От известно време се водят разгорещени дебати относно въвеждането на часовник, който стриктно да отброява секундите между точките. Темата стана още по-актуална, след като бе обявено, че на US Open ще бъде приложение тази иновация и вече всеки тенисист ще разполага с максимум 25 секунди, за да изпълни сервис от приключването на предишното разиграване. Нека разгледаме позитивите и негативите от това важно решение.
Позитиви:
- Правилото най–после ще се прилага винаги и по отношение на всички – знаем, че и досега времето между точките бе ограничено, но нормата се прилагаше изцяло по усмотрение на съдията на стола – когато и срещу когото той реши. Много пъти сме виждали даден тенисист да превишава драстично секундите и да не следва санкция, а друг състезател да го “отнася” оше при първото нарушение. Няма особен смисъл от едно правило, ако то не се прилага по един и същ начин при идентични случаи. Това създаваше недоверие у играчите по отношение на съдиите, защото е нормално човек да си помисли, че едни биват неоправдано толерирани за сметка на други. Спомнете си какво каза Дмитри Турсунов на съдията Седрик Мурие, когато бе официално предупреден за забавяне по време на двубой в Ротердам – “Рафа се размотава 30 секунди след всяка точка, а вие само стоите и гледате…”
Сега вече всички ще бъдат равни пред буквата на правилника и няма да има опасност някои да бъдат “по-равни от други”, което е изцяло в полза на играта. - Мачовете ще станат по–кратки – естествено, че именно дългите мачове остават в историята като най-големите класики, но признайте си, че десетки или стотици пъти ви се е случвало да очаквате някой мач с нетърпение, а неговото начало да се бави с часове заради монотонен 4-часов сблъсък на същия корт. А дори мачът да е качествен и вълнуващ, не всеки човек е готов да прекара 4-5 часа пред телевизора на дивана и да жертва половината си неделя, за да види развръзката. Да не говорим, ако двубоят е в делничен ден, когато повечето хора имат предостатъчно други ангажименти. Убеден съм, че чистото игрово време в някои от тези 5-часови епоси е не повече от два-два часа и половина, а останалото време минава в бърсане с кърпата след всяка точка и ненужно оправяне на екипировката. Подобна промяна би била в полза и на телевизиите, които често имат проблеми с програмите се, тъй като не са в състояние да предвидят дали един мач ще продължи два или пет часа.
Има и друг момент – от известно време дори хора с авторитет в тенис средите настояват за премахването на формата 3 от 5 сета в турнирите от Големия Шлем, което, убеден съм, би изглеждало като престъпление за всеки истински фен на спорта. Така че въвеждането на часовника може поне временно да стопира предложенията за тази кощунствена промяна. - Ще се толерира атакуващия тенис – да, дългите точки са изключително атрактивни, но само когато всеки от двамата играчи се опитва да надделее над другия. Едва ли някой намира за чак толкова интересна размяна, при които опонентите държат топката с топ спин в центъра на корта и никой не желае да рискува. Може би си спомняте едно разиграване между Жил Симон и Гаел Монфис в Мелбърн преди години, при което двамата си размениха около 60 удара и бяха като на малко по-интензивна тренировка. Сега, след като играчите вече знаят, че няма да могат да почиват по половин минута, ще бъдат принудени да станат по-нападателни и зрителите ще гледат повече завършващи удари.
Негативи:
- Тенисистите не са терминатори – всеки, който е гледал професионален тенис на живо знае в какво темпо и с какъв интензитет се провеждат двубоите. Не може да се очаква, колкото и големи атлети да са тенисистите от топ 100, че в мача няма да настъпи момент, в който просто ще имат нужда от няколко допълнителни секунди, за да си поемат въздух. А какво ще стане, ако и двамата се забавят и един вид по взаимно съгласие нарушат правилото? Пак ли сервиращият ще бъде санкциониран или в този случай ще се направи изключение? Или наказание ще последва и за двамата?
- Забавяне поради обективни обстоятелства – много често се случва разиграване да не може да започне, тъй като зрителите се движат по трибуните например или се е появил внезапен порив на вятъра. Спомнете си четвъртфинала между Федерер и Агаси точно на US Open преди 14 години – тогава поривите бяха толкова ураганни, че Андре не можеше дори да преоблече тениската си на почивката, какво остава да си подхвърли правилно топката за сервис още от първия път. Точно в Ню Йорк подобни атмосферни условия в края на август и началото на септември са изключително често срещани. При тези случаи тенисистът очевидно няма вина за забавянето, то се дължи на обективни фактори. Не става ясно как ще се процедира при такава хипотеза и дали ще се приеме някакво изключение.
- Начало и край на срока – все още не е уточнено кога започват да текат тези 25 секунди. Дали веднага след приключването на разиграването или след като съдията на стола обяви резултата? А кога спира да тече – при подхвърлянето на топката или в момента на контакт с ракетата на сервиращия играч? И ако има “лет” заради докосване на филето на мрежата, секундите до пребиването на сервиса броят ли се? Това са по-скоро технически въпроси и вярвам, че няма да е чак толкова трудно да бъдат уточнени до началото на турнира.
Мнението на автора: както видяхме, има аргументи както в подкрепа, така и против това ново правило. Трудно ми е да преценя дали то ще пожъне успех или тенисистите ще останат по-скоро недоволни. Може би не е лошо да се опита в едно издание на турнира, за да видим как ще проработи. Ако не се получи, всяка норма може да бъде моментално премахната и да се върнем към старото разрешение на въпроса.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
