Трагедията на Тод Рийд показва, че талантът и самоувереността не гарантират успехи

Трагедията на Тод Рийд показва, че талантът и самоувереността не гарантират успехи

Когато младият Стефанос Циципас захвърли слушалките, които го свързваха с неговия баща и треньор по време на почивка в тежкия му сблъсък с Жауме Мунар в Милано, бе изкушаващо да си представим как остатъкът от кариерата му ще бъде съпътстван от същото това неразбирателство.

Възможно ли е да се превърне в новия Ник Кирьос? Или Бърнард Томич? Всички съставки са налице: огромен талант, пламенност, самоувереност, нетърпеливостта на любимия син.

Както и си мислихме, че може да стане, Циципас се завърна на корта и спечели първия си мач на Next Gen ATP Finals с 4-3(5) 4-3(3) 3-4(4) 4-2.

„Беше стресиращо“, сподели той. Така е трябвало да бъде, би му прошепнал някой по-възрастен състезател. Все пак – той откри път към успеха.

Дали ще продължава да го прави, когато се завърне в Тура догодина, ще научим след зимната почивка.

Обяснението след първата му победа в Милано намали страховете, че е поредният суперглезльо, макар да се оплака от това, че трябва сам да взима кърпата си, вместо тя да му бъде носена между точките. Не му допадна особено и идеята да се включи в експеримента на ATP с разговорите играч-треньор по време на двубоя.

Ако обаче се заслушаме по-сериозно в обяснението му, разбираме, че ако трябва да търсим някакъв виновник за държанието му, то това е младостта му. Той е първи поставен в турнира, което носи високи очаквания – особено от самия него. Това разделя шампионите от стадото. Обичат да печелят също толкова, колкото мразят да губят и всичко, което се изпречи на прогреса им се превръща в дразнител. Циципас бе алтернатива преди година, а сега е фаворит. На 20 години световният №15 има да извърви още кратък път, но няма гаранции, че ще успее да го направи.

Играта е в етап на преход. Поклащащите се гиганти на най-великата ера в спорта се събират в Лондон за ATP World Tour Finals,  Рафаел Надал се подлага на операция на глезена, а много от останалите претенденти за челните места също са извън корта или са вече изтощени – с всеки месец възможностите пред младите състезатели стават все по-големи. Дори завърналият се на върха на ранглистата Новак Джокович изглежда изтощен. При Роджър Федерер също започват да се усещат натрупаните години. Кой би си помислил, че това ще се случи?

Междувременно в Милан турнирът е изпълнен със слабички, израстващи надежди, които опитват да надградят над досегашните си успехи в Тура: Алекс де Минор, Андрей Рубльов, Тейлър Фриц, Франсис Тиафо.

Би било жалко, ако Циципас позволи на високомерието да спре потенциала му. Има нужда да забави темпото, преди да се насочи след някои други лоши примери. Баща му трябва да говори с него, но най-вероятно е добре това да се случи встрани от микрофоните.

Минаха 16 години откакто друг изключителен талант, Тод Рийд, спечели младежкия Уимбълдън, и само две седмици откакто загуби живота си. Беше на 34 и беше много обичан.

Рийд бе този от този тип австралийски атлети, които правят всичко по свой начин, винаги. Има някакво ехо от неговия тенис в играта на Кирьос и Томич, макар разликите да са големи. Рийд играеше с несломима самоувереност и не се оплакваше, когато губеше. Според много негови приятели – включително партньора му на двойки Райън Хенри и австралийския журналист Дарън Уолтън – в тениса му се криела нотка щастие. Бе необичаен по най-добрия възможен начин. Веднъж сервира отдолу, стигайки чак до финала на младежки турнир, понеже страдаше от контузия.

Todd Reid of Australia (left) holds the trophy after defeating Lamine Ouahab of Algeria (right) in the final of the boy's singles tennis tournament at the Wimbledon Lawn Tennis Championships at the All England Lawn Tennis Club in Wimbledon, London in July 2002. (Photo by Professional Sport/Popperfoto/Getty Images)

Хенри се сети за тази седмица, споделяйки за нея в сайта Players Voice:

“В един от първите случаи, в които играх срещу него, водех и когато сменяхме половините той ми разказа как при мравките мъжката умира, след като се е съвкупява с кралицата. Мислите ми бързо се отклониха от случващото се на корта и той отново стигна до победата.“

„Имаше невероятното умение да превключва на друго ниво, да започва да играе силно в турнирите, които значат нещо за него. Когато спечели младежкия Уимбълдън през 2002 г., изглеждаше сякаш просто искаше да си докаже, че може да го направи, но по-слабите турнири на ITF никога не му бяха приоритет. Помня как на Australian Open през 2003 г. изигра един от най-големите мачове в кариерата си срещу Саргис Саргсян – повръщаше на корта и все пак успя да победи. Оставяше абсолютно всичко от себе си в двубоя и бе един от най-добрите състезатели, когато бе в зоната.“

„Тод спокойно можеше да се нареди сред петте най-добри младежи, стигна до №4. Янко Типсаревич бе №1, там бяха още Робин Сьодерлинг, Томаш Бердих, Жо-Вилфрид Цонга, Маркос Багдатис – имаше още пет или шест тенисиста, които стигнаха до топ 10 на ATP в следващите няколко години.“

Не и Рийд. Името му проблесна в света на тениса за прекалено кратко време. Всичко за него приключи след две години в Тура. Контузия и мононуклеоза го атакуват рано, последвани от разочарованието и трудностите на неколкократните опити за завръщане. През последните години хвана ракетата само един-два пъти в местни турнири, но нищо не бе същото.

Както Рийд каза на Уолтън в последното си интервю преди месец:

„Никога не преживях това, което ми се случи, когато бях на 19. Развивах се добре към този момент. Ако не бях се разболял, мисля, че бе възможно да се боря за място във втората седмица на „мейджърите“ и кой знае какво щеше да се случи тогава.“

Хенри също се отказва рано заради контузия, но се насочва към треньорска кариера:

„Почти всеки от нас изпита сериозни трудности да се справи с промяната, когато прекратихме кариерите си. Мисля, че най-тежко бе в годината, в която се отказах, на 19.“

„Не е задължително доброто ти представяне при младежите да се пренесе и при професионалистите, никога не знаеш дали ще се случи. Когато обаче Тод започна да побеждава някои от водещите състезатели в ATP Тура на 18 години, стана ясно, че притежава потенциала, за да бъде солиден играч в топ 20.“

Не всичко в разцвета на младостта е толкова лесно, колкото изглежда. Циципас и всички останали може би вече знаят това.

Източник: Кевин Мичъл, The Guardian 


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH