„Спагетеният кордаж“ – дяволското изобретение на Вернер Фишер

| |  от  


Кордажите, с които се наплитат тенис ракетите, винаги е била една от най-обсъжданите теми от феновете на играта. Откакто изкуствените полиестерни плетки навлязоха по-сериозно в спорта в началото на ХХ век, обликът на спорта се промени напълно.

Класическият стил сервис-воле на практика изчезна, а състезателите започнаха да удрят топката с изключителна сила от дъното на корта. Благодарение на модерните кордажи, тенисистите са в състояние да генерират удивително количество “топ спин” (горно въртеливо движение), което увеличава неимоверно контрола върху ударите. Статистиката показва, че Рафаел Надал изпълнява форхенди, при които топката се върти с 5000 оборота в минута, което през 90-те години например бе немислимо. За съпоставка – при форхендите на Пийт Сампрас и Андре Агаси максималната стойност бе около 1800 оборота.

Благодарение на кордажите и забавянето на настилките, вече в почти всеки мач виждаме динамични разигравания от над 30 удара, минаващи удари от рекламните пана и още изпълнения, граничещи с фантастиката. Слабо известен факт е обаче, че още през 70-те години на ХХ в. е бил създаден друг тип кордаж, който е позволявал генерирането на не по-малко въртеливо движение отколкото днес!

Заслугата е на германеца Вернер Фишер, който през 1971 г. измисля нов начин за наплитането на ракети. Това изобретение, което получава името “спагетен кордаж”, превръща тенисистите от нисък клас в топ играчи, а звездите на тениса – в полу-богове. Много по-късно, през 2002 г., шампионът при юношите на Уимбълдън Тод Рейд играе с ракета “ала Фишер” и споделя, че в действителност много по-лесно вкарва топ спин в ударите си и би използвал кордажа, ако не бе забранен от ITF още през 1978 г.

За пръв път през 1977 г. “спагетеният кордаж” е използван в професионален турнир от първа категория. Австралиецът Бари Филипс-Мур се появява със странната плетка на Ролан Гарос. По-късно през сезона по стъпките му преминава и Майк Фишбах, който изхвърля Стан Смит от US Open благодарение на творението на Фишер.

Славата на “спагетения кордаж” обаче идва главно от популярната случка с участието на Илие Настасе и Гийермо Вилас през есента на същата 1977-а. Румънецът се сблъсква челно с дяволската корда две седмици след US Open, когато е победен в Париж от тенисист, използващ новата технология. Настасе се заклева, че никога повече няма да играе при подобни несправедливи обстоятелства и веднага взима мерки.

Седмица по-късно в Екс ан Прованс Настасе се появява със собствена вариация на “спагетите” и печели турнира. По-важното обаче е, че по пътя към титлата румънецът спира изключителната серия на Гийермо Вилас от 46 последователни победи. Двамата се срещат на финала и аржентинецът се отказва след два изиграни сета (форматът е 3 от 5), заявявайки, че екстремният топ спин причинява нетърпими болки на рамото му.

Вилас разказва още, че усещането е било ужасно. “Покривах огромен периметър от корта, за да се справя с въртеливото движение, а той изпълняваше всеки удар с невъобразима лекота, стоеше на едно място и просто се… смееше.”

Поражението е още по-тежко за Вилас, защото след този злополучен мач той печели нови 28 поредни срещи. Ако Настасе бе излязъл с равностойна екипировка през онзи ден в Екс ан Прованс, вероятно серията на аржентинеца щеше да възлезе на 75 последователни победи. Уви, това не интересува ни най-малко суровата статистика.

Още на следващия понеделник, 2-и октомври 1977, ITF взима мерки и забранява подобно наплитане на ракетите, а през юни 1978 г. забраната става перманентна. Аргументите на федерацията са, че “спагетеният кордаж” прави играта прекалено лесна и не позволява на тенисистите да излизат на мрежата.

Какво обаче представляват “спагетите” на Фишър и защо позволяват генерирането на толкова много лифт? Австралиецът Род Крос се опитва да обясни технологията в 4 основни точки:

fisher

1. Има само 5 напречни корди и те не са вплетени в основните (надлъжни) корди, както е по правилник сега;

2. Основните корди са завързани една за друга с помощта на допълнителна корда, на петте места, където “се срещат” с напречните корти;

3. Има два чифта основни корди – по един брой от всяка страна на ракетата. Напречните корди са позиционирани между тях. Затова този кордаж се нарича още и “двойно наплетен”;

4. Нанизани са тръбички върху основните корди на местата, където се пресичат с напречните – за да се намали триенето и износването.

Разбира се, очевидният въпрос е – защо съвременните полиестерни кордажи са разрешени, след като изследванията показват, че водят до същия ефект като “спагетения кордаж” на Фишер? Тази тема остава отворена за дискусия, а през това време може да пробвате технологията на германеца в приятелски двубой срещу някой нищо неподозиращ любител.

Борис Стрижлев, TennisKafe.com

 

 
 
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта.