Това започна да ни става навик: да виждаме големи имена едно срещу друго в ранните кръгове в Индиън Уелс. Серина Уилямс се изправи срещу Виктория Азаренка в първи кръг, Серина срещу Гарбине Мугуруса във втори, а сега Роджър Федерер срещу Стан Вавринка в трети кръг. Ако събитията продължават в този ритъм, няма да ни остане разпознаваемо име до финалите.
Последният път, в който двамата швейцарски приятели се срещнаха в калифорнийската пустиня, беше през 2017. Стан точно бе загубил в последователни сетове във финала – двадесетата загуба от човека, когото нарича свой приятел, и беше натъжен по време на церемонията (беше изтощен и емоциите му дойдоха в повече).
Едвам намираше думи, а когато погледна към Маестрото, видя, че той се смее.
„Искам да поздравя Роджър. Той се смее. Задник е, но всичко е наред.“
Впоследствие и Федерер коментира случая:
„Опитвах да не му отправям тъжен поглед, когато се обърне към мен. Исках да му покажа, че ще е наред и се разсмях, за да го разсея от момента. Предполагам, че го постигнах.“
След този ден в кариерите на двамата се случиха много неща. Федерер спечели още два турнира от Големия шлем и миналия сезон отново стъпи на върха на ранглистата. В същото време Стан претърпя тежка операция на лявото си коляно, която можеше да го откъсне от тениса, ако не бе успешна. Първите му стъпки обратно в Тура бяха на Australian Open ’18.
Беше нужна усърдна работа, за да се върне бавно обратно в ритъм, но Вавринка вече е №40 в ранглистата и играе като стария Стан. Дори старият Стан обаче трудно се противопоставяше на Федерер: балансът между двамата е 21-3 в полза на бившия №1. Това обаче няма значение, Стан отново се чувства добре и Федерер знае точно колко е опасен той:
„Наистина усещам, че се завърна близо до обичайното си ниво около US Open миналата година. Ранкингът му обаче беше нисък, все още се нуждаеше от подобрение във физиката, да свикне отново с подготовката за всекидневните мачове. Това му липсваше малко. Но мисля, че с развитието на сезона той ставаше в се по-силен, макар накрая да не искаше да играе, за да не рискува – нещо, което разбирам напълно.“
„От това, което наблюдавам, ако играе без болка и не получава нови контузии, мисля, че ще видим страхотен Стан тук, без съмнение, понеже знам какво може. Мисля си много за него. Притежава голяма вариетивност, с която може да печели точките. Борец и победител е. Надявам се, че много скоро ще го видим отново в топ 20, дори в топ 10.
Скоро, но не прекалено скоро, особено ако Федерер е замесен. Носителят на 20 титли от Големия шлем с удоволствие би видял стария си приятел отново във върхова форма, но не през тази седмица. Не в третия кръг на BNP Paribas Open. Роджър има свои собствени планове и се опитва да стигне до 22-рата си победа.
Стан е наясно, че шансовете му на настилка, различна от клея, са малки. Трите му победи идват именно на червено:
„На клей играта ми е по-добра, имам повече време. Мога да използвам повече топспин, да нападам по-агресивно бекхенда му, да го изтласкам повече от основната линия. На хард той винаги може да играе малко по-бързо. Може да излиза на мрежата по-често. Може да разнообразява ударите си повече. Много е трудно да играеш срещу него.
„Ще бъде труден мач, това е ясно. Той е най-добрият в историята на спорта. Статистиката от двубоите помежду ни изобщо не е в моя полза. Най-важното обаче е, че победих в предишните два мача, че спечелих тежкия сблъсък във втори кръг. Беше битка, борба, да останеш на ниво физически, технически и психически… Това са мачовете, които знам, че могат да ми помогнат да постигна някой значим успех.“
Ако постигне този значим успех, може би ще е ред на Стан да се смее.
TennisKafe.com по RolandGarros.com
