Естер Вергеер: Голямата шампионка, която победи рака от инвалидна количка

Естер Вергеер: Голямата шампионка, която победи рака от инвалидна количка

Наричат я най-доминиращия спортист в историята. Тя е вдигала над главата си 42 титли от Големия шлем, 22 трофея от финални турнири за годината, има и седем златни медала от олимпийски игри. Няма нито една допусната загуба в период от десетилетие – от януари 2003 до 2013, когато слага край на знаменитата си кариера.

Добавете към това 470 поредни победи и 668 седмици на върха на световната ранглиста. Актив от 695 победи на сингъл при 25 загуби, както и 441-35 на двойки. Общо 284 отличия и два спортни лауреата.

Споменатите по-горе постижения веднага повеждат съзнанието ни към мисълта, че тя се наслаждава на живота си след края на своята тенис приказка на някоя луксозна яхта край Хавайските острови. Че живее в многомилионна резиденция в Лос Анджелис, снима се в холивудски продукции, има стотици милиони последователи в „Instagram“ и лети във висините. Но почакайте. Това съвсем не е историята на Естер Вергеер.

Тя трябва да прекара целия си живот в инвалидна количка и междувременно да пребори рака, но дори това не може да я спре.

Esther Vergeer

Нека първо се върнем в един басейн в Нидерландия, родната страна на шестгодишното момиченце, което е влюбено в спорта. Прекосява дължините с невъобразима скорост и се носи из водата като изящен делфин. Докато един ден не ѝ прилошава и не припада, излизайки от нея. Малката Естер е получила мозъчен кръвоизлив. Лекарите вършат работата си точно и навреме, за да може Вергеер да излезе от болницата след шест седмици.

Скоро обаче получава чести главоболия, чувства напрежение в очите и болки във врата. Следва нов припадък и, този път, страшна диагноза. Докторите откриват, че Естер страда от съдова миелопатия около гръбначния стълб. Или иначе казано, Вергеер е парализирана. Дори сложна деветчасова операция не успява да отмести пръта, който съдбата е поставила в колелата на момичето, мечтаещо за спортно величие. Точно там обаче е голямата разлика между победители и губещи, между борещи се за това, което обичат, и предаващи се пред първото сериозно препятствие. Дори да не може да движи краката си, Естер няма намерение да свежда глава.

Представете си какъв шок за едно невръстно дете е съдбата да отреже крилете му още преди да се е научило да лети. В ДНК-то си нидерландката обаче има нещо, за което няма научно обяснение. Тя дори не се замисля какъв ще бъде животът ѝ оттук насетне. Тя вече знае.

По време на възстановяването се учи да играе волейбол, баскетбол и тенис в инвалидната си количка. Особено добра е с оранжевата топка и няколко години се състезава на клубно ниво, след което наставниците от националния отбор на Нидерландия по баскетбол за девойки с увреждания са толкова впечатлени от качествата ѝ, че я канят в тима. Тя се включва и играе с отбора, който две години по-късно ще спечели златни медали на европейското първенство. Но вече без Естер. Тя е на друго място, влюбена в ракетата и малката жълтеникава топка.

Esther Vergeer

„В началото бях изправена срещу всички неща, които вече не можех да правя. Вече не можех да бягам, да играя навън. Това ме разочарова. Но родителите ми взеха решение да не седя в ъгъла, да не бъда тъжна. Вместо това, техният подход беше: „Това е, Естер. Това е положението. Все още сме семейство, така че нека излезем от ситуацията по най-добрия начин“, споделя Вергеер.

Именно спортът е движещата сила, която помага на малкото нидерландско момиче да се развие психически и физически, да преодолее бариерите на съдбата и да промени изцяло житейската си философия, доколкото едно невръстно хлапе може вече да е изградило такава.

„Започнах да преоткривам себе си. Станах много по-уверена и много по-независима от родителите си. Харесваше ми, че можех да се справям сама и да работя усърдно за себе си. Всеки ден правех малки стъпки. Бях толкова позитивно настроена от факта, че ако продължа да работя здраво, ще ставам по-добра с всеки изминал ден. Мисля, че този подход ме държеше една стъпка пред останалите ми опоненти. Винаги исках да видя какво мога да подобря – дали психически, физически, или пък елемент от инвалидната ми количка. Точно тези малки стъпчици ме държаха във водеща позиция“.

И така Естер се отдава напълно на това, което обожава, за да поддържа себе си жива. Но защо тенис? Защо точно този спорт, след като е толкова добра при стрелбата от тройката с оранжевата топка? Истината се крие в природата на Вергеер. Тя има инстинкт на истински убиец, на вълк единак, който не може да поставя съдбата си в ръцете на други хора, тъй като може да я провалят. Тя вярва само на себе си, разчита само на собствените си умения. В индивидуалния спорт това е най-голямото предимство на истинския победител.

Esther Vergeer

И така, Естер хваща ракетата още от малка, а талантът ѝ бие на очи. Напредва бързо, а през 1995 г. вече прави своя дебют при професионалистките. Няколко години по-късно световната №1 Даниела Ди Торо вече има страшна конкуренция срещу себе си. Тя губи именно от Вергеер на финала на US Open, което изстрелва нидерландката на върха. Макар за Естер да следва колеблив период и тя да „слиза от трона“, скоро се завръща на него и остава там до самия край на своята знаменита кариера.

Какво тласка Вергеер към успеха? Отговорът може да даде известният треньор Свен Грьонефелд. Нидерландецът е тренирал Каролин Вожняки, Мария Шарапова, Моника Селеш, Мери Пиърс, Аранча Санчес Викарио, Ана Иванович, но признава, че никога не е работил с по-дисциплиниран и психически устойчив спортист от Естер.

„Интересно ми беше да открия какво я мотивира, защото всички ние можем да се поучим от нейните психически способности. Все още не мога да открия какво е това нещо“, казва Грьонефелд, който осъществява колаборация със сънародницата си в рамките на една година.

Esther Vergeer

Убийствен инстинкт? Ярост към съдбата, която провали живота ѝ? Или просто онази спортна злоба, която те изгаря отвътре и искаш да надвиеш всеки противник? Не е ясно какво кара Естер да превключи на „режим звяр“, тъй като тя прави точно това. Силният ѝ сервис, уникалното движение по корта със скърцащите колела под нея, прикритите бекхенди по диагонала, които изненадват опонентките – всички тези елементи са само малко допълнение към изключителния дух и борбеност на Вергеер.

Нима има нужда да изброяваме титлите ѝ? Те са толкова много. 96% успеваемост в мачовете в цялата ѝ кариера. Десет години без загуба. Едва един мачбол, пред който се е изправила в периода 2003 – 2013.  Четири златни медала на сингъл на олимпийски игри и три на двойки. 250 последователни спечелени сетове. 95 победи, в които не губи дори гейм. 470 последователни успеха на корта.

Това са само цифри, а всички знаем, че те не значат нищо пред това, което е невидимо за очите. Пред потта в залата всяка сутрин. Пред невъзможността да се движиш като другите, да живееш техния нормален живот. Пред страданието, болката и лишенията.

Това обаче не е всичко. Пред Вергеер застава още едно сериозно предизвикателство – ракът на гърдата. Преди няколко дни, след битка, в която коварната болест, няма шанс срещу голямата шампионка, тя обяви, че напълно се е излекувала. Сподели, че спортната дисциплина ѝ е помогнала да работи бавно и стъпка по стъпка, за да преодолее поредното препятствие в живота си.

Сега тя се завръща на поста си директор на турнира в колички ABN AMRO World Wheelchair Tennis Tournament в Ротердам, както и като член на борда на своята собствена фондация.

 

Esther Vergeer

Далеч по-важно от всички титли, медали и призове е посланието, което Естер завещава на хората в нейното положение.

„Всеки ден се блъскам в стени от хора – буквално. Хора, които ме виждат различна от човека, който всъщност съм. Това ме разочарова. Ето затова бих казала на по-младите спортисти да бъдат близо до себе си. Обществото трябва да ни кара да оценяваме другите и да имаме по-голямо уважение един към друг“.

Освен това Вергеер има мечта – олимпийските и параолимпийските игри да се обединят в едно. Тази нейна идея е следвана от все повече спортисти в неравностойно положение, които просто искат необходимото признание. Нима те са нещо по-малко в сравнение с печелещите милиони атлети, които живеят нормален живот без физически проблеми?

„Странно е, че съм модел за подражание. Когато бях малка на стената си имах снимки на хора, а сега знам, че някои деца имат мои снимки над леглата си и моята книга на рафтовете си. Да знам, че другите хора се вдъхновяват от историята ми, е най-голямата награда, която някога съм получавала“, споделя Естер.

Сега тя е на 39 години и е завещала на другите толкова много. Наричат я най-доминиращия спортист в историята. Но не правете тази грешка и не го казвайте в лицето ѝ.
„Аз не съм човек с увреждания. Аз не съм герой. Аз съм просто Естер“.

TennisKafe.com


В партньорство с Булевард България
Tenniskafe.com предупреждава, че модераторите на сайта трият коментари, които съдържат обидни квалификации, нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница. Не се допускат коментари, които съдържат спам, както и такива с главни букви (думи, фрази и изречения). Не се допускат опити за реклама без знанието и разрешението на администраторите на сайта. Модераторите не коментират причините за изтриване на постове и други модераторски намеси.
Copyright © 2020 TennisKafe.com, Тенискафе ООД, Стара Планина 3, Управител: Асен Григоров. Всички права запазени.
Created by WPH