Франсис Тиафо спечели наградата за хуманитарност на името на великия Артър Аш. Американецът бе отличен заради много активната си дейност, свързана с движението Black Lives Matter и засилването на вниманието на тенис общността по темата с расовата несправедливост и полицейското насилие в САЩ.
Самият Тиафо знае какво е да си с по-малки шансове от останалите – израснал като син на имигранти от Сиера Леоне Франсис има тежко детство, но една щастлива случайност го кара да се влюби в тениса – баща му е чистач в тенис комплекс в Мериленд.
Американецът приема като огромна чест и отговорност получаването на наградата на името на Артър Аш. И затова написа писмо до починалия на едва 49 години трикратен шампион от Големия шлем, който освен тенисист, бе и активист за човешките права на тъмнокожите и други малцинствени групи.
Ето цялото писмо на Тиафо:
Скъпи Артър,
Нямах много докато растях. Родителите ми са имигранти от Сиера Леоне. Баща ми беше чистач в тенис комплекса в Мериленд и аз имах късмета да бъда около спорта от ранна възраст, въпреки че нямах парите или възможностите, които много деца имаха. Нищо от това не ме спря да мечтая смело. Давах всичко от себе си всеки ден с голяма усмивка на лицето.
Тук съм, на 22 години, и тъкмо разбрах, че съм спечелил наградата за хуманитарност „Артър Аш“. Името на това малко момче с големи мечти сега се асоциира с твоето. Това е лудост.
Но аз знам, че не е просто награда. Това е невероятна чест и огромна отговорност. Вече не съм това усмихнато момче във възход. Знам, че трябва да нося факела и да правя разлика в света.
Тази година приятелката ми направи видео, наречено „Ракети долу, ръце горе“ в опит да повдигне вниманието върху несправедливите убийства на афро-американци в САЩ. Успяхме да извлечем много от черните тенисисти, от Серина Уилямс и Коко Гоф до Гаел Монфис и Жо-Вилфрид Цонга.
Исках хората да знаят, че всички имат значение. Няма значение кой си, откъде идваш или какъв цвят на кожата имаш. Всеки има възможността да бъде специален. Аз бях едно от тези деца, които нямаха огромен шанс да стигнат толкова далеч. Да спечеля тази награда е просто напомняне, че сега съм тук, трябва да предам напред и да помогна на следващото поколение.
Нямах късмета да бъда около теб, когато вършеше твоите неща, но знам, че ти беше толкова по-голям от тениса. Честно казано, можеше да бъдеш президент! Нещо, което веднъж каза, завинаги е останало с мен: „От това, което изкараме, можем да преживеем. Но това, което даваме, прави живота.“
По дяволите, това е дълбоко. Нищо, което ти си правил, не е било за теб. Просто си се опитвал да бъдеш първо човек, а после спортист. Винаги е било, за да помагаш на другите. Това е наистина вдъхновяващо.
Едно от най-лудите неща за теб е, че всеки знае работата, която си вложил, за да направиш света по-добро място. Но си спечелил Голям шлем, братко! Просто ми се иска да вляза в твоя мозък, за да разбера как си успял да бъдеш толкова успешен на корта, докато си бил велик хуманитарист.
Знам, че да балансираш не е лесно, особено когато погледите са върху теб. Едно от най-големите неща, които научих е, че не можеш да опитваш да удовлетвориш очакванията на другите хора. Трябва да се стремиш да бъдеш най-добрата версия на себе си и да бъдеш собственият си най-голям критик. Мисля, че това ми помага да се чувствам комфортно в собствената си кожа. Знам, че давам всичко от себе си на корта и извън него.
Погледнато глобално, знам, че има часовник за моята кариера. Не мога да играя на най-високо ниво вечно, но ще живея още много, много години, след като прекратя кариерата си. Гадно е, че не си тук вече и нямах възможност да те срещна, но почивай в мир. Продължаваш да оказваш влияние.
Затова знам колко важно е да имаш цели и извън спорта. Не сме само спортисти. Ние сме хора. Има повече извън тениса. Наистина вярвам, че в последните няколко години намерих моя смисъл.
Осъзнах, че съм имал късмета да подсигуря семейството си финансово. Започнах да мисля: Знам, че съм подсигурен и семейството ми е добре. Но не е ли животът повече от това? Ами тези деца, които са там, където бях аз не толкова отдавна?
Преди 10 години си мислех, че би било невероятно да видя стадиона, който кръстиха на теб на US Open. Дори да вляза на „Артър Аш Стейдиъм“ щеше да е невероятно за мен тогава, какво да говорим да играя там и да се състезавам на най-високо ниво. Спомням си, че се замаях, когато през 2014 получих шанс да играя в Медисън Скуеър Гардън. Бях 16-годишно хлапе от Колидж Парк, Мериланд, син на двама имигранти, загряващ най-известната зала в света за Новак Джокович и Анди Мъри. Спомняш ли си колко лудо е било, когато си играл там с Джон Макенроу? Все още е лудо.
Преди две години стигнах четвъртфиналите на Australian Open и отпразнувах като Леброн Джеймс. Човекът е един от най-добрите баскетболисти в историята и го коментира в Instagram. „Чакай, какво?‘ Не е ли лудост? Той е детски идол за мен и знае кой съм аз! Тези неща ме вдъхновяват. Малки деца идват при мен и ми казват, че искат да са като Франсис Тиафо. Това ме изумява всеки път.
Но заради това става дума за повече от това да подсигуриш семейството си до живот. Ами тези деца? Искам да им помогна да напишат своите истории. Ако има деца, които мислят, че не могат да постигнат мечтите си, искам да го променя. Наистина вярвам, че успехът е във всеки. Искам да изградя образ за тях, който не са мислели, че е възможен. Искам да им помогна да го направят реалност.
Показа на толкова много от нас начина и сега искам да го продължа. Искам да помогна на тези деца да разберат, че трябва да намерят своята страст и да се посветят на нея. Аз намерих моята и живея мечтата си всеки ден.
Най-важно, искам първо да са добри хора. Ти винаги си се отнасял към всички добре и с уважение. Искам да го продължа сред поколенията. Ако след години хората казват, че Франсис Тиафо първо е бил страхотен човек, а после спортист, ще бъда наистина щастлив.
Очевидно искам хората да ме запомнят и като страхотен тенисист. Но не искам да бъда от онези момчета, които са просто добри тенисисти и биват забравени. Искам да имам целия пакет, на и извън корта. Имах късмета да имам хора като теб, които са доказали, че е възможно. Знам, че трябва да продължа да работя всеки ден. Имах достатъчно късмет да се подсигуря. Сега е времето да създам живот. Ти направи повече от своя дял за света. Обещавам и аз да го направя.
