В неделя следобед Димитър Кузманов се превърна в едва петия българин с титла от Чалънджър тура. Той донесе и общо 11-и трофей за български представител на това ниво, което е най-високото в професионалния тенис преди АТР турнирите.
Конкуренцията в Чалънджърите е наистина много висока. Доказателството е фактът, че играчите от топ 100, които понякога участват в тези надпревари, рядко успяват да ги спечелят. Трофеят на Кузманов дойде след наистина впечатляващо представяне – пет победи с много убедителни резултати над все популярни тенисисти като Томи Робредо, Дамир Джумхур, Теймураз Габашвили, Алекс Молчан и Юго Гастон.
С надежда Кузманов да продължи с трофеите, както и много скоро да имаме и шести българин с Чалънджър трофей, ние се връщаме назад в годините, за да разкажем историята на останалите четирима наши сънародници, които са вдигали купа на това ниво.
Милен Велев
Чалънджър турът се сформира през 1978 година. България трябва да почака 25 години преди Милен Велев да се превърне в първия български шампион. Щастливото място е германското градче Оберщауфен, а датата – 25 юли 1993 година. Намиращият се под №194 в света Велев побеждава на финала чеха Слава Доседел след 6-3, 7-6. По пътя към титлата той губи само един сет, а любопитен факт е, че на полуфинал отстранява Мариан Вайда, настоящият треньор на Новак Джокович.
Какво става след това?
Седмица по-късно Велев отново е на финал, на още по-силен Чалънджър в Познан, където побеждава тенисист от топ 100 в лицето на испанеца Томас Карбонел. В двубоя за трофея губи от настоящия президент на АТР Андреа Гауденци, който впоследствие достига до №18 в ранглистата.
Велев е не само първият българин с титла на Чалънджър ниво, но и първият българин, участвал в основната схема на турнир от Големия шлем. Това се случва на Australian Open година по-късно. Като №126 по това време, той попада в основната схема и в първи кръг губи от Матс Виландер в четири сета – 1-6, 6-4, 0-6, 0-6.
На ниво АТР Велев може да се похвали с две победи, осигурили му и единствения четвъртфинал на това ниво – на турнира в Атина през 1992 година. До края на кариерата си той достигна до още 3 титли на ниво Фючърс. Рекордната му позиция в ранглистата е №121.
Орлин Станойчев
Най-успешният български тенисист при мъжете преди появата на Григор Димитров печели четири Чалънджър титли, като е изиграл цели 11 финала. Първият от тях е през 1996-а, когато в Алпирсбах (Германия) той губи мача за титлата от Магнус Норман. Две седмици по-късно в черногорския курорт Будва идва и първият трофей след успех над италианеца Давиде Скала.
Година по-късно, през ноември 1997-а е факт и втората титла – този път на хард в зала в Портороз, Словения, където на финала надиграва германеца Ларс Бургсмюлер.
1998-а носи още един трофей – на червено в Сплит, след пет победи без загубен сет, включително над Юнес Ел Айнауи, Арно Ди Паскуале и над настоящия треньор на Матео Беретини – Винченцо Сантопадре. Следва период от една година, в която Станойчев губи пет финала на Чалънджъри.
Българинът трябва да почака още близо две години за последния си трофей от това ниво. Той идва през март 2001-а в Шербург (Франция) след победа над австриеца Клеменс Тримел във финала.
Той има и пет титли на двойки в Чалънджър тура, като при една от тях си партнира с бъдещия топ 10 играч Михаил Южни.
Какво става след това?
През 2001-а Станойчев е вече на 30, което по това време все още се считаше за късна тенис възраст. До края на кариерата си спечели още един трофей на професионално ниво – неговият първи от Фючърс надпревара, в Тулон (Франция) през 2002 след 6-2, 0-6, 7-5 във финал с Радослав Лукаев.
Преди това, през 2000 година, той се превърна в първия българин в топ 100 на световната ранглиста, като достигна до №96. Станойчев е и първият роден представител при мъжете с победа в основна схема на турнир от Големия шлем – обрат от 0-2 сета срещу французина Стефан Ует на Ролан Гарос 2000.
В три от останалите си пет участия на „мейджъри“ той губи в пет сета. На US Open през 2000-а година повежда с 2-0 на №6 в света Евгений Кафелников, но руснакът стига до обрат. Станойчев има и два четвъртфинала на ниво АТР.
Ивайло Трайков
В края на миналия и началото на новия век надеждите за мъжкия ни тенис бяха насочени до голяма степен към Ивайло Трайков. Той е третият българин с Чалънджър трофей. Успехът идва на турнир с награден фонд 25 хиляди долара в София през 1999-а.
Това е едно от първите му участия на това ниво, като Трайков е №396 в света. Това не му пречи да победи петима по-високоранкирани тенисисти в по два сета и така да стигне до най-голямата титла в кариерата си и скок от 100 места в ранглистата.
Софиянецът има още един финал на Чалънджър – през юни 2003-а в Унгария. Тогава е №261 в света, а на финала губи от 17-годишния по това време Томаш Бердих.
Какво става след това?
Трайков печели и 12 титли на ниво Фючърс в кариерата си. През 2001-а като „лъки лузър“ на турнира в Санкт Пьолтен записа и единствената си победа на ниво АТР – над Ян Крослак, преди във втори кръг да загуби в три сета от Иван Любичич. Рекордната му позиция в ранглистата бе №211 през 2003-а.
Григор Димитров
Разбира се, четвъртият българин с успехи в Чалънджър тура е Григор Димитров, който има четири трофея на това ниво от пет изиграни финала, като всички те бяха в периода септември 2010 – март 2011.
През септември 2010-а 19-годишният Григор е №245, когато идва първата голяма титла в Женева. На финала е победен Пабло Андухар, а на полуфинал – любимия съперник Давид Гофен.
Месец по-късно Димитров взе много доброто решение да участва на два Чалънджъра в Банкок, където в малко по-слаба конкуренция записа 10 победи и съответно две купи. Това доведе до бърз скок от №190 до №136.
През октомври пък загубен финал в Орлеан го доближи максимално до дебют в топ 100. Надпреварата във Франция бе много силна, като Григор победи Роберто Баутиста Агут и Микаел Лодра, преди да отстъпи след тайбрек в третия сет на Никола Маю.
Реваншът бе сладък – през март на следващата година, вече като №78 в света, Димитров победи Маю на финала в Шербург.
Какво става след това?
Впоследствие бъдещият №3 в света изигра още три Чалънджър турнира, като последният му бе през май 2012-а. Оттогава неговите изяви са изцяло на ниво АТР, където има 8 титли, сред които върхът бе тази от Финалите на АТР през незабравимата 2017-а.
| Година на първа титла | Брой титли (изиграни финали) | Рекордна позиция в ранглистата | |
|---|---|---|---|
| Милен Велев | 1993г. | 1 (2) | №121 |
| Орлин Станойчев | 1996г. | 4 (11) | №96 |
| Ивайло Трайков | 1999г. | 1 (2) | №211 |
| Григор Димитров | 2010г. | 4 (5) | №3 |
| Димитър Кузманов | 2021г. | 1 (2) | №218* |
*Тъй като през тази седмица турнирът в Индиън Уелс продължава, то нова ранглиста няма. Затова и Кузманов ще трябва да почака още 7 дни, преди официално да дебютира в топ 200, като би трябвало да достигне до около 187-а позиция.
