„Sweet child in time you’ll see the line. The line that’s drawn between the good and the bad” – познахте ли песента? Ако в главата ви изникват проблясъци от най-силните години на Иън Гилън, то тогава със сигурност ще се харесате на Васко Младенов.
Ако само сте го гледали на корта, ще се изненадате от това колко различен е от повечето спортисти. Ще забележите естетическия му вкус, това колко сензитивен и аналитичен е и как може да се обогатява и да попива най-доброто от заобикалящата го среда.
Ако само сте слушали песните му, ще видите колко по-различен може да бъде на корта – непримирим, агресивен и самопожертвувателен. Пласиращ зверски форхенди и стискащ мощно юмрук след победа. Брутален в желанието си да постигне желания резултат.
Не се питам възможно ли е да има толкова интересна амалгама между тенис и музика, защото отговорът е пред мен.
Наскоро сподели една мисъл: „Аз никога не губя – или печеля, или се уча!“ Какво спечели за последно? А кое е последното нещо, което научи?
Уча се всеки ден. Можеш да се учиш от всяка една ситуация, стига да имаш желание. Всеки от нас води свои вътрешни битки и те са много по-важни от това, което виждат хората като резултат.
Точно затова, независимо от изхода на който и да е мой мач, намерението ми е да подобрявам нещо в себе си. Същото е и с тренировките – важно е всеки ден да правя крачка напред.
Всеки малък урок е вътрешна победа.
Ти си и човек на изкуството. Разкажи повече за музикалната си кариера. Как успяваш да съчетаеш тениса и музиката?
Двете занимания се съчетават много хармонично помежду си без да си пречат. Всъщност, дори взаимно се допълват и обогатяват. Пиша музика и текстове в свободното от тениса време, а понякога докато пътувам. Наскоро осъзнах, че не е достатъчно песента ти да звучи добре и текста да е смислен и красив. Важно е да се обръща внимание на маркетинговата част и на разпространяването й. Сега наблягам точно на това.
Каква музика харесваш? Коя е любимата ти песен?
Харесвам различни стилове – израснал съм, слушайки реге и рок, впоследствие се отворих и към електронната музика и рапа. В колата най-често слушам Jazz FM. Плейлистът ми е доста разнообразен. Дали ще е например Sade, Linkin Park, 2pac, Jamiroquai или Michael Jackson – всичко зависи от това в какво настроение съм в момента.
Невъзможно е да посоча еднолично най-любимата ми песен, но ако трябва да избера една – тя ще е “Child in Time” на Deep Purple.
*Чудя се дали някога Васко е слушал „Robot boy” преди мач. Понякога май приемаме тенисистите точно като роботи, които трябва да ни забавляват с уинъри, но нямат право на обикновени човешки грешки. И все пак не го питам, нека остане загадка. Но започвам мислено да си тананикам: „You say you’re not gonna fight. ‘Cause no one will fight for you. And you think there’s not enough love. And no one to give it to…“
Какви са целите ти през следващата година?
Целта ми е да съм здрав и да играя по начина, по който искам. С треньора ми непрекъснaто подобряваме различни елементи в играта ми. 2019 носи кардинални промени в правилата на ATP и ITF и да пробиеш ще стане много по-трудно. Затова е важно най-добрите български тенисисти да получат допълнителна подкрепа.
Аз винаги се раздавам на 110 процента на корта, гордея се да защитавам трибагреника въпреки финансовите трудности по пътя ми.
Тенисът се превърна в спорт номер 2 по популярност в Европа и аз искам да допринеса за тениса в България. Тренирам, за да допринеса за това България да е на достойно място в международната тенис сцена, но наистина се нуждая от подкрепа, за да мога да го направя.
Имаше преди време неприятна контузия. За какво си мисли един спортист в толкова тежки моменти?
*През 2017 г. Младенов се завърна на корта след тежка контузия – такава, която би накарала много други играчи да се откажат от любимия спорт. Васко обаче не просто не се отказа, а 9 месеца след тежката травма стана държавен шампион. Междувременно завърши сезона си с успешно азиатско турне, игра на „Чалънджър“ в Хо Ши Мин и достигна четвъртфинал на „Фючърс“ турнир отново във Виетнам
В такива моменти преразглеждаш приоритетите в главата си. Поне при мен беше така. Научаваш се да цениш неща, на които преди не си обръщал внимание. Лично аз тогава осъзнах, че се намирам в тежка ситуация, но че аз решавам как да реагирам: или да се отчая, или да стисна зъби и да работя ден след ден, за да постигна целта си.
Беше трудно време, но още тогава твърдо си поставих за цел да се завърна. И 9 месеца по-късно държах купата, на която пише “Държавен Шампион” в ръцете си. Няма по-голяма награда от това. Подкрепата на семейството ми и близките ми хора направи всичко това възможно.
С какво ще се занимаваш, когато приключиш активната си състезателна кариера?
Прекрасното на тениса е, че винаги можеш да станеш треньор и да си изкарваш хляба с това. Смятам, че освен тази, имам и други възможности. Искам да направя нещо за тениса в България. Не изключвам опцията и за кариера в музиката. Знанията, придобити на корта, така или иначе ще са в мен.
Разкажи за най-красивото място, на което си бил.
*В края на август тази година Васко сподели, че в рамките на последните 5 седмици е бил в 5 различни държави. Да не забравяме обаче – всички пътища обаче водят към Рим.
Още един великолепен аспект от тениса е възможността да пътуваш много, попивайки нови култури, езици, възгледи, храни и обичаи. Имал съм щастието да посетя много различни екзотични и живописни места, да се запозная с нови вълнуващи градове и хора, а този начин на живот вътрешно те обогатява, въпреки че постоянните пътувaния често са изтощаващи. Всяко кътче е особено и прекрасно посвоему.
Откритието тази година за мен беше Южна и Централна Италия. Невероятна красота, история и архитектура.
Най-скъп спомен от детството?
Толкова са много. Помня първия си спечелен турнир, помня как тениса плавно се превърна от спорт в начин на живот за мен. Най-съкровените спомени обаче винаги са свързани със семейството ми.
Любим филм?
Повече от 10 са и няма да мога да се сетя за всички тях. Преди седмица изгледах „Цар Лъв“ (може би за 3-и път) и отново се убедих в това колко дълбоко е посланието там. А и на всяка възраст го възприемаш по различен начин. Гениален е.
*Замислям се кой ли е царят на тениса? И питам, разбира се…
Федерер, Надал или Джокович? Защо?
И тримата са изключителни тенисисти и примери за подражание. Всеки един от тях е различен и това е прекрасното на тази ера в тениса.
Най-добрата книга, която за последно прочете?
В момента чета сборник от разкази на един от любимите ми писатели – Сергей Довлатов.
* Сергей Довлатов (1941–1990) е роден в семейството на театрален режисьор и актриса. Следва филология, после служи три години в охраната на трудово-поправителните лагери в Коми АССР. Наборът на първата му книга е унищожен по разпореждане на КГБ. От 1978 г. живее в Ню Йорк,редактира либералния емигрантски вестник „Новый американец“, сътрудничи на „New Yorker“ и води програма по радио „Свобода“. Издава 11 книги, сред които „Соло на уъндърууд“, „Компромисът“, „Зоната“, „Куфарът“.
Ако можеше да се събудиш като друг човек, кой щеше да си?
Щастлив съм, че живея точно моя живот. Теоретически би ми било интересно да видя света през призмата на нечий друг поглед. По този начин осъзнаваш, че всеки си има свои възгледи и разбирания за всичко. Винаги е по-лесно да разбереш някого, ако се поставиш на негово място.
Пожелай нещо за коледните празници на читателите на TennisKafe.com.
Искам освен здраве и усмивки да пожелая на всички любов. Пожелавам ви в сърцето ви винаги да има мир и любов. Нека даваме повече любов и позитивна енергия на себе си и на всички около нас и тогава света ни ще стане едно по-добро място.
Борислав Орлинов, TennisKafe.com
