Тенис ценител. Почитател на Давид Налбандян. Реалист и разбира се – треньор. Валентин Димов е един от светлите лъчи на следващата генерация специалисти – научил се да държи ракета, сигурно преди да проходи. Отраснал в тенис семейство и на корта, а сега работещ с някои от най-добрите български играчи.
Намираме го в дома му (чрез онлайн връзка, разбира се), а зад него са позиционирани купи и медали. Не си и помисляме да ги броим. Вальо Димов е в ситуацията, в която сме всички, свързани по един или друг начин с играта – в режим „Изчакване“.
Той е бил в елита на Европа, достигайки в топ 6 на децата и младежите до 14 и 16 години. Стигал е до трето място на Европейско лично първенство, ставал е вицешампион на отборно Европейско. Има „Фючърс“ титла на сметката си, многократен отборен шампион на България, четири пъти е държавен шампион и е достигал до №621 в класацията на ATP.
Защото е реалист обаче, на 25-годишна възраст се насочва да прави това, за което е учил – да бъде треньор. Без излишна драма – поставил си е цели, които да е постигнал до тази точка от живота си, и след като не ги е достигнал, предприема следващата крача. Сега работи с Димитър Кузманов, помощник-треньор е на Дора Рангелова в отбора на България за „Фед къп“.
„Аз не съм „спрял“ да играя – е важно уточнение, което Вальо прави. Продължавам да участвам на шампионати в Германия и Италия за клубните първенства“.
Казва, че ако не беше пандемията от коронавирус, вече щеше да има собствена академия.
Започваме разговора с горещата и единствена актуална тема в момента – какъв ще е ефектът от извънредното положение върху тениса?
„Най-позитивното, което може да се случи, е да няма отлив на играчи. Да не загубим състезатели от по-малките възрасти. Броят в България на деца, които ходят по турнири, не е толкова голям. Нямаме и толкова масов календар, както в Италия например, където имат по-голям обем маса от играещи. В България разчитаме на качеството и няма толкова много деца, които да играят в последните години. Ако трябва да погледна реалистично обаче, ще има отлив и откъм състезатели, и откъм любители“, казва Валентин Димов.
В момента кортовете и тенис клубовете са едни от малкото затворени бизнеси в България, наред с моловете и фитнес центровете.
„При положение, че се отлагат олимпийски игри и се преустановяват всякакви турнири, има резон в това да се спира тренировъчна дейност. Не съм на мнение обаче, че това е най-добрият вариант.
Тенисът е индивидуален спорт, който се играе на открито – вече и времето го позволява. По-добре ще е да се измисли начин как всичко може да се случва въпреки коронавируса – какви мерки да се вземат и какъв да е режимът на тренировки. Трябва да се направи график, така че да няма прекалено много струпвания на хора“, коментира Димов настоящата ситуация и добавя:
„При топ играчите няма групови тренировки. Трябва да се измисли как да се тренира с минимален риск. Аз съм съгласен да има контрол, но като сме двама човека на корта на разстояние 24-26 метра, не мисля, че е опасно. Подготовката на един състезател зависи от неговото постоянство и затова би трябвало да се измисли състезателите да се подготвят“.
Засега плановете на ATP, ITF и WTA са да има тенис след 13 юли, но всичко е предпоследно. В Тура се заговори за възможността някои турнири да се проведат без публика, други – препланират , както направиха от Ролан Гарос и смениха датата на турнира. Най-добрите испанци обмислят организирането на „затворена национална верига“.
Каква е ситуацията в България?
„Чисто финансово ударът е пагубен (б.а за тениса). Много от клубовете у нас трябва да плащат наем, заплати на треньорите, имат си разходи, които така или иначе не спират – като всеки бизнес. Състезателите също са си направили програма от турнири, от които могат да печелят пари. Имаше дискусии с Международната федерация по тенис да се подпомагат по-ниско ранкираните състезатели, които така или иначе нямат голям капитал, натрупан от наградни фондове. Стават вече няколко месеца, в които календарът е спрян и това са страшно много загуби, включително и за турнирите.“
„Не знам дали някой има интерес от разделението между топ играчите и останалите, но последите промени, които се направиха на база ранкинг, на мен ми подсказват, че хората, които управляват тениса, както и организаторите на турнири, имат интерес да виждат едни и същи лица. Което е разбираемо, когато става дума за Роджър Федерер, Новак Джокович и Рафаел Надал, но трябва да се помисли и за състезателите по-назад в класацията, защото те са най-уязвими и най-лесно може да бъдат загубени“.
За разлика от други спортове, в които играчите имат договори с клубове и дори да им намаляват заплатите във връзка със ситуацията, все пак не остават без пари. В тениса, особено извън топ 100, спортистите разчитат на участието си на турнири. Няма ли състезания, няма пари.
Преди обаче да се решат генералните проблеми, машината трябва отново да заработи. Връщаме се към хубавите моменти за българска тенис – участието на българския тийм в ATP Cup.
„На ATP Cup се видя, че когато сме отбор, когато се подкрепяме един друг, можем да успеем на много високо ниво. Разликата в тениса не е толкова голяма от играчите в топ 200 до тези които са около №500. Тук става дума за рутина, опит и психическа издръжливост“, казва Димов.
А как оценява представянето на своя състезател – Мико Кузманов?
„Кузманов завърши силно миналия сезон, където спечели турнир в Доха. Започна и 2020 успешно, но след Купа „Дейвис“ не успя да играе повече. Той е от хората, които се раздават, тренира усилено, подготвя се и се учи. Сега има инициатива да помогне на това момче, което е с онкологично заболяване – Кузманов започна благотворителеният търг в помощ на 13-годишния Калоян от Белене, който се нуждае от средства за лечение на тежко заболяване.
Той говори с други спортисти от България да помогнат. Винаги се е старал да дава пример и да възпитава децата в определени качества“.
Димов е като цяло е оптимистично настроен за българските играчи:
„Момичетата ни играя доста добре, играят успешно. Това, което им трябва за допълнителни скок, не се знае в кой момент ще го направят. Ето, че и Цвети обяви, че ще се връща на корта. Всичко е възможно в тениса, специално за Пиронкова съм убеден, че може да постигне и по-добри успехи от това, което направи преди да роди“.
Въпреки усилията едно е ясно – в България не се „прави“ лесно тенис, въпреки че страната ни е домакин на Sofia Open.
„България е държава, в която е трудно. Няма пазар да се привлекат големи спонсори, които да искат да инвестират в играчи и треньори. Това, че успяхме да проведем Турнира на шампионките и сега Sofia Open е постижение“.
„Най-добре би било да имаме 10-15 броя „Фючърс“ турнири, 5-6 „Чалънджър“ и АТР надпревара, но това към момента e непосилно. Преди години имаше сезон, в който сме домакин на 6-8 „Фючърс“ турнира, но нямахме по-голям и хората се оплакваха. Сега малко е обратното, всичко е относително“.
В крайна сметка всичко опира и до това да извличаш позитивите, както Валентин Димов обича да напомня. И, разбира се, да си реалист:
„Дали наш треньор ще достигне до това да работи със състезател от топ 20? Би било възможно, ако този играч е негов от дете. Няма как някой топ французин, например, да наеме български треньор“, казва Вальо Димов – момчето, което бе пленено Australian Open при участието преди време, а сега, като треньор, знае кой е мечтаният играч, с когото би работил – „този, който изпитва удоволствие от трудностите“.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
