29-и април 1970 г. завинаги ще остане паметна дата в историята на любимия ни спорт. На тази дата в Лас Вегас, Невада е роден лошото момче, бунтарят и примерът за подражание на стотици хиляди деца – Андре Агаси.
Усетихте ли противоречието в епитетите, описващи легендата на американския тенис? Такъв е и целият живот на Андре, изтъкан от контрасти в неговата душевност и заобикалящата го среда.
Като малък желае да практикува отборен спорт, вместо това прекарва безброй самотни часове пред „дракона“ (изобретение на баща му Майк Агасян, което изстрелва тенис топки почти безспир). Мрази тениса, а става един от най-обичаните и успешни състезатели за всички времена. Носи изкуствена дълга коса, а завършва кариерата си гологлав. Увлича се по жени от Холивуд и музикалния бизнес, а накрая се жени за гранд дамата на женския тенис – Щефи Граф, символ на скромността, желязната дисциплина и нежеланието за излишна показност. Ненавижда училище и дори не завършва средното си образование, а притежава изключителен интелект и памет.
Защо Агаси всъщност е толкова обичан и популярен?
Андре нито е рекордьор по титли от Големия Шлем или сериите „Мастърс“, нито може да се похвали с най-много години, завършени като номер 1, или поредни седмици на върха. Балансът му срещу Сампрас и Федерер е отрицателен. Дори уникалното постижение – трофеи от всички турнири от Големия Шлем в епохата на различните настилки, вече изглежда позабравено, след като невероятните Федерер, Надал и Джокович успяха да постигнат същото в рамките на период от около десетилетие.
Защо тогава хората още си спомнят и говорят с въздишка за мистър Ретур? Защото той бе един от нас! Съвременният спорт се продава във все по-лъскава опаковка. Най-големите звезди са свръх хора, които сякаш са програмирани да печелят непрекъснато. Да, разбира се, инцидентните загуби и контузии са неизбежни за всеки професионален атлет, но акцентът при Федерер, Меси, Роналдо, Уудс и всички останали съвременни гладиатори пада основно върху поредната победа, поредния рекорд, покорен връх и мултимилионен договор. Пресконференциите сякаш са репетирани предварително, а дистанцираността между тях и широката публика е очеизвадна.
Пътят на Агаси бе съвсем различен, много по-трънлив и наподобяващ този на обикновения човек. Днес сте на върха в работата си, утре сте уволнен и ви се налага да учредите ипотека. Намирате „любовта на живота си“ само за да ви разбият сърцето и впоследствие да преоткриете щастието. Такива бяха кариерата и живота на Андре, докато той бе професионален тенисист – никога напълно розови, а с отчетливите светли и тъмни моменти, върхове и падения.
Доказателство за това бе и изключителната автобиографична книга на американеца „Открито“. За разлика от повечето напудрени биографични книги на други спортисти, които преразказват художествено „Уикипедия“, тази на бившия номер едно бе брутално откровена. Той призна всичките си слабости – трудната връзка с баща му Майк, приемането на наркотични вещества и пропадането в световната ранглиста, яростта и изпотрошените трофеи след участието на съпругата му (по това време) Брук Шийлдс в сериала „Приятели“, безнадеждността след загубите от Сампрас.
Не липсваше обаче и описание на моментите, които го правят изключителен – походът към титлата на Ролан Гарос след малшанса срещу Кафелников през 1995 г., изключителното му приятелство с Гил Рейес и помощта, която двамата неизменно са оказвали един на друг, началото му на връзката с Щефи Граф години след запознанството им, благотворителната дейност след края на кариерата му и основаването на частно училище.
За нормалния човек, непопадащ в светлината на прожекторите, е много по-лесно да припознае себе си в Андре Агаси. Затова и сбогуването на американеца с тениса през 2006 г. на US Open бе несравнимо по-емоционално от всяко друго. Дори Конърс и Анди Родик не можаха да предизвикат такава емоция и сълзи в очите на публиката в Ню Йорк, когато казаха „стоп“.
За качествата на Андре като тенисист е излишно да се говори. Въведе истинска революция в модерния тенис с ранното взимане на топката, късия замах от бекхенд страната, изключителната координация при ретурите си. До голяма степен той бе причината за появата на невероятни бейслайнъри от следващото поколение като Лейтън Хюит, Марат Сафин и Давид Налбандиян. Срещу които Агаси играеше и постигаше победи дори на 35. Иронично или не, всъщност стилът на американеца бе по-подходящ за съвременните условия – по-бавните настилки и продължителните размени от дъното със сигурност щяха много повече да импонират на стила му на игра от бясното сервис-воле и ултра бързите настилки през 90-те. И въпреки това той завърши като един от безспорно най-великите. За всички времена.
Не е за вярване, че момчето с мулета вече е на 49. След още година ще празнува своя половинвековен юбилей. В днешно време Агаси е отдаден на семейството си и на двете си деца – Джейдън и Джаз, които все още не са навършили пълнолетие. Американецът е отдаден на разностранна благотворителна дейност, а училището му в Лас Вегас е едно от най-успешните в Щатите, като 100% от децата успяват да продължат образованието си в колежи. Момчето, което някога не искаше да ходи на училище, лично е дарило над 35 милиона долара за дейността на училището.
През 2019 г. Агаси ще бъде натоварен и с още една важна задача – да възроди кариерата на Григор Димитров. И докато за някои колаборацията между двамата изглеждаше до някаква степен изненадваща, то не и за хората, които познават отблизо Андре.
По време на цялата си АТР кариера той демонстрираше интелигентност в играта си от основната линия и имаше тактика, която се превърна в запазената му марка. Изглеждаше сякаш винаги е поне два хода напред, а извън корта остана точно такъв – мислещ стратегически и години напред.
„Аз залагам на хора, не на предмети. Една великолепна идея може да пропадне, докато друга, която не е чак толкова добра, може да се превърне в нещо наистина специално. Това е заради хората.“
И какъв е един човек винаги е било най-важно за Андре Агаси, защото именно така се превърна в бунтар… за пример.
Борис Стрижлев, TennisKafe.com
