Александър Зверев спечели два Мастърса, преди да навърши 21 години, Циципас спечели Nitto ATP Finals на 21, докато повечето други имена от последното десетилетие се нуждаеха от повече време, за да направят своя пробив в мъжкия тенис.
Дори и специалистите неизменно да предричат титли от Големия шлем и светло бъдеще за всеки, който впечатли с появата си в Тура, много скоро вълнението започва да спада леко, проличават технически или психически слабости, липсва постоянство.
Карлос Алкарас е талантът с най-комплексна визитка от дълги години насам и траекторията на развитието му е насочена рязко нагоре. Испанецът се движи великолепно по корта, никога не се отказва да преследва топка, колкото и да е трудна, изключително атлетичен и гъвкав е, разполага с тежък форхенд, повече от солиден бекхенд, умее да разнообразява с къси, много рядко има лош ден и загатва за шампионски характер.
Само на 18, разполага с внушителна физика и издръжливост, които си проличаха както в 4-часовия четвъртфинал срещу Беретини в Австралия, така и от победите в един ден над Матео и над Фабио Фонини през тази седмица в Рио.
Още през миналата година бе удоволствие да се наблюдава и мнозина имаха високи очаквания към него, но продължителната предсезонна подготовка му помогна да се изкачи на следващото стъпало през 2022 и в неделя Карлос ще играе за най-голямата титла в кариерата си на ATP 500 надпреварата в Бразилия.
Тази година го виждаме не само в по-добра физическа форма, но и с подобрен начален удар. Взимайки предвид представянето му на Australian Open, само четирима от топ 40 са спечелили по-висок процент от подаванията си от него (90.20%) – Надал, Рубльов и специалистите на начален удар Иснър и Опелка. Единственият тенисист, представил се по-успешно на втори сервис пък е Алехандро Давидович Фокина.
Сервисът не е основното му оръжие, но е добре дошло допълнение към арсенала му в години, в които този компонент изглежда все по-важен и „новата мода“ се задава от тенисисти със значително по-висок ръст. Циципас е 1.93 м., Беретини 1.96, а Медведев и Зверев по 1.98.
Алкарас е 1.85 – също като Рафаел Надал, с когото от много рано се появиха сравнения, и Роджър Федерер – тенисистът, чийто плакат стои на стената на тийнейджъра.
Рекорди от сезон 2021:
| Най-младият тенисист: | От: |
| Спечелил мач на Madrid Open | В историята (предишният рекорд е на Надал от 2004) |
| Шампион от ATP (Умаг) | Кей Нишикори през 2008 |
| Стигнал до четвърти кръг на „мейджър“ (US Open) | Андрей Медведев на Ролан Гарос през 1992 |
| Стигнал до четвърти кръг на US Open | Майкъл Ченг и Пийт Сампрас през 1989 |
| Четвъртфиналист на US Open | Томаж Кох през 1963 година |
| Четвъртфиналист на турнир от Големия шлем | Майкъл Ченг на Ролан Гарос през 1990 |
Пол Анакон, който е тренирал легенди като Пийт Сампрас и Федерер, обичайно не бърза да сипе суперлативи по адрес на младите състезатели, но тук е категоричен – „по всичко изглежда, че му предстои величие“, казва специалистът пред The New York Times.
„Играта му е електрическа. Изглежда като светкавица в бутилка. Има бърза ракета като Анде Агаси и бързи крака като Рафа. Може да играе от основната линия, може да се изтегли и по-назад, ако е нужно. Само на 18 е, а вече много игра са естествено налични в играта му – не мога да си представя колко добър може да бъде след две години, ако остане здрав.“
Начело на щаба му е бившият №1 Карлос Фереро, който уверява, че усърдната работа няма да приключи, независимо от резултатите:
„Познавайки Карлос и ценностите, които той и семейството му проповядват, ще бъде много изненадан, ако успехите повлияят на начина му на мислене,“ заявява треньорът му.
Алкарас израства в Мурсия в семейство, което е тясно свързано със спорта – дядо му, също Карлос, е помогнал местен ловджийски клуб да бъде преустроен в комплекс с тенис кортове и плувен басейн. Баща му, също Карлос, се научава да играе като малък, вдъхновен от постиженията на Маноло Сантана. Въпреки че се превръща в един от най-добрите испански състезатели, Карлос Алкарас старши няма нужните средства, за да преследва професионална кариера за дълго и се отказва от тази мечта на 20. Започва работа като треньор и администратор на клуба.
Световният №29 обаче отвежда семейната страст към спорта до нови висини, а историята му с ракета в ръка започва още на 3 години:
„Не можех да го откъсна от клуба,“ разказва баща му пред NYT. „Когато вече бях уморен и готов да се прибирам след пълен работен ден, той ме умоляваше да играя с него на стената. Часът обичайно бе около 21 и аз казвах „Добре, но само 20 минути.“ След 20 минути ние продължавахме още 30, а той искаше повече и повече. Накрая трябваше да сложа край на игрите, защото вечерята беше готова и трябваше да се прибираме, а той започваше да плаче.“
Макар началото да е трудно от финансова гледна точка и да се налага семейни приятели да помагат, за да може Карлос да пътува по турнири, скоро добрите му резултати привличат по-сериозна подкрепа. Агенцията I.M.G. го привлича и всичко потръгва на нова скорост.
Озовава се в академията на Фереро във Вилена. Ползите не са свързани само с работата със специалисти и по-добри тренировъчни партньори:
„Веднъж планирах да остана у дома, но мисля, че в Мурсия щеше да ми отнеме повече време, за да се развия. Там щеше да има повече неща, които да ме разсейват – много приятели, излизания вечер. Тук тези неща отсъстват,“ разказва младият талант.
„Фереро ми каза да не бързам. Че ще събера опит, ще играя турнири и ще науча много – няма нужда да се опитвам да изпреварвам процеса. Трябва да преживея тези моменти и да не гоня резултати веднага, защото за пръв път се изправят срещу най-добрите в света. Трябва да се насладя на това и да имам уважение към случващото се.“
Въпреки това целите пред екипа са високи – топ 15 до края на годината може и да изглежда като сериозно предизвикателство, но дори и да не спечели титлата срещу Шварцман, Алкарас вече си е гарантирал изкачване поне до №24 в света. А е все още февруари и това е вторият му турнир за сезона.
Карлос има ясна представа какъв тенис иска да играе – „зверски“ е думата, която той намира за най-подходяща. Със сигурност има наченки на това и, както казва Анакон, е трудно да си представим докъде може да стигне в развитието си Алкарас, при положение, че е само на 18.
Остава ни да следим с интерес – първата стъпка от остатъка от пътешествието му е финалът срещу Шварцман в Рио.
