Цветана Пиронкова стъпи на родна земя след най-силното си представяне на Ролан Гарос, където Саманта Стосър я спря на четвъртфинал, но преди това българката направи поредица от страхотни мачове, включително и знаменит обрат над световната №2 – Агнешка Радванска. Ето какво заяви първата ни ракета пред медиите на летище „София“:
– Цвети, честито! Доволна ли си от това, което направи?
– Няма как да не съм доволна, много даже. Страхотен турнир за мен, страхотни победи, страхотни емоции. Беше супер!
– Успя ли да си изчистиш главата няколко часа, след като мина последният двубой и да осъзнаеш какво си направила?
– Бих казала, че съм осъзнала какво се е случило. Бяха страхотни емоции за мен, за хората около мен, за всички, които ме подкрепят. Получих страшно много поздравления и подкрепа, за което много благодаря.
– Кое надделява – емоцията от успеха, който постигна или съжалението от това, че беше много близо до полуфинал?
– И двете присъстват. Със сигурност ме е яд, че не успях да продължа. В мача със Стосър определено имах доста шансове, но в крайна сметка това е тенисът. Както аз се върнах в няколко двубоя преди това, така и вчера мен ме обърнаха. Предпочитам да се радвам на този успех, отколкото да съжалявам.
– Как успя да обърнеш Радванска?
– Мачът беше почти три дни. Не мога да дам точна рецепта как се е случило. Просто анализирах срещата, когато я прекъснаха при пасив от сет и 0:3. Имах един ден за почивка, което за мен беше добре, тъй като разтегнах мускул на лявото бедро. Имах нужда от лекарска намеса, коята успях да получа. Излизайки на корта, просто си казах, че започваме отначало.
– Подразниха ли те оправданията на Радванска?
– Не са ме подразнили. Тя си има мнение, казва си го. Но аз не съм съгласна. Със сигурност условията не бяха добри, но това важеше за всички състезатели. Паралелно с нас играеше Джокович. Не го чух да се оплаква. Може би това, че загуби мача след аванс от сет и 3:0 по-скоро я подразни, отколкото условията.
– Още в Ейлат се забеляза страхотно подобрение на твоя форхенд, сега го затвърди. Как успя?
– Аз не разделям играта си на бекхенди и форхенди. Работя върху всичките си удари. Определено се усещам в добра форма и има ръст в играта ми.
– Предстои любимият ти турнир от Големия шлем – „Уимбълдън“. Как ще се готвиш за него?
– Все още не съм си определила окончателно програмата, тъй като трябва да се възстановя от този турнир. Както казах, имах малки проблеми с бедрото. В мача стрещу Стивънс леко навехнах и глезена си. Ще ми трябва малко време да се възстановя. Не са сериозни травми, просто трябва почивка.
– Много често се появява тази превръзка на лявото бедро…
– Да, доста често се появява тази травма, когато се натрупа умора, когато има тежки мачове. Така е – хора сме. Случва се.
– Мислеше ли преди „Ролан Гарос”, че имаш шанс за олимпийските игри?
– Осъзнавах, че това е последният влак, който мога да хвана, за да се класирам за олимпийските игри. Беше малко трудно да си го представя, защото имах да защитавам точки от миналата година. Трябваха ми доста повече точки, за да мина напред в ранглистата и съответно да се класирам за олимпиадата. Но ето, че се случи и е супер.
– Нещо, което се случи извън корта. Не знам как си приемала писанията, че ще има сватба след „Уимбълдън“? Вярно ли е?
– Знаете, че не коментирам личния си живот и сега няма да го направя.
– Видяхме, че след победата над Радванска си каза нещо на корта. Какво беше?
– Това са прекалено лични неща. Винаги преди да започне и след като приключи мачът си имам ритуали, но предпочитам да не ги споделям.
– Чуваха се български възгласи от трибуните на кортовете в Париж. Помогнаха ли ти за играта или се абстрахираше от тях?
– Страхотно беше. Имаше страшно много българска подкрепа от трибуните. Атмосферата на този турнир бе невероятна. Беше удоволствие да играя на кортовете в Париж.
– На мача с Радванска за пръв път видях баща ти да ръкопляска…
– Сериозно? Той по принцип е емоционален, просто изражението му е малко по-каменно.
– Очаквала ли си такова специално посрещане?
– Страхотно е и много благодаря.
– Всички в България следяха като един отбор твоите изяви. Сигурно си го усещала чрез социалните мрежи…
– В интерес на истината, когато съм на турнир, гледам да се абстрахирам и да не чета каквото и да е било. Но усещах подкрепата и по реакцията на хората в публиката, както и на моите роднини и приятели.
– Доказа и на нас и на твоите съпернички, че можеш да постигнеш много, след като изпадна от топ 100. Това сигурно те зарежда за любимия ти турнир, макар вече да е спорно кой ти е любим – „Уимбълдън“ или „Ролан Гарос“?
– Не, със сигурност любимият ми турнир е „Уимбълдън“, казвала съм го и преди. За мен това е най-специалната арена за тенис в света. Дали ме мотивира допълнително? Не ми е за първи път да изпадна от топ 100. Случвало ми се е два-три пъти в 12-13-годишната ми кариера в професионалния тенис. Не го определям като нещо странно. Виждам мои колеги, на които постоянно им варира ранкингът напред и назад. Мен лично това не ме е притеснявало. По-скоро неприятното беше, че не влизах на турнирите, на които исках да играя. Това се случва и с надпреварата в Ийстбърн, на която искам да участвам, но в момента съм 16-ата в квалификациите. Така че ще видим.
– Важи ли за теб поговорката, че няма нищо по-хубаво от лошото време?
– Да, определено. Това е мотото ми. Харесвам всички сезони и тренирам на всякакви метеорологични условия. Не ми е попречило лошото време в Париж. Когато вали, намирам времето за успокояващо.
Източник: БФТ
