалността е, че нужното усилие, за да спечелиш 21 сета срещу отлично подготвените физически екземпляри, които населяват АTP Тура, най-вероятно ще се окаже извън силите на дори най-издръжливия 34-годишен играч.“
Както се оказа впоследствие, моето предположение бе точно толкова точно, колкото това на Алън Хансен, че отборите не могат да спечелят нищо с деца.
Искам да ти кажа „извинявай“ за това, че не вярвах в теб и те подцених така. По онова време светът изглеждаше много различно. Ти изпитваше затруднения с контузия в коляното, изглеждаше сякаш Новак Джокович и Анди Мъри ще заформят основното съперничество за следващите години и Brexit все още не бе се случил, за да ни напомни, че всичко е възможно. (Надявам се да разбираш, че не сравнявам успехите ти с Brexit).
Откакто написах своя материал, ти ме опроверга не веднъж, не два пъти, а три пъти. Придвижи се от 17 титли от Големия шлем до внушителните 20, създавайки още по-голяма разлика между себе си и Рафаел Надал в битката за титлата „най-велик за всички времена“.
Всеки път, в който ти грабнеш нов „мейджър“, аз ставам обект на подигравки в социалните медии, което е честно. Заслужавам го. Въпреки че първоначално реакциите към статията в Twitter не бяха „Ти си идиот“, а по-скоро „Защо си губиш времето да декларираш очевидното?“
Заслепен от четиригодишната ти суша в турнирите от Големия шлем, пропуснах да видя редица неща, които се задаваха. Преправеният ти бекхенд – как може да направиш нещо такова толкова късно в кариерата си? Контузиите на конкурентите ти (същите тези, които описах като „отлично подготвените физически екземпляри“ преди две години) и ненаситния ти апетит да играеш тенис.
Надявам се, че можеш да ми простиш за провала на моето въобрaжение и неумението да осъзная, че за теб дори времето може да бъде отстранено в поредни сетове. Не ми дължиш нищо, разбира се, но ще ми помогнеш много, ако ми предложиш някакъв съвет за в бъдеще, който да ми помогне да си възвърна репутацията.
Знаеш, неща като: С колко „мейджъра“ възнамеряваш да приключиш? Ще се изпотиш ли в някой от мачовете си?
Междувременно, наслаждавай се на сиянието от неделната си победа. И, моля те, прати моите поздрави на Мирка и децата.
Уверявам те, че няма да правя никакви подобни предположения в следващите месеци. Макар че, не мислиш да се отказваш в скоро вре… не, забрави.
Твой верен,
Чарли Екълшеър
Източник: Чарли Екълшеър, The Telegraph
