„Спагетеният кордаж“ – дяволското изобретение на Вернер Фишер

| |  от  


Кордажите, с които се наплитат тенис ракетите, винаги е била една от най-обсъжданите теми от феновете на играта. Откакто изкуствените полиестерни плетки навлязоха по-сериозно в спорта в началото на ХХ век, обликът на спорта се промени напълно.

Класическият стил сервис-воле на практика изчезна, а състезателите започнаха да удрят топката с изключителна сила от дъното на корта. Благодарение на модерните кордажи, тенисистите са в състояние да генерират удивително количество “топ спин” (горно въртеливо движение), което увеличава неимоверно контрола върху ударите. Статистиката показва, че Рафаел Надал изпълнява форхенди, при които топката се върти с 5000 оборота в минута, което през 90-те години например бе немислимо. За съпоставка – при форхендите на Пийт Сампрас и Андре Агаси максималната стойност бе около 1800 оборота.

Благодарение на кордажите и забавянето на настилките, вече в почти всеки мач виждаме динамични разигравания от над 30 удара, минаващи удари от рекламните пана и още изпълнения, граничещи с фантастиката. Слабо известен факт е обаче, че още през 70-те години на ХХ в. е бил създаден друг тип кордаж, който е позволявал генерирането на не по-малко въртеливо движение отколкото днес!

Заслугата е на германеца Вернер Фишер, който през 1971 г. измисля нов начин за наплитането на ракети. Това изобретение, което получава името “спагетен кордаж”, превръща тенисистите от нисък клас в топ играчи, а звездите на тениса – в полу-богове. Много по-късно, през 2002 г., шампионът при юношите на Уимбълдън Тод Рейд играе с ракета “ала Фишер” и споделя, че в действителност много по-лесно вкарва топ спин в ударите си и би използвал кордажа, ако не бе забранен от ITF още през 1978 г.

За пръв път през 1977 г. “спагетеният кордаж” е използван в професионален турнир от първа категория. Австралиецът Бари Филипс-Мур се появява със странната плетка на Ролан Гарос. По-късно през сезона по стъпките му преминава и Майк Фишбах, който изхвърля Стан Смит от US Open благодарение на творението на Фишер.

Славата на “спагетения кордаж” обаче идва главно от популярната случка с участието на Илие Настасе и Гийермо Вилас през есента на същата 1977-а. Румънецът се сблъсква челно с дяволската корда две седмици след US Open, когато е победен в Париж от тенисист, използващ новата технология. Настасе се заклева, че никога повече няма да играе при подобни несправедливи обстоятелства и веднага взима мерки.

Седмица по-късно в Екс ан Прованс Настасе се появява със собствена вариация на “спагетите” и печели турнира. По-важното обаче е, че по пътя към титлата румънецът спира изключителната серия на Гийермо Вилас от 46 последователни победи. Двамата се срещат на финала и аржентинецът се отказва след два изиграни сета (форматът е 3 от 5), заявявайки, че екстремният топ спин причинява нетърпими болки на рамото му.

Вилас разказва още, че усещането е било ужасно. “Покривах огромен периметър от корта, за да се справя с въртеливото движение, а той изпълняваше всеки удар с невъобразима лекота, стоеше на едно място и просто се… смееше.”

Поражението е още по-тежко за Вилас, защото след този злополучен мач той печели нови 28 поредни срещи. Ако Настасе бе излязъл с равностойна екипировка през онзи ден в Екс ан Прованс, вероятно серията на аржентинеца щеше да възлезе на 75 последователни победи. Уви, това не интересува ни най-малко суровата статистика.

Още на следващия понеделник, 2-и октомври 1977, ITF взима мерки и забранява подобно наплитане на ракетите, а през юни 1978 г. забраната става перманентна. Аргументите на федерацията са, че “спагетеният кордаж” прави играта прекалено лесна и не позволява на тенисистите да излизат на мрежата.

Какво обаче представляват “спагетите” на Фишър и защо позволяват генерирането на толкова много лифт? Австралиецът Род Крос се опитва да обясни технологията в 4 основни точки:

fisher

1. Има само 5 напречни корди и те не са вплетени в основните (надлъжни) корди, както е по правилник сега;

2. Основните корди са завързани една за друга с помощта на допълнителна корда, на петте места, където “се срещат” с напречните корти;

3. Има два чифта основни корди – по един брой от всяка страна на ракетата. Напречните корди са позиционирани между тях. Затова този кордаж се нарича още и “двойно наплетен”;

4. Нанизани са тръбички върху основните корди на местата, където се пресичат с напречните – за да се намали триенето и износването.

Разбира се, очевидният въпрос е – защо съвременните полиестерни кордажи са разрешени, след като изследванията показват, че водят до същия ефект като “спагетения кордаж” на Фишер? Тази тема остава отворена за дискусия, а през това време може да пробвате технологията на германеца в приятелски двубой срещу някой нищо неподозиращ любител.

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 
Тагове: , ,

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.