Стан Вавринка е все по-близо до края на своята славна кариера. Вчера швейцарецът се сбогува с публиката в Монте Карло след загуба от Себастиан Баес в първи кръг. Въпреки този резултат обаче, Stanimal сподели, че се чувства обнадежден за предстоящите си участия.
„Следващата седмица ще играя в Барселона, след това най-вероятно в квалификациите в Рим, после в Женева. Ще видим дали ще имам възможността да участвам и на Ролан Гарос. След това бих искал да играя и на трева, надявам се на Уимбълдън. През юли ще взема участие в Гщаад и Ещорил и ще се боря за място на US Open. Не знам дали ще играя в турнир преди Ню Йорк. Може би в квалификациите в Синсинати или в някой Чалънджър. Все още не съм решил“ – каза трикратният шампион от Големия шлем пред Univers Tennis.
На въпроса кой би искал да бъде последният му турнир, бившият №3 отговори: „За момента по всичко изглежда, че това ще бъде Базел. Би било хубаво, ако наистина се получи така. Все още обаче не съм напълно сигурен. Седмица по-рано ще играя в Лион и е възможно да приключа и там. Определено обаче бих искал да окача ракетата в Базел. Ще видим какво ще се случи“.
Вавринка е категоричен, че фактът, че играе последния си сезон в Тура, по никакъв начин не се е отразил на мотивацията му.
„Не гледам твърде много напред. Ако искам да играя през целия сезон, трябва да полагам огромни усилия относно физическата си кондиция. Винаги давам всичко от себе си и се старая да се усъвършенствам. Натискът за победи идва най-вече от мен самия. Все още съм спортист и като такъв искам да печеля всеки мач. Не ми е достатъчно просто да излизам на корта и да се забавлявам само защото това е последното ми участие в съответния турнир“.
„Феновете виждат само случващото се на корта, но зад кулисите е нужна много работа, особено когато си на 41 години. Необходими са дисциплина и много саможертви, за да бъдеш на най-високо ниво. Има дни, а понякога и цели седмици, в които ми е много трудно, но знам, че положеният труд си заслужава. С всяка следваща година трябва да се грижиш все по-старателно за себе си, но продължавам да обичам тениса и затова не се оплаквам. Точно обратното – смятам, че да си професионален тенисист е привилегия. Точно това ме кара да продължавам да играя дори на тази възраст“.
Шампионът от Монте Карло за 2014 г. си спомни каква е била целта, която си е поставил, когато е хванал тенис ракета за пръв път.
„Израснах във ферма и мечтаех да съм професионален тенисист. По онова време единствената ми цел беше да давам всичко от себе си всеки ден, за да мога да стигна възможно най-далеч в този спорт. Никога не съм си поставял за цел да бъда №1 или да спечеля титла от Големия шлем. Просто исках да се усъвършенствам непрестанно и точно това се случи. За мен обичта и страстта към тениса винаги са били по-важни от парите и трофеите“.
