4 месеца и 8 дни – толкова минаха между последните две изяви на Александър Лазаров в официални мачове. На 9 май в Маутхаузен българският тенисист получи една от най-тежките възможни контузии – скъсан ахилес. Самият той тогава написа, че е изиграл последния си мач за годината, а най-вероятно е чул и доста изказвания, че с кариерата му е приключено.
Само че „най-силното нещо на този свят е волята“, както самият той казва. Защото на 17 септември Алекс бе отново на корта в мача за Купа Дейвис срещу Казахстан. Напук на прогнозите, Лазаров изигра страхотен мач в тандем с Алекс Донски и двамата постигнаха победа над Александър Бублик и Александър Недовесов (№46 в света на двойки).
С размените от дъното на корта Лазаров показа, че в скоро време ще го видим отново и в игра на сингъл. Няколко часа след емоционалното си завръщане, той се обърна към „всички, които минават през трудни периоди“ с надежда неговата история да бъде пример за тях.
„Наслушах се на много неща последните месеци…Задаваха се въпроси защо съм в отбора, след като съм контузен. Дали съм на “заплата по милост” и на какво се надявам само четири месеца след контузията. Единствените, които повярваха в мен бяха момчетата от отбора, Киро, Вальо, Доктора и Галин Рангелов. Обръщам се неслучайно така към тези хора, защото за мен те са едно голямо семейство, с което съм преживял едни от най-хубавите си моменти като тенисист. Бяхме в серия от три поредни победи заедно, минахме през страшно много и въпреки че загубихме днес, аз се гордея с хората, в които се превърнахме.
Победата ми днес беше важна и супер емоционална, но най-хубавото нещо което видях бяха децата, които дойдоха да ни гледат и подкрепят. Искам моята история последните месеци да бъде пример за всички, които минават през трудни периоди и искам всички да знаят, че най-силното нещо на този свят е волята. Човек има ли воля…може да постигне всичко. Благодаря на всички, които дойдоха този уикенд да ни гледат и се надявам да се видим скоро. Най-доброто тепърва предстои.“
