Стефанос Циципас сподели пред „Behind The Racquet“, че е изпитвал сериозни съмнения дали е достатъчно добър, за да бъде професионален тенисист. Носителят на титлата на ATP разказа, че се е чувствал много самотен и не е имал много приятели в тура.
„През 2018 г. пробих в Топ 15 и за пръв път бях поставен на турнир от Големия шлем. Тогава осъзнах напълно потенциала си. В началото пътувах по турнири само с родителите ми и още няколко роднини. Аз съм основният източник на доходи за моето семейство“ започва разказа си Циципас.
„Имам хобита, които ми помагат да развивам креативността си и влияят върху поведението ми на корта. Понякога публикувам в социалните мрежи неща, които много хора не разбират, но те са израз на моята душевност. Опитвам се да бъда по-различен от останалите. Роден съм в страна с огромни традиции във философията и не знам дали в предишния си живот съм бил Питагор или Сократ, но и в двата случая нямам нищо против“ каза още световният номер 6.
Гръцката звезда разказа и за трудното начало на кариерата си. „Имаше период, в който не се справях добре. Започнах да играя в турнирите от веригата Future, но се съмнявах в себе си. Не бях сигурен дали съм достатъчно добър, за да съм професионален тенисист. Времената бяха тежки и за родината ми, тъй като Гърция бе изправена пред банкрут. Сънародниците ми страдаха. Роднините на баща ми останаха без работа и не можеха да изхранват семействата си. Хората ме гледаха така, сякаш аз управлявах страната и всички тези проблеми бяха по моя вина“ спомня си Циципас.
Циципас сподели как се е чувствал, налагайки му се да гради кариера в толкова тежка житейска обстановка.
„Чувствах се изолиран. Пътувах много и не можех винаги да следя какво се случва у дома. Имах нужда от подкрепа. Психологът ми сподели мъдростта си с мен и ме вдъхнови. Тогава си казах „Посветил си живота си на тениса, не можеш просто да се откажеш. Трябва да продължиш“. Тенисът е много интровертен спорт и трябва да се справяш с всичко сам. Имаме щабове, които пътуват с нас, но съм прекарал много безсънни нощи в самота. Всичките мачове и пътувания причиняват огромен стрес и се чувствах много самотен“ споделя полуфиналистът от Australian Open.
„Бях затворено дете и нямах много приятели. Мислех, че когато се присъединя към Тура ще завържа много нови приятелства, но се случи точно обратното. Тенисистите не обичат да общуват твърде много помежду си, защото смятат, че така могат да издадат някоя своя слабост на конкурентите. Според мен са твърде сериозни в това отношение. Приятелската атмосфера би направила пътуванията много по-поносими“ завършва разказа си Циципас.
TennisKafe.com
