„Мейт, запомни от мен, че където и да се намираш в Лондон, кортовете на Уимбълдън винаги ще са далеч от теб“. Това е едно от първите неща, които чувам на път към легерданите кортове, от които TennisKafe.com ще предава пряко за вас през следващите три дни със съдействието на „Stella Artois“ – официалният спонсор на турнира за последните 4 г. Убеждавам се в практическата стойност на тази частица английски хумор, когато час по-късно, все още не съм стигнал към комплекса, който е дом на най-стария турнир от Големия шлем. По пътя успявам да видя умалена версия на „Henman Hill“ (или „Murray Mound“, както е известен през последните няколко години) около една от метро станциите. Коментарът на БиБиСи звучи от огромен тв екран облечен в зелено тревно покритие, а хора с вратовръзки и костюми, очевидно са си взели „дълга обедна почивка“ и са насядали в полукръг с чаша кафе или бира.
„Не си ли на работа?“, питам един от по-официално облечените джентълмени. „Човече, шефът ми ми каза, че мога да изгледам първия сет навън. Всъщност, той е ей там, купува си кафе в момента. И двамата сме шотландци, а и честно казано, не вярвахме, че Анди ще стигне дотук, така че ситуацията е малко извънредна.“ Оставям двамата фенове на световния №1 да се наслаждават на следобедната порция тенис с кафе и се насочвам максимално бързо към метрото, тъй като виждам, че Мъри и съперникът му Сам Куери вече загряват на корта.
Повечето фенове вече са се придвижили към кортовете, така че пътят е сравнително лишен от тенис разговори и емоции, но с приближаването на станцията, която е най-близо до тенис комплекса, най-после чувам думата „Уимбълдън“. „Знаеш ли, че Анди играе в момента?“, обръща се към своята приятелка една от двете възрастни дами, сещящи до мен. „Всъщност, Кейти, не се интересувам от тенис“, отвръща й другата. „Какво? Познаваме се от 15 години и досега не съм го знаела? Какво ти има?“, шеговито се сопва Кейти и ми намигва, когато вижда, че се забавлявам със ситуацията.
Около 12 минути пеш ме делят от кортовете, но за този период ми се налага да откажа примамливи предложения за индийска храна, няколко религиозни книги, както и слънчеви очила, за които ме убедиха, че са любимата марка на Давид Ферер, Давид Гофен и още поне дузина топ тенинисти. На входа на комплекса получавам задължения гайд с указания как точно трябва да се редя за билети, заедно с далеч по-ценната информация, че в момента няма сериозна опашка. Минавам и през обстойна проверка, при вида на която, подхвърлям на охраната, че днес вече съм бил на летището. „Нашето е по-добро и ще се убедите, след като минете през нас и влезете в комлекса“, не остава длъжен на опита ми за шега човекът, който старателно пребърква раницата ми. Вече вътре в комплекса, мога да се убедя, че не само тенисистите се оплакват от организацията на тазгодишното издание на Уимбълдън.
Долавям германски гласове, които се възмущават звучно от липсата на достатъчно табели и ред, испански, които недоволстват от отношението на охраната, докато британците реагират доста по-лежерно на обстановката и търсят място след хилядите хора на „Henman Hill“, където да изгледат мача на своя любимец и действащ шампион. Дубай може и да се гордее със своята интернационалност и факта, че в емирството живея над хора от над 170 държави, но на Уимбълдън имаш чувството, че почти същото разнообразие се е събрало на един хълм. Но британската част от тази разнородна фенска маса няма много поводи за радост. Мъри поведе с 2-1 сета срещу Сам Куери, но очевидно изпитваше огромни проблеми с бомбардира от сервис, който спечели четвъртата част с 6-1 и поведе в петата с 3-0 гейма.
WOW!!! Watching Sam Querrey defeat Andy #Murray on our @WimbledonChnl touchscreen – with Murray Mound in the backdrop. Everyone shocked!! pic.twitter.com/FvgNnkfZ3B — Craig O’Shannessy (@BrainGameTennis) July 12, 2017
„Henman Hill“ изглеждаше като най-тихото място в тези минути, докато характерния вик „Come on, Andy!“ не прониза въздуха. „Млъквай, човече, не виждаш ли, че той играе ужасно“, обади се друг привърженик. „Не ми пука – отговори му първият. – Ние сме неговите воини и той чува виковете ни. Няма да си седя тихо, докато Анди се мъчи на корта.“ Няколко минути по-късно, Мъри вече изоставаше с 1-5 гейма и дори най-верните му фенове си шушукаха „Куери загуби едно от оспорванията си за „ястребовото око“, но извън това, няма на какво много да се зарадваме“.
Мъри напусна турнира, но ще запази първото място в световната ранглиста след отказването на Новак Джокович. Това обаче си остава един тъжен тенис следобед за воините от хълма.
TennisKafe.com
