Точка на пречупване – това е границата, която ако бъде премината, всичко пред очите на човек става „черно“. Вече гледа себе си сякаш „отгоре“, като страничен наблюдател, не може да контролира действията си.
Нещо такова вероятно се е случило с Бенедикт. В елегантната си бяла рокля тя слиза от трибуните и се запътва към едно от най-авторитетните лица, в този конкретен момент и в радиус от няколко километра. Приближава се. Изглежда спокойна отвън, но отвътре кипи. Когато достига крайната си точка, зашлевява такъв шамар на Бруно Ребьо, че ударът се превръща в един от най-популярните в историята на… Уимбълдън.
Трети кръг на Уимбълдън, 1995 година. На корта са американецът Джеф Таранго и германецът Александър Мронз. Вторият печели първия сет със 7-6(6) и води с 2-1 във втората част, когато екшънът започва.
Мронз е на точка да пробие подаването на опонента си, а сервисът на Таранго е отсъден в аут от съдията на линията. Главният рефер обаче отсъжда, че топката е намерила очертанията на сервис полето. Решава обаче американецът да изпълни отново първи сервис, макар да е спечелил точката. Германецът не успява да отрази началния удар, но получава нов шанс за брейк, а Таранго побеснява, че точката не е отсъдена в негова полза.
Точка на пречупване – това е границата, която ако бъде премината, всичко пред очите на човек става „черно“. Вече гледа себе си сякаш „отгоре“, като страничен наблюдател, не може да контролира действията си.
Американецът, облечен в елегантен бял екип, влиза в разправия със съдията, който го предупреждава официално. Таранго привиква супервайзъра, но и той не отменя решението на рефера. Тогава, при даден знак играта да продължи, Таранго не изпълнява нареждането.
„Ти си най-корумпираният съдия в тениса, не можеш да направиш това“, крещи бившият номер 42 към рефера на стола. Следва второ наказание – за словесна обида. Тогава Таранго хвърля няколко топки, взема сака си и се превръща в първия играч в историята на Уимбълдън, който напуска корта по средата на двубоя.
Нещо нещо подобно се случва с Бенедикт. След като цялата сцена се разиграва пред очите ѝ, в елегантната си бяла рокля тя слиза от трибуните и се запътва към едно от най-авторитетните лица, в този конкретен момент и в радиус от няколко километра. Приближава се. Изглежда спокойна отвън, но отвътре кипи. Когато достига крайната си точка, зашлевява такъв шамар на съдията на стола Бруно Ребьо, че ударът се превръща в един от най-популярните в историята на… Уимбълдън.
„Не мисля, че е лоша постъпка. Дори е добра, тъй като човекът заслужава да получи урока си. Може да прави каквото си иска, защото е на стола. Това не е честно“, споделя разгневената съпруга на американеца.
„Опитах да го ударя един път, защото на Джеф не му е позволено. Ако той го беше направил, щеше да го изхвърлят от тениса“.
Точката на пречупване е достигната. За това свое провинение Таранго е глобен с близо 30 хиляди паунда и е дисквалифициран от участие в Уимбълдън през следващата година, както и от още един турнир от Големия шлем. Той обжалва и в крайна сметка санкцията е намалена до 18 хиляди английски лири и лишаване от право на участие само в „All England Club“ през 1996 г.
„Хората разпряват, че съм психо, че съм кибритлия, че съм зъл. Аз съм просто един рационален човек. Аз съм интелектуалец, който не действа без да премисли нещата“, обяснява Таранго.
Истината е, че Джеф се подготвя още от 1993 година какво ще се случи. Тогава за първи път чува истории как Бруно Ребьо помага на приятелите си. Американецът дори се обръща до официално лице от ITF, но грешката му е, че писмено не изразява притесненията си. Ако е изразил желание Ребьо да не е на мачовете му, това е щяло да стане факт. Под някаква форма обаче човек и сам е ковач на съдбата си. А на фаталния Корт №13 обстановката е такава, че предвещава точка на пречупване.
В края на краищата Андре Агаси и Брад Гилбърт застават зад Джеф Таранго и са на мнение, че наказанието е твърде жесткото, а самият играч дори не е трябвало да дава обяснения.
Щефи Граф пък оценява смелостта на Бенедикт Таранго:
„За да удариш шамар на съдията, трябва да имаш „топки“. Сигурно много обича съпруга си. Не знам какво да обясня“.
Обяснението е едно. Това е точка на пречупване – границата, която ако бъде премината, всичко пред очите на човек става „черно“. Вече гледа себе си сякаш „отгоре“, като страничен наблюдател, не може да контролира действията си.
