Всички знаем, че отразените брейкболи от даден играч по време на мач може да е ключова статистика. Какво обаче ще кажете за отразените геймболи? Умението да пробиваш, след като опонентът ти е имал точка да затвори гейма си, е признак на голям инат. Рафаел Надал и Мария Шарапова, двама свирепи бойци, познати с това, че нищо не дават даром, могат да се борят дълго през продължителни геймове, минаващи многократно през дюс, преди да пробият опонентите си, както и да ги разколебаят.
Григор Димитров не бе известен с подобно умение. Никой никога не е поставял под съмнение таланта на българина, това обаче не важи за упоритостта му. Точно тя обаче не бе под въпрос на финалите в Лондон. В груповата фаза Димитров показа вариативната си игра при последователните победи, а когато мачовете станаха по-завързани на 1/2-финала и финала, бе упорит. В събота и неделя Димитров спечели два мача срещу опоненти, които отказаха да се дадат лесно – Джак Сок и Давид Гофен. 26-годишният българин постигна в Лондон 5 победи и 0 поражения все срещу представители на топ 10. Наградата му е най-голямата титла в неговата кариера.
На финала дойде ред на Димитров да показва умението си да пробива Гофен, когато изглеждаше, че Гофен ще затвори частта, което направи и разликата. Първият такъв момент бе, когато белгиецът сервираше при 5-6 в първия сет. Димитров поведе 40-15, но само за да види как с два форхенд уинъра опонентът му изравнява, отразявайки и двата сетбола, като при втория видяхме рядка сцена на иначе кроткия Дани Валверду, удрящ стената. Димитров обаче не се ядоса и не изгуби вяра. Вместо това, накара Гофен да продължава да сервира и да играе форхенди. Накрая на петия сетбол Гофен пласира удар в мрежата.
Сценарият бе подобен малко над час по-късно, когато Гофен сервираше при 2-3 в третия сет. Той поведе 30-0, но Димитров стигна до брейкбол. След няколко дюса Димитров проби, след като бекхендът на Гофен се приземи в аут. При 5-2 победата сякаш бе за Григор.
Както знаем обаче, старите навици трудно се изкореняват. На Димитров му отне пет мачбола, три от посрещане, за да постигне победата. Имаше и малко късмет, когато при 3-5 и дюс Гофен сбърка лесен дроп шот. Димитров победи и легна по очи на корта.
Отне му време, за да спечели толкова голяма титла.
„С правилната нагласа, с правилните хора и подкрепа нещата се случват“, каза Димитров, който отдаде заслугата на екипа си и Дани Валверду. В сезона той направи много неща за първи път: първа Мастърс титла в Синсинати, първи 1/2-финал на Australian Open, първи сезон с четири титли и първа титла на финалите на АТР в първото участие, както и най-висок раникинг – №3.
„Това ме прави още по фокусиран и развълнуван за работата ми и за предстоящото. Прекрасна основа, върху която да надграждам. Знам какво да направя в предсезонната подготовка, за да се справя добре“, каза Димитров.
Въздържам се от спекулации за това какво да очакваме през 2018 г. от Григор Димитров. Той достатъчно е бил товарен с очаквания през годините, а сега ще са много. Димитров заслужава да се наслади на момента.
Следващият сезон, с Федерер, Надал, завръщащите се Джокович, Мъри и Вавринка, ще е експлозивен за АТР. Гледайки форхендите от движение на Димитров, подсечените бекхенди по правата, острите волета, и как печелеше важните точки в Лондон, разбира се, че има място за харизматичната му игра на върха в ранглистата и в последните кръгове на турнирите от Големия шлем. Димитров винаги е добавял стил в спорта, дано остане такъв инат и през 2018 г.
Коментар на Стийв Тигнър, Tennis Magazine
