Милош Раонич официално обяви края на тенис кариерата си. Бившият №3 в света обяви решените си с емоционално съобщение в социалните мрежи.
Раонич е достигал до №3 в световната ранглиста. Достигна до 10 четвъртфинала и 3 полуфинала в турнири от Големия шлем, като победи Роджър Федерер в пет сета, за да стане първият канадски финалист на сингъл при мъжете на Уимбълдън 2016.
Именно и сезон 2016 бе най-силният в кариерата му, като записа 52 победи и игра на Финалите на АТР.
Кариерата му обаче бе белязана и от много контузии. Претърпя операция на дясната тазобедрена става през 2011 г., операция на дясното стъпало през 2015 г. и операция на лявата китка през 2017 г. В последните години се бореше и с проблеми в ахилесовото сухожилие, гърба, лакътя, седалищните мускули, бедрото, десния глезен, десния прасец и дясното коляно.
Ето какво обяви Раонич:
Времето дойде – оттеглям се от тениса. Това е момент, за който знаеш, че един ден ще настъпи, но по някакъв начин никога не си напълно готов за него.
Тенисът беше моята любов през по-голямата част от живота ми.
Имах невероятния късмет да изживея и осъществя мечтите си. Всеки ден излизах с една единствена цел – да ставам по-добър и да видя докъде ще ме отведе това. Да играя играта, с която напълно случайно се запознах на осемгодишна възраст. Някак тя се превърна в цялото ми детство и мания, а след това – в моя професия и живот.
Благодарен съм на невероятните фенове по целия свят, пред които имах честта да играя и тренирам. Те ме видяха в най-силните ми моменти, но и когато се справях с най-трудните ситуации на корта. Видяха ме как пораствам. Благодаря на всеки един, който дори за миг е спрял, за да ме гледа и подкрепя.
Благодаря на треньорите и екипа си, които жертваха време далеч от семействата и домовете си, за да бъдат с мен по турнирите, докато преследвах мечтите и целите си. Изключително признателен съм за напътствията и уроците ви.
Благодаря на ATP тура, ITF и турнирите от Големия шлем. Мечтаех да играя на тези велики сцени и имах привилегията да изживея невероятни моменти, заобиколен от страхотни хора, които дават всичко от себе си за красивата игра на тениса.
Благодаря на всички мои колеги и съперници. Възхищавах ви се като дете, възхищавах ви се през цялата си кариера и ще продължа да ви се възхищавам и като фен. Станах най-добрият играч, на който бях способен, по-добър човек и научих едни от най-важните уроци в живота благодарение на предизвикателствата да се състезавам с вас седмица след седмица в продължение на повече от две десетилетия.
Благодаря на Канада. Семейството ми и аз дойдохме тук преди повече от 30 години. Благодарение на това поех по пътя на тениса, благодарение на Канада животът на семейството ми се промени и имах честта с огромна гордост да представлявам тази държава по света.
Мамо, тате, Йелена и Момир – безкрайно съм ви благодарен, че в толкова много моменти оставяхте живота си на заден план, за да имам шанс да преследвам една мечта. Тя стана реалност само благодарение на вас. Нищо от това не би било възможно без постоянните усилия и емоционалната подкрепа, които вложихте в мечтите ми. Колкото и късметлия да съм, че открих тениса, това бледнее пред късмета да имам вас за родители, сестра и брат. Надявам се всеки ден да правя съпругата и сина си горди и да бъда за тях същото семейство, каквото моето беше за мен.
Голяма част от пътя ми в тениса са и невероятните хора, които имах щастието да срещна по целия свят. В много моменти те бяха мои ментори и ми помогнаха с време и съвети да открия следващата си посока в живота. Благодарен съм им, че направиха тежестта на някои от най-важните ми житейски въпроси по-лека и пътя напред – по-ясен и вдъхновяващ.
Какво следва? Няма да намалявам темпото. Има още толкова много живот за живеене, а аз съм също толкова мотивиран и гладен за успех, колкото бях през 2011 година, когато пробих в тура. Ще вложа същите усилия и интензитет в следващото начинание.
