Ролан Гарос е едно от най-значимите събития в тениса. Всяка година Откритото първенство на Франция привлича хиляди зрители по трибуните и милиони пред екраните със своите харизма, обаяние и драматични сблъсъци. Турнирът в Париж е един от онези, на който се раждат легенди.
И докато митовете за Рафаел Надал и Бьорн Борг сякаш се носят във въздуха около „Филип Шатрие“, то надпреварата при жените също е предизвиквала фурор през годините.
Тази година провеждането на втория турнир от Големия шлем през годинатае под въпрос заради пандемията от коронавирус. Нека обаче си припомним 5 велики финала при дамите и 5 при мъжете:
5. Дженифър Каприати срещу Ким Клайстерс (2001)
Преди началото на 2001 г. Дженифър Каприати е известна най-вече с един от най-грандиозните допинг скандали в историята на женския тенис. Изглежда, че тийнейджърската сензация, определяна като бъдеща суперзвезда, ще последва добре познатия път на упадък и неоправдани очаквания.
През 2001 обаче американката си извоюва ново място в историята, този път доста по-положително. Годината започва шеметно за Каприати, която сензационно печели Australian Open, като побеждава Мартина Хингис на финала. Ролан Гарос обаче е турнирът, на който тя затвърждава мястото си в историята и показва на всички, че триумфът в Мелбърн не е просто еднократно чудо.
На финала в Париж Каприати се изправя срещу една от фаворитките Ким Клайстерс. Първият сет е истинска катастрофа за американката и Клайстерс повежда след категорично 6-1. Каприати обаче показва характер и печели втория сет с 6-4. Третият сет остава в историята като може би най-великият в женския турнир на Ролан Гарос, като след спиращ дъха трилър Каприати надделява с 12-10 гейма и печели своята втора поредна и, както се оказва, последна титла от Големия шлем.
4. Щефи Граф срещу Мартина Хингис (1999)
Докато финалът между Каприати и Клайстерс е среща между две изгряващи звезди, то този между Щефи Граф и Мартина Хингис 2 години по-рано е сблъсък на поколенията. През 1999 Хингис тепърва се утвърждава като част от тенис елита и на „Ролан Гарос“ швейцарката преследва кариерен Голям шлем.
На свой ред по това време Граф вече е установила такава безжалостна доминация, че едва наскоро Серина Уилямс подобри рекорда на германката от 22 „мейджър“ трофея.Носена на крилете на младежкия ентусиазъм Хингис печели първия сет с 6-4, след което повежда с пробив във втория.
Граф обаче показва легендарната немска психика и осъществява обрат, като печели сета със 7-5 и изравнява резултата. В третия сет Граф показва защо е една от най-великите в историята като напълно доминира над много по-младата Хингис и печели категорично сета с 6-2, а заедно с това мача и титлата.Неочаквано, но този финал се оказва тъжен и за двете финалистки. След мача Граф обявява, че това е последното ѝ участие на „Ролан Гарос“, а спечелената титла се оказва нейната последна от Големия шлем. Мартина Хингис пък става жертва на доминацията на сестрите Уилямс и така и не успява да спечели трофея в Париж.
3. Щефи Граф срещу Аранча Санчес Викарио (1996)
След нападението над Моника Селеш и преди възхода на Мартина Хингис като най-сериозна конкурентка на Щефи Граф се утвърждава Аранча Санчес Викарио, като двете изиграват няколко запомнящи се финала в средата на 90-те години.
Година по-рано двете са изиграли епичен сблъсък на Уимбълдън, като един от геймовете в третия сет продължава 20 минути. Този мач до днес е описван от мнозина като най-великия в женския тенис.На финала в Париж през 1996 двете отново не разочароват феновете. Граф печели първия сет с 6-3, но втория отива на сметката на Викарио след 7-4 в тайбрека.
В третия сет и двете показват най-доброто от себе си, като в крайна сметка Граф печели драматично решаващия сет с 10-8. Срещата продължава малко повече от 3 часа, като това е и най-дълго продължилият женски финал в историята на „Ролан Гарос“.
2. Крис Евърт срещу Мартина Навратилова (1985)
Крис Евърт и Мартина Навратилова създават едно от най-легендарните съперничества в тениса, като и двете завършват кариерите си с по 18 титли от Големия шлем.
Навратилова триумфира на Уимбълдън цели 9 пъти, като в 5 от тези финали побеждава именно Евърт. На „Ролан Гарос“ обаче ролите са разменени.Евърт ликува в Париж рекордните 7 пъти, като 3 пъти побеждава Навратилова на финала. Най-запомнящият се от тях обаче безспорно е този от 1985. Крис Евърт печели уверено първия сет с 6-3, но във втория Навратилова показва характер и докарва сета до тайбрек, който печели със 7-4. В решаващия трети сет съперничките дават абсолютно всичко от себе си, като в крайна сметка трофеят е за Евърт след успех със 7-5.
Американката много пъти е описвала тази победа като най-удовлетворяващата в кариерата ѝ, тъй като с нея тя слага край на серията от няколко поредни финала на Големия шлем, в който претърпява поражения от Навратилова.
1. Маргарет Корт срещу Крис Евърт (1973)
Най-великият женски финал на „Ролан Гарос“ е не само съревнование между две велики шампионки, но по онова време е истински сблъсък на поколенията. Маргарет Корт, която все още държи рекорда по титли от Големия шлем, се изправя срещу Крис Евърт, която тепърва започва да завоюва мястото си в пантеона на легендите.
На финала на „Ролан Гарос“ през 1973 двете са в коренно различни изходни позиции – Корт вече е триумфирала 4 пъти в Париж, докато за Евърт това е първи финал на Големия шлем. Разликата в натрупания опит също е главозамайваща – Корт е на 31 години, докато Евърт е едва на 18.
Противно на очакванията обаче Евърт печели първия сет със 7-6 и поглежда смело към трофея. Маргарет Корт обаче нямаше да е Маргарет Корт, ако се отказваше толкова лесно. Вторият сет също се решава с тайбрек, който австралийката печели с 8-6.
Третият сет се оказва един от най-великите в историята на женския тенис. В него зрителите наблюдават сблъсък на стилове. От едната страна е Корт с любимата ѝ комбинация „сервис-воле“, а от другата – Евърт с нейната страхотна игра от началната линия. В крайна сметка Маргарет надделява с 6-4 и отново покорява Франция.Този финал отбелязва края на една ера и началото на друга.
5. Яник Ноа срещу Матс Виландер (1983)
През 1983 г. Франция вече десетилетия чака нов домакински триумф на Ролан Гарос. Големите надежди на французите лежат на плещите на Яник Ноа. Двукратният 1/4-финалист в турнира е поставен под номер 6 в схемата и осъществява истински фурор, като достига до финала със само един загубен сет.
От другата страна на мрежата е поставеният под номер 5 Матс Виландер, който защитава трофея. Ноа печели категорично първия сет с 6-2 и вдига на крака публиката на централния корт в Париж. Нататък обаче не е толкова лесно.
Яник се носи на крилете на ентусиазма, но Виландер също показва най-доброто от себе си и е решен да не се предаде без сериозна битка. Яник Ноа обаче не може да бъде спрян в този ден и след два драматични тайбрека французинът оформя крайното 6-2, 7-5, 7-6 в своя полза, превръщайки се в национален герой.
4. Бьорн Борг срещу Мануел Орантес (1974)
Още от детските години на Бьорн Борг било ясно на всички, че шведът е предопределен за величие. Но едва ли някой е очаквал, че ще го достигне толкова рано. Дни преди да навърши 18 години Борг достига до финала на Ролан Гарос, където се изправя срещу опитния ветеран Мануел Орантес.
Първите два сета са сурова среща с действителността за Борг, като Орантес печели с 6-2 и 7-6. След това обаче шведът показва желязната психика, която ще го превърне в легенда, и в следващите три сета дава само 2 гейма на Орантес, печелейки първата от 6-те си титли на Ролан Гарос след 2-6, 6-7, 6-0, 6-1, 6-1.
Борг се превръща в суперзвезда и през следващите години атлетичният швед непрестанно подобрява рекорд след рекорд. Това е денят, в който се ражда легендата за „Железния Борг“.
3. Рафаел Надал срещу Роджър Федерер (2011)
Финалът през 2011 противопоставя двамата най-велики в историята на играта – Роджър Федерер и Рафаел Надал. Преди този сблъсък те са в много различни позиции – Надал защитава титлата и освен това е действащ шампион на Уимбълдън и US Open, докато последната „мейджър“ титла на Федерер е от Australian Open 2010.
Двамата традиционно предлагат на феновете спиращ дъха тенис, като Надал печели първите два сета след тайбрек (7-5, 7-6). „Кралят на клея“ отново върви уверено към трона, но Федерер има други планове.
Третият сет отново завършва с тайбрек, но този път той отива на сметката на швейцареца след 7-5. В оказалия се заключителен четвърти сет обаче Маестрото не издържа физически и Надал го разбива с 6-1, като по този начин Матадора печели втората от 5-те си поредни титли на Ролан Гарос в периода 2010-2014 г.
2. Андре Агаси срещу Андрей Медведев (1999)
През 1999 г. до финала на „Филип Шатрие“ стигат двама играчи, които са много гладни за трофея. Андре Агаси е решен най-после да вдигне „Купата на мускетарите“ след два загубени финала в Париж, но Андрей Медведев се намира в чудесна форма и също не крие амбициите си за трофея.
Украинецът печели категорично първите два сета с 6-1, 6-2 и изглежда, че Агаси го очаква ново разочарование. Медведев има шанс дори да спечели в 3 сета, но американецът започва да играе много по-агресивно и третият сет е спечелен от него след 6-4. Агаси успява да използва по прекрасен начин набраната инерция и печели и следващите два сета с 6-3 и 6-4, като това му носи така дълго чаканата титла от Ролан Гарос.
1. Иван Лендъл срещу Джон Макенроу (1984)
Считаният за най-велик финал в историята на Ролан Гарос противопоставя двама от най-яростните съперници в историята на играта. В онзи момент Макенроу е действащият шампион на Уимбълдън, докато Лендъл все още очаква своята първа титла от Големия шлем.
„Големият Мак“ печели първите два сета с 6-3, 6-2 и изглежда, че опитът и класата на американеца ще се окажат непреодолимо препятствие за Лендъл.
След това обаче идват три сета, за които Макенроу шеговито споделя, че години наред е ходел на терапия. Лендъл се мобилизира и осъществява пълен обрат след 6-4, 7-5, 7-5 и печели първата от 3-те си титли в турнира, докато Макенроу така и не успява да триумфира на Ролан Гарос в иначе славната си кариера.
