Рафаел Надал продължава да бъде сред най-добрите в тениса, но постепенно отива към края на своята кариера и Испания е в търсене на своя нов голям шампион. Разбира се, страната не може да се оплаче от успешни тенисисти. Роберто Баутиста Агут и Пабло Кареньо Буста са в топ 20 и редовно записват отлични резултати в АТР тура. Само че и двамата са във втората половина на кариерата си и няма как да бъдат сравнени с 20-кратния шампион от Големия шлем.
Търсенето е сред по-младите и докато на 21 години Алехандро Давидович Фокина е 52-и в света и с огромен потенциал, то голямата надежда е друга – Карлос Алкарас. На само 17 години възпитаникът на Хуан Карлос Фереро е №141 в света и резултатите му през 2020-а показват, че бъдещето му може да бъде наистина много бляскаво. А в това е убеден и един човек, който разбира от таланти – Тони Надал, чичото и дългогодишен треньор на Рафаел.
В своя колонка за вестник „El Pais“ ръководителят на академията на Рафа Надал в Манакор говори дълго за потенциала на Алкарас, когото самият той вижда като „естествен наследник“ на племенника си. Тони Надал прави и прогноза, че Алкарас може да спечели титли от Големия шлем и да достигне до №1 в света.
Ето какво пише за него прочутият специалист:
„Чрез своите резултати и игра Карлос Алкарас се превърна не само в голямата надежда на испанския тенис, а и в естествения наследник на Рафаел. Първият път, в който го видях да играе беше на турнир, проведен в академията на моя племенник и въпреки че загуби в онзи ден, предсказах, че бъдещето му в тениса ще бъде много светло. Алберт Молина, неговият мениджър и мой добър приятел, ме смъмри понеже думите ми добавиха допълнително напрежение върху момчето.“
„Понякога се случва околните на младите таланти, в своето желание да им помогнат и да ги предпазят, да създадат балон, който за мен е ненужен. Тези, които искат да изпъкнат, трябва да издържат на напрежението, което ще ги съпътства по време на техните професионални кариери. И с Карлос е точно така. Той ще трябва да живее с него и с неизменните сравнения със своя сънародник, Рафаел Надал.“
„Виждам го достатъчно екипиран, за да поеме напрежението, както и похвалите, и очакванията, които тенисът му провокира. Той има много от необходимите условия, за да стане велик играч. Въпреки 17-те му години, той има агресивна и вариативна игра, много добра физика и страхотно качество в повечето от своите удари. Прогресът му в ранглистата и развитието на играта са постоянни. И затова днес той е под №136 в АТР. По време на своето юношество той свикна да брои победите почти колкото мачовете и остана, както може да се очаква, под №1 или 2 в света.“
„На тренировъчно ниво играчите се състезават срещу момчета от същото поколение, условия, които за него ще се променят много скоро, когато ще трябва да се справя срещу най-добрите от няколко предишни поколения.“
„Вярно е, че влизането на Карлос е рано и че той има време, в което ще се състезава с предимството, че знае, че тези, които го изпреварват в ранкинга, го изпреварват и във възрастта. Това се случи с Рафаел, когато влезе в АТР тура и беше най-младият състезател. Загубите не бяха големи удари за нас, тъй като винаги идваха срещу някой по-възрастен и ги виждахме като възможност да се учим и подобряваме. Имахме това чувство на времето и че нашият момент ще дойде.“
„Само че много бързо започнахме да гледаме не само през предното стъкло, но и през това за задно виждане. Не можехме да спрем да се притесняваме за Федерер, Родик и Хюит, а започнахме да се страхуваме от идването на Джокович, Мъри и Дел Потро.“
„Предизвикателството пред Карлос в следващите години ще е колкото вълнуващо, толкова и трудно. Само психическите сили и убеждението, че трябва да продължи да расте и да се подобрява ще му дадат възможност да се сравнява срещу Медведев, Циципас, Синер и Рубльов. При всички случаи съм убеден, че моят приятел Алберт в крайна сметка ще се съгласи с мен, че испанските фенове ще се наслаждават младият човек от Мурсия да спечели Голям шлем и да се цели в №1 в света в нашия спорт.“
