Изминаха четири години, откакто някои от топ тенисистите, които участваха на Уимбълдън, покориха Олимпиадата.
Този път, когато олимпийският турнир почука на вратата, нещата ще са съвсем различни. Защото зелената трева и дъждовното време в Лондон нямат нищо общо с твърдата настилка и жаркото слънце в Рио.
През 2012-а тенис турнирът на Игрите започна три седмици след Уимбълдън и едва ли някой се изненада, когато трима от четиримата сингъл финалисти на „мейджъра“ бяха сред най-добрите четирима и на Олимпийските игри.
Ще бъде истинско чудо, ако подобно нещо се повтори през 2016-а. Климатизирането съвсем няма да е лесно, а и да не забравяме, че Милош Раонич вече обяви, че пропуска Рио заради опасения за здравето си, породени от вируса Зика.
От първите Летни олимпийски игри през 1896-а насам едва двама мъже и четири жени са триумфирали в една и съща година на Олимпиадата и на Уимбълдън: Артър Гор, Сюзън Ланглан, Щефи Граф, Винъс Уилямс, Рафаел Надал и Серина Уилямс.
Гор е първият, който прави знаменития дубъл през 1908-а. Самият той има предимство, подобно на Серина 104 години по-късно, а именно да грабне и двете титли в един и същи град. През 1908 г. всъщност има два олимпийски турнира – единият е през май на The Queen’s Club, където 40-годишнят Артър Гор триумфира, а вторият през юли на All England Club.
През 1920-а Сюзън Ланглан е едва на 21, а победите на финала на Уимбълдън и на Игрите в Антверпен са началото на една необикновена ера. Между 1919 г. и 1926 г. французойката губи едва един мач. През 1920-а тя се справя с Доротея Чеймбърс – 6-3 6-0, а на олимпийският турнир представянето й е още по-сензационно и губи само четири гейма от петте мача, които изиграва.
След Париж 1924 на Олимпиадата няма тенис до Сеул 1988. Това е и времето, в което Граф направи един от най-великите сезони в историята. Едва 18-годишна тя спечели Australian Open, Ролан Гарос, Уимбълдън, US Open и взе злато от Игрите в една и съща година.
Година по-рано Навратилова бие германката на финала на Уимбълдън – 5-7 3-6, но 12 месеца след това Граф взе своето срещу същата опонентка – 5-7 6-2 6-1. Младата тенисистка пристига в Сеул със самочувствието, че няма загуба в последните 35 мача, които е изиграла. Габриела Сабатини пък бе жертвата й на финала.
Винъс Уилямс бе следващата, която успя да постигне рядко срещания дубъл. Американката грабна титлата на Уимбълдън след победи над сестра си и над световните №1 и №2 Мартина Хингис и Линдзи Дейвънпорт. С титли от Стандфорт, Сан Диего, Ню Хейвън и Ню Йорк Винъс бе в серия от 26 поредни мача без загуба, която нарасна на 32 след Сидни, където Елена Дементиева преклони глава на финала.
През 2008-а Рафаел Надал спечели Уимбълдън, а моментът е един от най-хубавите в кариерата му. През 2006-а и 2007-а испанецът все се пречупваше срещу Роджър Федерер накрая, но 2008-а бе неговата година. Победата с 6-4 6-4 6-7 6-7 9-7 пък е една от най-великите в историята. В Пекин Надал се окичи със злато, а единственото поражение между май в Рим и Олимпиадата, му нанесе Джокович в Синсинати.
Серина Уилямс още изживяваше тежко загубата си от Виржини Разано на Ролан Гарос, когато смаза конкуренцията на Уимбълдън през 2012-а, където се справи с Агнешка Радванска на финала – 6-1 5-7 6-2, в трите седмици между тази титла и онази на Олимпиадата американката дори успя да триумфира в Стандфорт.
Източник: Wimbledon.com
