Всяка година по това време една от често дискутираните теми, във връзка с голямото шоу в Лондон, е т.нар. формат “round robin” или турнири, при които освен директна елиминация наблюдаваме също групова фаза.
От една страна, предимствата на този формат са ясни – повече на брой мачове между най-добрите в света, като се избягва вариантът тенисист да напусне безславно турнира още след първата загуба.
Като теглим чертата обаче, груповите фази в света на тениса създават сериозни глабовоболия и абсурди най-малко по три причини, а именно:
Възможност за машинации или просто демотивирани играчи
Помним случаи, при които преди третия “кръг” в групата, двама тенисисти имат шанс да си направят взаимна услуга и да продължат напред, стига да постигнат определен резултат. Без да се съмнявам в почтеността на състезателите от топ 10, но е факт, че такива случаи в миналото е имало (виж изложението по-долу).
Често срещана е също хипотезата на демотивиран тенисист, който е загубил шансове за класиране напред след две поражения. Съответно, изиграва последния мач за протокола и бърза към летището, за да хване самолета за вкъщи.
Понякога по подобен начин подхожда и вече класирал се играч, който иска да пести сили за полуфиналите. Поведението им е логично и практически оправдано, но се получават неприятен дисбаланс и неравнопоставеност – поради късмета да играеш с въпросния опонент точно в третия “кръг”, едни получават предимство за сметка на други.
Контузии и откази
В нормалните турнири с директна елиминации това не е чак такъв проблем, защото при контузия и отказ на даден тенисист, неговият опонент просто продължава напред.
В турнири като ATP Finals обаче генералната идея е всеки участник да изиграе поне по три срещи срещу идентични съперници. Съгласете се, че не е съвсем справедливо Х да е срещнал играч с контузия, обмислящ отказване, а Y да се е изправил срещу надъханата и съвсем здрава първа резерва. Принципът “всеки срещу всеки” някак не изглежда издържан при тази ситуация, а за съжаление тези случаи изобщо не са рядкост, особено предвид все по-натоварените сезони.
Объркване при сметките
В Шампионската лига по футбол нещата са лесни, защото там всеки отбор изиграва по 6 срещи, като равенството също е възможен изход. В тениса обаче редовно се стига до вариант, при който трима души имат еднакъв баланс от победи- загуби след три изиграни двубоя.
Директните мачове помежду им очевидно няма как да разрешат спора, затова се започва сложно пресмятане на сетове, геймове, първи сервиси, двойни грешки, коефициенти и проценти. Това сметкаджийство със сигурност е причина за проблемите по т. 1, а най-объркани обикновено остават феновете.
По-нататък в изложението ще ви припомним някои от най-големите абсурди през последните две десетилетия като пример за горепосочените проблеми.
Каквото се случи във Вегас – остава във Вегас, или въртележката между Блейк, Корольов и Дел Потро
Годината е 2007 г., а на тогавашният шеф на АТР Етиен дьо Вилиер му хрумва гениалната идея да въведе групова фаза в селектиран брой турнири от по-ниска категория (съвременното АТР 250). За разлика от ATP Finals, турнирът в Лас Вегас предлага 8 на брой групи от по трима тенисисти всяка, като единствено победителят се класира напред.
Ситуацията накратко: Корольов побеждава Блейк, но после губи от Дел Потро. В последния мач американецът се нуждае от убедителна победа в геймово съотношение срещу Дел Потро, за да продължи напред, т.е. да загуби максимум пет гейма.
Блейк води с 6-1 3-1 и изглежда сигурен четвъртфиналист, когато аржентинският тийнейджър решава да се откаже поради проблеми с дишането.
В интервюто след мача Дел Потро заявява, че е бил в състояние да доиграе срещата, но не е осъзнал какъв казус ще бъде създаден. По този начин и тримата претенденти се оказват с една победа и една загуба. По тогавашните правила обаче Дел Потро се счита за автоматично отпаднал от сметките, тъй като не е изиграл два пълни мача.
Вместо съотношението на геймовете, релевантен се оказва прекият мач между Блейк и Корольов. Следователно, руснакът продължава напред и изхвърля шампиона от предишната година. Организаторите на няколко пъти ревизират решението си и дори в един момент предлагат като компенсация чек от 11 000 долара на Корольов с обяснението, че правилото не е било добре разяснено и Блейк следва да продължи, тъй като “така или иначе е щял да спечели още три гейма”?!?
Финалната отсъждане все пак е в полза на руснака, който продължава напред – вероятно справедливо, предвид победата в прекия мач, но фарсът във Вегас остава запомнен и до днес.
“На практика Дел Потро бе в ситуация, в която можеше свободно да избере кой от двама ни (аз или Корольов) да продължи напред. Едва ли е редно да се оставя такава власт в ръцете на играчите. Необходими са промени.”, заявява Блейк след турнира. По една случайност американецът е председател на съвета на играчите по това време и този формат бързо-бързо замира в обикновените турнири.
Драмата през 2009 г. или как Дел Потро чака присъдата си, играейки тенис с Карлос Тевес
Дебютното издание в Лондон преди десетилетие е белязано от куриози и в двете групи, като самите играчи изглеждат несигурни какво точно следва да се случи.
Ситуацията накратко: в група А през 2009 г. се подвизават Федерер, Дел Потро, Мъри и Вердаско. Последният губи и трите си срещи. Мъри печели срещу Дел Потро, но отстъпва на Федерер. Остава да се изиграе един последен двубой между Роджър и Хуан Мартин, който да определи първите двама.
Сметките са пределно ясни – при победа с 2-1 сета за аржентинеца, и тримата претенденти ще завършат с 2 победи и 1 загуба и баланс 5-4 по отношение на спечелени / загубени сетове. При такъв сценарий вече ще се гледа общият брой геймовете. Разбира се, мачът завършва 2-1 сета за Дел Потро.
Няколко минути след края на срещата никой не е наясно какво се случва, дори Дел Потро, който разменя няколко удара с приятеля си Карлос Тевес, докато чака окончателното решение на организаторите. В крайна сметка решаващи се оказват спечелените геймове, като там Хуан Мартин и Роджър имат минимален превенс спрямо Анди – 44-40 за Федерер, 45-43 за Дел Потро и 44-43 за Мъри.
Оказва се, че двамата са постигнали точно такъв резултат, който да изхвърли шотландеца заради един спечелен гейм по–малко! Случайно или не – оставям на вас да прецените.
В другата група Б ситуацията е почти толкова деликатна. В последния шести мач Робин Сьодерлинг трябва да загуби с 1-2 сета от Николай Давиденко, за да може едновременно да: (i) остане на първо място в групата, (ii) класира Давиденко напред и (iii) изхвърли Новак Джокович.
Разбира се, след разменени сетове, Сьодерлинг е меко казано демотивиран в третия, като на мачбола изстрелва форхенд от Т-то на около 10 метра в аут. Давиденко продължава напред за сметка на Ноле и няколко дни по-късно печели турнира срещу… Дел Потро!
Възможно разрешение
Последните срещи да се играят по едно и също време. Такъв подход вече е възприет във футболните турнири. Ясно е, че организаторите и телевизиите не биха били щастливи, но четвъртфиналите на Уимбълдън например се играят паралелно на два корта и това не е предмет на дискусии.
Бившият помощник в екипа на Григор Димитров прекъсва ваканцията си и сключва няколко договора за заем, за да спаси турнира
Годината е 2008, а турнирът на осемте най-добри за последен път се провежда в Шанхай. Рафа Надал вече се е отказал от участие още преди старта заради контузия, а на негово място е влязъл Жил Симон.
За беда, непосредствено след първия си мач и Анди Родик усеща болка и е принуден да се оттегли. Разбира се, повечето играчи извън топ 8 са решили да си спестят пътуването до Китай. Заявен като първа резерва е Радек Щепанек (извън топ 30 в онзи момент), който вместо да чака в “бойна готовност”, по някаква причина е на почивка в Тайланд.
Куриозите не спират. Вместо организаторите да се свържат с бившия помощник в екипа на Григор Димитров, позвъняването идва директно от Родик. Щепанек зарязва плажовете и се появява в Шанхай. За беда, куфарите му с тенис екипировка не пристигат навреме от вкъщи, а чехът го очаква мач с Роджър Федерер след броени часове.
Действията на Радек са бързи и решителни – взима назаем ракета от Новак Джокович (на съвсем различен производител от този, с който Щепанек обичайно играе), чорапи от Анди Мъри и контактни лещи, закупени от близката оптика до стадиона. Ветеранът завършва с две поражения, но поне спасява донякъде турнира, спечелен от най-важния му заемодател – Джокович.
Разбира се, има случаи, в които резервата се включва по съвсем адекватен начин. Тим Хенман през 1997 г., например, влиза на мястото на Серхи Бругера (вече допуснал две загуби) и печели единствения си мач в надпреварата с 6-4 6-4 срещу Евгени Кафелников – впоследствие достигнал финала срещу Сампрас. Макар в конкретния случай руснакът все пак да се класира напред и да не ощетен, отново имаме пример за ситуация, при която правилото “всеки срещу всеки” очевидно е нарушено в ущърб на едни и в полза на други.
Когато говорим за резерви, не може да пропуснем тазгодишния WTA Finals. Както вероятно си спомняте, и двете резерви – Кики Бертенс и София Кенин, се появиха в някакъв момент в игра и въпреки това имаше трети отказ – на Белинда Бенчич. Слава Богу, поради това, че швейцарката се оттегли от полуфиналния си мач, не се наложи издирването на трета резерва – вероятно някъде из близките плажове в Тайланд.
А вие какво смятате за формата “round robin” и неговите предимства и недостатъци?
Борис Стрижлев, TennisKafe.com