Завръщането на Цветана Пиронкова бе събитието на US Open. Начинът, по който го направи, я превърна в основната новина не само по българските медии, но и по всички световни. След три години отсъствие от Тура и раждане, бившата ни първа ракета изигра един от най-силните турнири в кариерата си.
Цвети впечатли на много нива. Победата над Самсонова бе изключително значима – евентуално поражение можеше да породи известни съмнения относно това доколко завръщането ѝ на корта може да бъде пълноценно, докато триумфът правеше надпреварата успешна за нея, независимо от предстоящите резултати. Още в този първи мач Пиронкова показа някои от най-ключовите черти, извели я до четвъртфинала.
Търпение и постоянство. В дамският тенис често наблюдаваме как фаворитите изпадат в дупка и изпускат инициативата над срещата. Българката запази концентрация от първата до последната минута в Ню Йорк и много рядко взимаше прибързани решения. От другата страна на мрежата Людмила Самсонова залагаше на прекалено агресия и грешеше често, от което полуфиналистката от Уимбълдън се възползва перфектно.
Именно тези две специфики на представянето ѝ се оказа ключови и в следващия кръг, когато Цветана поднесе една от най-големите изненади в ранните етапи на турнира. С много малко неточности, умела защита и поддържане на едно и също ниво през цялата среща Пиронкова спечели психическата битка с Гарбине Мугуруса.
Сервисът също бе ключов – макар срещу Самсонова да изглеждаше сякаш му липсва сила, с напредването на турнира той ставаше все по-ефикасен и работеше перфектно за българката. След като загуби откриващото си подаване срещу Мугуруса, Цвети не допусна нито един брейк до края. След края на втори кръг тя бе тенисистката на US Open с най-висок процент начални удари, които не са били върнати от опонента и на първи, на втори сервис.
Технически в разиграванията трите години отсъствие от Тура изобщо не ѝ личаха. Уинърите с бекхенд по правата присъстваха изобилно във всеки от двубоите ѝ. Докато в първите мачове от форхенд страната залагаше предимно на слайс, който също ѝ вършеше чудесна работа в дефанзивен план, с напредването на турнира започна все по-често да атакува агресивно с топспин и оттам.
Демонстрира и тактическа гъвкавост – по-пасивната игра донесе победата в мача с Мугуруса, но в следващите сблъсъци Пиронкова не се притесняваше да поема инициативата и да се надстрелва със своите опонентки.
Не на последно място трябва да отбележим и физическата подготовка, която Цвети демонстрира. Докато за повечето тенисисти, прекарали дълго време извън професионалния спорт, да запишеш няколко последователни мача в първите си турнири е голямо предизвикателство, бившата ни първа ракета се справи впечатляващо и с този проблем. Личи си, че времето извън Тура е било изпълнено с тренировки, без които тричасовият трилър срещу Ализе Корне на осминафиналите нямаше как да бъде спечелен.
Да, в края на втория сет срещу Серина Уилямс силите свършиха, но дотогава Пиронкова играеше равностойно и дори надиграваше една от най-великите състезателки на всички времена. И все пак при поздравяването на мрежата след края на двубоя Цветана бе усмихната, защото отново правеше по чудесен начин това, което обича и в което е най-добра.
„Всеки тенисист мечтае за титла от Големия шлем. Това е и моята голяма мечта и ще продължа да я преследвам“ категорична бе Пиронкова на пресконференцията си на летището в София. Приказката ѝ продължава, а първата страница от новата глава бе повече от обещаваща и гарантира култово място на US Open ’20 в българския тенис фолклор.
