В света на спорта има много малко хора, които притежават неговата психическа сила. Да загубиш баща си, а 24 часа по-късно да излезеш на корта, да спечелиш и впоследствие да донесеш трофея на тима си. Роберто Баутиста Агут завинаги ще остане в историята на испанския тенис заради онази емоционална победа за Купа „Дейвис“ в Мадрид.
Днес, на 14 април, той навършва 32 години. Невероятно е как времето минава толкова бързо. Испанецът се превърна от талантлив 14-годишен футболист, състезаващ се в академията на Виляреал, в състезател от топ 10 на мъжкия тенис. И по-важното – в човек, който доказа, че жертвите никога не са напразни и че отказването никога не трябва дори да фигурира в опциите.
Баутиста Агут спечели седем от деветте си ATP титли между 2016 и 2019. Странно или не, точно този период може да се определи като най-трудния в живота му.
Няколко дни преди да замине за Рио де Жанейро и да играе под испанския флаг на олимпийските игри през 2016, баща му Хоакин претърпява ужасяващ инцидент, който го оставя инвалид. Докато чисти конската конюшня, той пада отвисоко и повече не може да се движи от врата надолу. Нуждае се и от апарат за изкуствено дишане, а съпругата му Естер и още двама души се грижат за него през цялото денонощие.
Какво би направил всеки човек на мястото на Роберто? Би се върнал вкъщи и би се отдал на грижи за баща си. Не това обаче е нещото, което Хоакин иска от сина си. Той желае детето му да следва своите мечти, за които се е борило през целия си живот.
„Родителите ми искаха да реализирам мечтите си, без значение от ситуацията. Продължих да играя и се борих повече от всякога. По този начин направих така, че нещата да си струват“, сподели Баутиста Агут в най-скорошното си интервю, дадено пред „Behind The Racquet„.
„Точно през този ужасяващ период играх най-добрия си тенис. Сигурен съм, че хората не могат да го осъзнаят. Бях на линия за семейството си колкото можех по-често, но нямаше как да изоставя всичко, за което съм се борил през целия ми живот. Исках да продължа да работя, и то по-усърдно от всякога“.
Две години по-късно съдбата отново тества испанеца, този път по още по-ужасен начин.
„Майка ми почина през 2018. Бях в клуба, в който по принцип тренирах, а след тренировката получих обаждане. Разбрах, че майка ми е легала да спи и не се е събудила. Това беше 100% неочаквано. Беше много млада, само на 52 години, но премина през много стрес, докато се грижеше за баща ми“, споделя Баутиста Агут.
Как събираш мислите си в този момент и продължаваш да вършиш работата си? Роберто знае. През същата година той спечели надпреварите в Оукланд и Дубай, игра и финал в Гщаад, утвърждавайки се сред елита на мъжкия тенис.
„Когато бях по-млад и се изправях пред по-малки проблеми, концентрирах цялата си енергия, цялата си тъга, на корта“, признава испанецът. „Това ми помогна, когато станах по-възрастен и трябваше да се грижа за родителите си. Не беше лесно, нямаше време за почивка. Тренирах и в свободното си време се прибирах у дома, посещавах баща ми в болницата или вкъщи. Беше изключително трудно“.
„Знаех, че по това време не мога да спра да играя. Трябваше да помагам на баща ми. В началото не знаехме колко ще струва лечението му, както и всички операции. Трябваше да продължа да работя. Знаех, че освен да печеля пари, тенисът беше нещо, което баща ми искаше да правя“.
Психическата сила на Баутиста Агут го отведе към незабравим сезон през 2019. Испанецът победи два пъти Новак Джокович, вдигна титлата в Доха, игра четвъртфинал на Australian Open и дебютира на „мейджър“ полуфинал на Уимбълдън. През ноември достигна и до най-високата си позиция в ранглистата – №9. Нищо не предвещаваше нов обрат на съдбата, когато Роберто стъпи на кортовете в Caja Magica в Мадрид, за да помогне на Испания да спечели Купа „Дейвис“.
Баутиста Агут получи съобщение, че състоянието на баща му се е усложнило и след като бе спечелил няколко мача за страната си, той напусна лагера на тима и се върна в Кастейон. Там прекара последните мигове от живота на Хоакин до неговото легло. Робето е знаел, че този момент ще настъпи някога във времето. След погребението на баща си обаче той стори немислимото и 24 часа по-късно отново беше в Caja Magica, където публиката стана на крака при обявяване на името му.
И не, той не се завърна просто да гледа отстрани, а да се състезава. Да пренасочи цялата тъга и болка на корта, да играе срещу един невидим съперник, от когото да вземе отмъщение и да направи вече починалите си родители горди.
Сила на волята и огромен характер. Роберто Баутиста Агут показа, че притежава голяма доза и от двете, за да поведе Испания във финала на Купа „Дейвис“ срещу Канада. Световният №9 тогава се завърна за решителната битка и надигра Феликс Оже-Алиасим със 7-6(3) 6-3. А след това не скри сълзите си и потъна в прегръдките на своите съотборници, докато името му кънтеше като ехо в Caja Magica.
„Беше много специално чувство на корта днес. Исках просто да изляза и да дам най-доброто от себе си. Това е много важна победа за тима“, каза испанецът след двубоя.
Рафаел Надал довърши започнатото и Испания вдигна шампионския трофей. Тогава Баутиста Агут се усмихна и празнуваше с отбора си. Защото Хоакин и Естер никога не биха искали да виждат сълзи в очите на сина си.
„Това, което Роберто стори днес, е отвъд тази планета. Роберто беше вдъхновение за всички нас“, каза Рафа Надал.
„Тези тежки моменти ме направиха по-силен и по-властен. Дадоха ми сила, която другите не притежаваха“, споделя Баутиста Агут в най-скорошното си интервю. „Трудните периоди, когато бях у дома и не исках да пътувам, защото бях толкова уморен, ме направиха човека, който съм. Накараха ме да съм по-концентриран и мотивиран“.
Испанецът продължи да радва фенове и съотборници, когато спечели всичките си шест мача на сингъл на ATP Cup в началото на годината и помогна на Испания да стигне на финала на новосформирания отборен турнир. Сякаш показва най-доброто от себе си, когато играе за тима си, а това не е изненадващо предвид факта, че го е правил като футболист. Самият той признава, че е взел много трудно решение да се насочи към тениса. Едва ли има човек сред феновете на любимия ни спорт, който ще каже, че това не е било правилното решение.
Днес Роберто Баутиста Агут е щастлив човек. Той изживя един от най-радостните дни в живота си на 30 ноември миналата година, когато сключи брак със своята дългогодишна приятелка Ана Боди Тортоса. „„Щастлив съм, че Ана е толкова близо до мен, това ми помогна много“, призна тогава испанецът.
А двамата съвсем скоро очакват раждането на първото си дете. Ако всичко премине по план, се очаква Ана да роди през септември. Всички ние се надяваме тази година Роберто да стъпи в Caja Magica с положителни мисли и да играе с радост заради съпругата и детето си, а не с тъга.
Димитър Радев, TennisKafe.com
