Приключи първият Мастърс на клей за сезона. В Монте Карло Рафаел Надал бе над всички и победи Кей Нишикори на финала, за да спечели титла №11 в Княжеството.
TennisKafe.com се връща седмица назад за най-важните заключения от турнира:
Борис Стрижлев:
1. Не се вижда кой може да спре Надал на Ролан Гарос
Както писахме и след двубоите за Купа “Дейвис” между Испания и Германия, разликата между Надал и всички останали на червено в момента изглежда стряскаща. Рафа е спечелил 36 поредни сета на клей, като в рамките на тази серия не е допускал да загуби повече от 4 гейма на сет. Това са изумителни цифри, които вероятно ще бъдат оценени в пълна степен след 20-30 години, тъй като дотолкова сме свикнали с доминацията на испанеца на землена настилка, че вече го приемаме едва ли не за нормално.
Нишикори стоеше добре от основната линия във финала, дори успя да спечели няколко маратонски разигравания с помощта на хубави комбинации – прави от бекхенд, къси топки, навременни излизания на мрежата. И накрая светлинното табло показваше рутинния резултат 6-3 6-2. При това положение просто изглежда невъзможно някой да спечели три сета срещу Надал в Париж, където той със сигурност се чувства поне толкова комфортно, колкото и в Княжеството.
Разбира се, когато даден резултат изглежда много сигурен в спорта, понякога напук на очакванията не се получава. Не е изключено някой тенисист да изиграе мача на живота си, както го направи Сьодерлинг през 2009 г., или пък Рафа да получи контузия (не му го пожелаваме, естествено). Само че Надал е доказал, че няма никакъв проблем да играе най-добрия си тенис, когато фенове и специалисти очакват от него сигурна титла, и няма против ролята на тотален фаворит.
2. Григор Димитров не отстъпва с нищо на останалите претенденти
Ако направим паралел с колоезденето, Надал в момента е като откъснал се далеч напред водач на колоната, а Григор Димитров е на челна позиция в основната група зад Матадора. Видя се, че българинът с нищо не отстъпва на останалите тенисисти, от които се очакват силни резултати на червено през тази година. Григор изигра приличен полуфинал с Надал и със сигурност затрудни испанеца не по-малко от Нишикори и доста повече от Тийм.
Предвид все още непостоянните изяви на Джокович, спокойно може да заключим, че Димитров е в групата на претендентите, които ще се опитат да оспорят короната на Надал на клей през идните седмици. Не виждам защо да не видим българина дълбоко във втората седмица на Ролан Гарос, стига да има и малко късмет с жребия, разбира се.
Важно беше и за самочувствието на Григор, че в Княжеството достигна до полуфинал след ранните загуби в Щатите и като цяло неубедителните игри след Ротердам. В определени периоди от мачовете му с Колшрайбер и Гофен играта му дори напомняше за тази от края на миналия сезон, а особено впечатляващ бе неговият форхенд.
Единственото притеснително е, че българинът допуска някои сериозни спадове, които му костваха ако не загуба на сет, то значително изоставане. В първия сет срещу Колшрайбер например Димитров инкасира 23 непредизвикани грешки и цели 3 пробива в подаването си. Във втората част на двубоя с Гофен изостана с 1-5 гейма и му се наложи да прави истински чудеса, за да навакса.
Подобни кризи може да се окажат фатални – особено ако отново срещне някой упорит испанец като Пабло Кареньо Буста в Париж. Все пак обнадеждаващото е, че именно клеят е настилката, на която е най-лесно да се компенсират такива спадове – доказателството е именно вторият сет срещу Гофен.
Борислав Орлинов:
3. Нишикори е на верен път, но все още има въпросителни
Само човек, който играе тенис, знае, че колкото и часове през живота си да си прекарал на корта, когато прекъснеш за даден период, винаги първоначално е трудно да върнеш чувството и увереността си, да изпълняваш ударите на автопилот.
Кей Нишикори се подложи на операция на дясната китка, след като преждевременно приключи миналия сезон, а тази година се завърна на Чалнджър ниво с поражение, преди да триумфира на RBC Tennis Championships в Далас – надпревара от същата категория. Самурая постепенно върна формата си и загатна, че отново е способен да демонстрира тениса, който го изведе до №4 в световната ранглиста.
Преходът за японеца бе плавен, без излишно форсиране, и засега всичко изглежда на мястото си. В Монте Карло Кей победи Томаш Бердих, Даниил Медведев, Марин Чилич и Александър Зверев, а срещу Рафаел Надал на финала направи максимума.
Изгледите са добри, но дори в тази позитивна ситуация има нещо притеснително. На пресконференцията си след финала Нишикори призна, че китката му все още не е на 100% и изпитва болки. Разбира се, дискомфортът може да е породен от тежките двубои – в три поредни дни японецът игра по три сета срещу топ съперници. При всички положения обаче червената лампичка е светнала и вероятно в Барселона ще има повече яснота около физическото състояние на тенисиста. Ако болежките отшумят, то няма причина Нишикори отново да не е във върхова форма, а защо не и по-добър от преди?
4. Контузиите продължават да са фактор
Бяхме свикнали да ставаме свидетели на най-много контузии в края на сезона, когато вече много от играчите са на предела на физическите и психическите си сили, а интензивността на Тура продължава да е висока. Ситуацията обаче се промени.
Темата с травмите започва да се превръща в табу в тенис средите и много от анализаторите предпочитат да не коментират какво би се случило, ако някой се контузи. Проблемът обаче продължава да е актуален.
Още преди Монте Карло се оттеглиха Гаел Монфис, Давид Ферер и Жо-Вилфрид Цонга, а впоследствие Александър Долгополов и Филип Краинович, който бе възможен опонент на Григор, се отказаха. Милош Раонич не излезе за мача си срещу Чилич, а остатъка от сезона на клей е под въпрос за Ник Кирьос.
Към групата добавяме и Доминик Тийм, който през 2017 г. бе вторият най-добър на червено, а сега очевидно бе далеч от най-добрия си тенис, въпреки че вече се възстанови и има време да влезе в ритъм. Добрата новина е, че сезонът на клей предлага плавен преход към турнир от Големия шлем и изостаналите откъм подготовка могат да наваксат. Лошата е, че се запазва тенденцията все повече играчи да липсват заради физическо неразположение.
Момчил Русев:
5. Новак Джокович отново е в играта… почти
Последните месеци бяха ужасяващи за Новак Джокович. Бившият номер 1 дълго се опитваше да се възстанови от контузия в лакътя, без да се подложи на операция, но след Australian Open, където болките отново го съпътстваха на корта, той все пак реши да претърпи хирургическа интервенция.
Завърна се за Мастърсите в Индиън Уелс и Маями, но и в двата турнира изигра по един единствен мач, отпадайки съответно от Таро Даниел (113) и Беноа Пер (47). Сърбинът бе плах на корта, не рискуваше, не впечатляваше технически, а и психиката му не бе на ниво. Последвалата раздяла с Андре Агаси и Радек Щепанек направи бъдещето му още по-неясно.
За щастие на многобройните почитатели на Новак, видяхме съвсем друго негово лице в Монте Карло. Мотивиран, агресивен Джокович, който не се страхуваше да отпуска ръката си при ударите. Мачът с Душан Лайович може би не бе показателен, тъй като сънародникът му изобщо не впечатли с изявите си, но последваха две здрави битки с Борна Чорич и Доминик Тийм. Двубоят с хърватина бе истинска наслада за окото, а срещу австриеца 12-кратният носител на титли от Големия шлем навакса пасив от 2-5 в първия сет, преди все пак да отстъпи на съперника си в третия.
Единият фактор, който доведе до промяната бе това, че Новак, както сам сподели, за пръв път от две години насам игра без болки, а другият… другият се казва Мариан Вайда. Вайда, който бе дългогодишен треньор на Джокович и е допринесъл за много за успехите му, се завърна в екипа на двукратния шампион от Монте Карло преди малко повече от седмица.
„Вайда ме познава по-добре от всеки друг треньор. Мой приятел е – мога да споделям много неща с него, независимо дали става дума за тенис или за личния ми живот. Знае от какво се нуждая, за да стигна до възможно най-високото ниво на игра.“
Въпреки всички позитиви обаче, сърбинът още е далеч от най-доброто си равнище, като в момента по-скоро се присъединява към групата в подножието на върха, на който преди се бе настанил удобно заедно с останалите от Голямата четворка. Вайда обаче е сигурен, че Джокович ще се завърне там, където му е мястото:
„На прав път сме. Тренирахме здраво. Нуждае се от мачове, мачове, мачове. Турът има нужда от Новак, нали?“
Е, ще може да запише още двубои още тази седмица в Барселона, където отново е в четвъртина с Рафаел Надал. Ако се стигне до сблъсък между двамата, евентуална загуба не би била фатална, но успех, колкото и трудно постижим да изглежда, би бил чудесен катализатор, който да върне Новак сред фаворитите по-рано от очакваното.
6. Тийм се нуждае от време
С идването на сезона на клей, мнозина обърнаха поглед към Доминик Тийм, определяйки го като най-голямата заплаха за Рафаел Надал на червената настилка. Не това обаче показа двубоят между двамата в Монте Карло, спечелен от Матадора с 6-0 6-2. Австриецът бе неузнаваем, взимаше странни тактически решения и бързо се пречупи под натиска на опонента си.
Въпреки тежката загуба от световния номер 1, турнирът не бе толкова лош за Тийм. По пътя до злощастния четвъртфинал той спечели два мача срещу тежки съперници. Още в началото си пролича, че се нуждае от игрово време, като в първия сет срещу Рубльов бе много пасивен, грешеше често и като цяло беше бледо подобие на тенисиста, който записа единственото поражение на Рафаел Надал на клей преди година. Постепенно обаче започна да намира играта си и отстрани младия руснак с 5-7 7-5 7-5, а след това пребори и Новак Джокович в друг трисетов сблъсък.
Няма как да не отбележим, че до началото на надпреварата Тийм лекуваше травма в глезена, която получи в Индиън Уелс и определи като най-тежката в кариерата си. И той, подобно на Джокович, се нуждае от мачове, като съм убеден, че с всеки следващ двубой ще се превръща във все по-голям фактор и в крайна сметка отново ще бъде основния конкурент на Надал в надпреварите от тази част на календара.
TennisKafe.com
