По традиция декември е време за равносметки, обзори и класации от най-различен вид. Тази година както мъжкият, така и женският тур ни предложиха изумителни мачове, след които ни бе много трудно да откъснем поглед от екраните и да осмислим това, което сме видели току-що. Станахме свидетели на новите триумфи на някои от легендите, както и на изгряването на няколко млади звезди. Да се направи класация на най-запомнящите се сблъцъи след подобен сезон е доста амбициозна задача, от която обаче нито можехме, нито искахме да избягаме. Предлагаме ви Топ 10 на най-добрите мачове за 2021:
10. Новак Джокович – Александър Зверев (полуфинал на US Open)
На US Open Новак Джокович бе устремен към първия Календарен шлем в мъжкия тенис от 1969 г. насам. На полуфинала обаче на пътя на сърбина застана Александър Зверев. Германецът се намираше в серия от 16 поредни победи, като спечели Мастърса в Синсинати, а преди това завоюва златния медал на Олимпиадата в Токио, побеждавайки Джокович на полуфинала.
Джокович загуби първия сет, което не бе особена изненада, тъй като това му се случи в шест от седемте му мача в Ню Йорк. Зверев записа повече асове и уинъри, но световният №1 демонстрира много по-разнообразна игра, затруднявайки опонента си с множество къси топки и прехвърлящи удари, а сервисът на Джокера работеше перфектно точно тогава, когато той наистина се нуждаеше от него. Моментът от мача, който със сигурност ще се помни много дълго, бе феноменалното разиграване от 53 удара, завършило с форхенд уинър на Зверев.
В крайна сметка обаче опитът на пореден път надделя над младостта и Джокович достигна до своя пети пореден финал на Големия шлем.
„Също като в другите мачове в турнира, които спечелих след като изоставах след първия сет, днес заиграх много по-добре във втория и третия. В края на третия сет имаше няколко доста дълги и изтощителни разигравания. След спечелването на този сет изпитах огромно облекчение и това улесни играта ми в по-нататъшните фази от мача“ – каза Джокович след двубоя.
9. Наоми Осака – Гарбине Мугуруса (осминафинал на Australian Open)
Първият мач между Наоми Осака и Гарбине Мугуруса бе достоен за „мейджър“ финал. Двете опонентки имаха общо пет титли от Големия шлем, а японката бе в серия от 23 поредни победи. Никоя от тях не загуби сет в първите си три мача в Мелбърн, като множество експерти бяха категорични, че победителката от този двубой ще спечели титлата.
Мугуруса реализира ранен пробив и в двата сета, а при 6-4, 2-0 изглеждаше, че испанката крачи уверено към успеха. Осака обаче успя да обърне резултата, а при 5-4 в своя полза пласира неспасяем ретур, с който реализира решаващ брейк и изравни резултата в двубоя. В третия сет обаче Мугуруса отново проби, а при 5-3 стигна до два поредни мачбола.
В тази наглед безнадеждна за нея ситуция обаче самочувствието на Осака отново се завърна. Тя спаси първия мачпойнт с ас, а втория – със зрелищен форхенд уинър. Това се оказа началото на много силна серия за тогавашната №2 в света, която не допусна нито една непредизвикана грешка до края на двубоя и спечели последните четири гейма.
„През целия мач имах чувството, че мисля прекалено много. В един момент се ядосах и хвърлих ракетата си на земята. Мисля, че точно тогава с отърсих от много от негативните емоции, които изпитвах до този момент. Започнах да играя по-инстинктивно и това ми помогна“ – сподели Осака след мача.
8. Рафаел Надал – Стефанос Циципас (финал на ATP 500 в Барселона)
На финала на турнира в Барселона един срещу друг се изправиха „Краля на клея“ Рафаел Надал и човекът, който изглеждаше като най-вероятния претендент за трона в началото на сезона на червено – Стефанос Циципас. Гръцкият тенисист тъкмо бе спечелил първата си Мастърс титла, триумфирайки на турнира в Монте Карло, докато Надал се бе завърнал след контузия и бе доста неубедителен в някои от двубоите си първо в Княжеството, а след това и в Каталуния.
В мача за трофея обаче Надал не показа никакви признаци на умора и бе играчът, който феновете са свикнали да виждат – агресивен, динамичен и преследващ дори най-трудните топки. В предходните си 11 финала в Барселона испанецът бе загубил само два сета, но Циципас бе в превъзходна форма и бе решен да запише нов успех над Матадора, след като три месеца по-рано го елиминира на четвъртфинала на Australian Open след зрелищен обрат от 0-2 сета.
Циципас проби пръв и в двата сета, но Надал се наложи с 6-4 в първия, а във втория изглеждаше, че исотирята ще се повтори, тъй като испанецът сервираше за титлата при 6-5. Бъдещият финалист на Ролан Гарос обаче успя да спечели сета, като Надал показа непривична за него липса на концентрация и допусна двойна грешка при 6-6 в тайбрека.
Впоследствие Циципас стигна до мачбол при 5-4, но позволи на Надал да спечели разиграване, което премина почти изцяло под неговия контрол. Гъркът подлагаше опонента си на непрестанни атаки с бекхенд, докато Надал разчиташе на своя „марков“ топспин форхенд. В края сметка опитът и физическата издръжливост на испанеца наклониха везните в негова полза и той триумфира с 6-4, 6-7(6), 7-5 след 3 часа и 38 минути – вторият най-дълъг мач от този формат за сезона.
7. Ашли Барти – Каролина Плишкова (финал на Уимбълдън)
На финала на Уимбълдън една срещу друга се изправиха две тенисистки, за които титлата щеше да е начин да се докажат както пред себе си, така и пред феновете и медиите. Барти спечели титлите в Маями и Щутгарт и достигна до финала в Мадрид, но след това се оттегли заради контузии от Мастърса в Рим и Ролан Гарос и не изигра нито един мач на трева преди Шампионата. В същото време Плишкова продължаваше да има незавидната репутация на най-талантливата тенисистка от своето поколение, която не е печелила „мейджър“ трофей, а след унизителното поражение с 0-6, 0-6 на финала в Рим чехкинята изпадна от Топ 10 за пръв път от няколко години насам.
На финала Барти отново започна да демонстрира агресивната и динамична игра, която я изведе до мача за трофея в Ол Инглънд Клуб. Всичко вървеше по план за австралийката, която достигна до шампионска точка при 6-3, 6-5. Плишкова обаче отговори като подобри значително сервиса си и пласира няколко неспасяеми уинъра, като по този начин измъкна втория сет със 7-6(4).
Бившата №1 обаче не успя да се възползва от колебанията в играта на опонентката си. Точно обратното – Барти бързо се отърси от негативното за нея развитие на втория сет и изгра най-силния си период в мача. Шампионката на Ролан Гарос за 2019 г. изненада Плишкова с няколко отлични излизания на мрежата и това ѝ помогна да натрупа комфортен аванс от 3-0. При 5-3 Барти пропусна още един мачпойнт, но този път не позволи на Плишкова да се върне в играта и триумфира с 6-3, 6-7(4), 6-3, спечелвайки втората си титла от Големия шлем.
„Това беше най-невероятното чувство, което съм изпитвала на тенис корт. Не можех да повярвам какво се случва. Работих толкова упорито през цялата си кариера заедно с екипа ми и най-близките ми хора, а моменти като този са наградата за всичко, през което преминаваме“ – заяви Барти след финала.
6. Барбора Крейчикова – Мария Сакари (полуфинал на Ролан Гарос)
Преди секунди си спечелила първия си полуфинал на Големия шлем. Виждаш изпратената от опонентката топка да пада близо до линията, а лайснменът отсъжда аут. Вдигаш победоносно ръце, но само до момента, в който съдията на стола не отива до линията, оглежда отпечатъка и разпорежда точката да бъде преиграна. Какво трябва да направиш, за да се съвземеш от този шок и да продължиш да играеш така, както до момента?
Описаното не е епизод от видео игра, а това, което Барбора Крейчикова преживя в двубоя с Мария Сакари на Ролан Гарос. И двете опонентки играха на тази фаза от Големия шлем за пръв път, а с напредването на мача липсата им на опит си личеше все по-ясно. Крейчикова и Сакари регистрираха общо 111 непредизвикани грешки и 58 уинъра, като двойните им грешки бяха повече от асовете. Мачът бе сблъсък на стилове – техничната и вариативна игра на Крейчикова срещу агресивната и силова на Сакари.
Това, което в крайна сметка обрече гъркинята, бе невъзможността ѝ да намери правилната доза агресия в решаващите мигове. Сакари сервираше за мача при 5-3 в третия сет, но подходи прекалено офанзивно и направи цели четири непредизвикани грешки. В следващия гейм гъркинята премина в другата крайност – игра прекалено дефанзивно и това позволи на Крейчикова да спечели подаването си и да изравни резултата. В крайна сметка хладнокръвието на Крейчикова надделя над темоерамента на Сакари и чехкинята триумфира след 3 часа и 18 минути игра на „Филип Шатрие“.
„Мисля, че и двете заслужавахме да спечелим, защото изиграхме наистина невероятен мач. За добро или за лошо обаче победителят може да е само един. Радвам се, че това съм аз и че ще имам възможността да изиграя още един мач в този турнир. Тоз двубой бе изпълнен с обрати. Казах си, че просто трябва да продължа да се боря до последната точка“ – каза Крейчикова в интервюто на корта.
5. Новак Джокович – Стефанос Циципас (финал на Ролан Гарос)
Новак Джокович победи категорично Даниил Медведев на Australian Open, но във втория „мейджър“ финал за годината дойде време за нов сблъсък на поколенията. Този път от другата страна на мрежата бе Стефанос Циципас. Гъркът се справяше отлично през сезона на клей, като спечели титлите в Монте Карло и Лион, а в Барселона бе само на точка от трофея. В същото време Джокович претърпя изненадващо поражение от Аслан Карацев на полуфинала в Белград, след което загуби от Надал на финала на Мастърс турнира в Рим, преди все пак да спечели втория турнир в сръбската столица в седмицата преди Ролан Гарос.
След първите два сета изходът от битката изглеждаше решен. Циципас щеше да е новият крал на Париж, а младото поколение щеше да нанесе удар по статуквото, установено от „Големите трима“. Бъдещето обаче трябваше да почака. За 34-годишният Джокович това бе втори пореден мач, продължил над 4 часа, но сърбинът отново показа, че за него възрастта е само число.
При 1-1 и 30-30 в третия сет Циципас пропусна наглед лесен форхенд, който щеше да му предостави точка за пробив. Както се оказа впоследствие, това бе началото на края за младия грък. Джокович спечели подаването си, след което проби за 3-1. Това бе моментът, в който сърбинът пое контрола върху играта и не го изпусна до края. Джокович отново показа пословичното си хладнокръвие и постоянство, но освен това демонстрира и други, понякога недооценявани аспекти от играта си, като волетата и слайс бекхендът.
Циципас изправи феновете на „Филип Шатрие“ на крака, спасявайки шампионска точка с брилянтен бекхенд, но Джокера вече не можеше да бъде спрян и няколко минути по-късно приключи двубоя с форхенд уинър, печелейки своята втора титла на Ролан Гарос и общо 19-а от Големия шлем.
„Не бих могъл да съм по-щастлив след начина, по който се развиха последните 48 часа. Това вероятно се нарежда сред трите най-значими постижения в кариерата ми“ – коментира световният №1 на пресконференцията след мача.
4. Паула Бадоса – Виктория Азаренка (финал на WTA 1000 в Индиън Уелс)
Финалът на тазгодишния женски турнир в Индиън Уелс бе неочакван, но за сметка на това много зрелищен и интригуващ. Играещата на първия си WTA 1000 финал Паула Бадоса се изправи срещу рекордьорката по титли в турнира Виктория Азаренка, като и двете опонентки показаха, че са достойни за трофея.
Мачът изобилстваше от дълги разигравания, в които както Бадоса, така и Азаренка пласираха еднакво добри удари от форхенд и бекхенд и не пропускаха възможност да излязат на мрежата. Това, в съчетание с бавната настилка в Калифорния, превърна двубоя в битка на издръжливостта. Първите три гейма продължиха 20 минути, а първият сет – цели 80. Бадоса спечели откриващата част след прецизен бекхенд уинър, като през цялото време принуждаваше белорускинята да тича по цялата ширина на корта.
Двукратната шампионка на Australian Open обаче все още не бе победена. Азаренка напомни за най-добрите си дни, след като реализира ранен пробив за 2-0 във втория сет, а впоследствие изравни резултата в мача след 6-2.
В заключителния сет ролите бяха разменени – Бадоса пласира още един прецизен бекхенд уинър за 3-0, след което задържа преднината си при 4-1. Двубоят изглеждаше решен, но Азаренка повиши значително процента си на вкаран първи сервис, като това ѝ позволи да наруши ритъма на испанката и да доведе мача до решаващ тайбрек. В него обаче младостта надделя над опита и Паула Бадоса спечели своя втори WTA трофей, след като пет месеца по-рано триумфира в Белград.
„Тази седмица научих, че нищо не е невъзможно. Трудните моменти са неизбежни, но, за щастие, аз успях да преодолея своите. В нито един момент не спрях да вярвам и в крайна сметка това ми донесе победата“ – каза испанката на церемонията по награждаването.
3. Карлос Алкарас – Стефанос Циципас (трети кръг на US Open)
Преди началото на тазгодишния US Open се говореше много за миналото. За отсъствието на някои от великите шампиони в лицето на Роджър Федерер, Рафаел Надал и сестрите Уилямс и как ще мине много време, преди отново да се появят звезди от подобна величина. Както се оказа обаче, времето вероятно няма да е чак толкова много.
В трети кръг на турнира в Ню Йорк един срещу друг се изправих двама играчи на обща възраст 40 години. Стефанос Циципас вече бе една от супер звездите на тура, докато 18-годишният Карлос Алкарас бе считан за наследник на Рафаел Надал и бъдещето на испанския тенис. Възпитаникът на Хуан Карлос Фереро спечели първия си ATP трофей по-малко от два месеца по-рано, а достигането му до тази фаза на US Open бе отчетено като сериозен успех. Роденият в Мурсия тенисист обаче не излезе на корта с мисълта за достойна загуба.
Алкарас започна двубоя в шеметно темпо, пласирайки уинър след уинър, като в същото време тормозеше Циципас с прецизни къси топки и солидни волета при мрежата. Циципас успя да се адаптира към играта на испанеца и спечели втория сет, след което бе съвсем близо до обрат, повеждайки с 5-2 в третия. Алкарас върна и двата пробива и надделя с тайбрек, но впоследствие започна да показва признаци на умора. Циципас забеляза това и беше безпощаден: 6-0 в четвъртия сет.
Изглеждаше, че участието на Алакрас в Ню Йорк ще приключи дотук, но съдбата и испанецът бяха решили друго. Напълно подобаващо за такъв мач, петият сет завърши с тайбрек, в който Алкарас стигна до два поредни мачбола. Тийнейджърът успя да примами Циципас при мрежата и пласира прехвърлящ удар, който обаче бе на милиметри зад линията. При 6-5 испанецът пласира форхенд по правата, но Циципас контрира с лоб, който отскочи високо от основната линия. Следващият удар обаче се оказа последният в мача и Алкарас пласира 61-вия си уинър в двубоя, елиминирайки третия поставен.
2. Лейла Фернандес – Елина Свитолина (четвъртфинал на US Open)
Двубоят между Алкарас и Циципас обаче не бе едиснтвеният в турнира, който противопстави утвърдена звезда и изгряващ млад талант. Няколко седмици по-рано Елина Свитолина бе спечелила бронзов медал на Олимпийските игри в Токио и изглеждаше готова за първата си титла от Големия шлем. Подобно на целия женски тур обаче, украинката не бе подготвена за Лейла Фернандес. 18-годишната канадка елиминира две бивши №1 в света в лицето на Анджелик Кербер и Наоми Осака, но двубоят срещу Свитолина бе нейният най-силен в Ню Йорк.
Двете си размениха по един сет, спечелен с 6-3, а в третата част Фернандес показа най-добрата си игра както в офанзивен, така и в дефанзивен план. При втори сервис на Свитолина световната №73 навлизаше смело в корта и пласираше агресивен ретур, а ниските топки в близост до основната линия също не бяха проблем за канадската тенисистка. Свитолина обаче навакса пасив от 2-5 и доведе сета до тайбрек.
Изглеждаше, че напрежението най-после ще пречупи Фернандес, но това не се случи. Тийнейджърката пласира няколко безпощадни форхенд уинъра, с които оформи крайното 6-3, 3-6, 7-6(5) и показа, че с пълно основание е считана от редица експерти за бъдеща шампионка от Големия шлем.
1. Новак Джокович – Рафаел Надал (полуфинал на Ролан Гарос)
Когато двама от най-великите в историята се изправят един срещу друг на турнир от Големия шлем, зрелището винаги е гарантирано. Макар Новак Джокович и Рафаел Надал да са съответно на 34 и 35 години, полуфиналът на Ролан Гарос, който бе 58-ми мач помежду им, напълно заслужено застава на върха в класацията н най-качествените сблъсъци на 2021 г. Мачът бе толкова добър, че френските власти отмениха наложеният заради пандемията вечерен час, за да могат зрителите на „Филип Шатрие“ да се насладят на поредния епизод от съперничеството между Джокера и Матадора.
И двамата изпращаха хирургически точни удари в ъглите на корта, които караха опонента да влага цялата си енергия и креативност, за да се измъкне от ситуацията. Надал пласира ефектен бекхенд уинър, на което Джокович отговори с два прецизни прехвърлящи удара, при които топката се приземи точно на линията. Още от самото начало бе ясно, че и двете легенди ще трябва да използват целия си арсенал, ако искат да напуснат корта с победно вдигнати ръце.
Надал поведе с 5-0 в първия сет и изглеждаше, че ще запише още една убедителна победа над Джокера след миналогодишния им финал в Париж. Макар испанецът да успя да поведе в мача, Джокович показа подем в края на първия сет, след което доброто му представяне продължи и спечели втория. При 1-1 и 15-0 в третата част Надал пласира форхенд, който би му донесъл сигурна точка срешу всеки друг опонент. Джокович обаче бе подготвен и контрира с безупречна къса топка, която не остави шансове на Матадора.
Това бе моментът, след който взените започнаха бавно, но сигурно да се накланят в полза на сърбина. Джокович проби и спечели сета, макар в края му да позволи на Надал да върне интригата, след което по-добрата му физическа кондиция му позволи да триумфира над големия си съперник и да прекъсне 4-годишното му господство в Париж.
„Това определено бе най-силният ми мач на Ролан Гарос и със сигурност е в Топ 3 на всички мачове в кариерата ми. Играх на много високо ниво срещу най-големия ми съперник на корта, където той има толкова много успехи и където е безспорен хегемон през последните 15 години, може би дори малко повече. Атмосферата беше невероятна, феновете подкрепяха и двама ни до последен дъх. Беше просто изумително“ – каза след мача щастливият победител.
