Презентацията на Магдалена Малева на европейската треньорска конференция пожъна голям успех. Легендарната българка се спря детайлно на професионалната си кариера и това как играчите преодоляват предизвикатлествата, които се изправят на пътя им.
„Не съм треньор и не съм извел никого до величие в спорта. Но това, което имам е личен опит, който мога да споделя и да е полезен за вашите играчи“, започна Маги.
Както е известно, тя достигна до №4 в световната ранглиста, а сестрите й Мануела и Катерина записаха рекордни класирания съответно от трета и шеста позиция.
„За мен всичко под Топ 10 беше провал. Имаше големи очаквания към мен, защото сестрите ми бяха много добри. И не знам защо избрах да правя това, което правих, тъй като постоянно бях сравнявана с тях. Станах много добра, но Мануела беше най-добрата от нас.“
За провала
„Не вярвам в перфектните неща, но имах една седмица в кариерата си, която беше перфектна, а когато спечелих най-големия си турнир, мой треньор беше Роджър Федерер. Тенисът е спорт, в който се проваляш през цялото време. Била съм четвърта и спечелих 11 турнира, което означава, че през цялата си кариера за 15 години не съм се провалила само 11 пъти. Проваляме се всяка седмица. Може да играеш перфектно цяла седмица, но губиш един мач и се проваляш. Това беше нещо, с което трудно се справях като млад играч
Това е постоянна борба да намериш къде си сбъркал. Тренираш и правиш всичко, но се проваляш всяка седмица. И нещото, в което насърчавам треньорите, е да играят мачове, защото се забравя колко е трудно да си на брейкбол, дюс и т.н. Почти всяка година играя турнир за забавление и се удивлявам колко трудно е да предизвикваш самия себе си и да си изправиш срещу страховете си.“
След това Маги се спира на подрастващите тенисисти и начина, по който се разиват те физически и псхически.
Контузиите
След провала бившата №4 в света се спира подробно на контузиите в кариерата си, обръщайки внимание, че при нея липсва преходния период. „От дете станах професионалист“, обобщава Маги. Като „две кариери с голямо прекъсване между тях“, определя двегодишния период извън корта и завръщането си в тура в края на миналия век, след което играе още почти 7 години.
Малеева разказа любопитни истории на и извън корта и трудностите, които е преминала покрай своите контузии.
Треньорите в нейната кариера
В най-професионално насочената част Маги се върна към треньорите и специалистите, с които е работила. „Имах наистина страхотни треньори и привилегията да ги познавам и да работя с тях“, беше въведението на българката.
„Първият ми треньор беше моята майка. А след като многократно стана въпрос за дисциплина и усърдна работа и че няма как да се избяга от тях, ще се спра по-подробно на това. Схващанията и методите на работа доста се промениха, а аз не съм привърженик на старомодния начин за мотивация посредством дисциплина при децата. Трябва да сме изобретателни и да постигнем дисциплина по редица други начини.
Следващият ми треньор, Франсоа, тотално промени мисленето ми. Той ме караше да играя така, че да изглежда лесно. „Ако си пред публика, трябва да убедиш хората, че това е нещо лесно“. Убеждаваше ме, че колкото повече стискаш ракетата, толкова по-леко и бавно удряш. Много тренирахме и нямах вяра в него, намирайки повечето неща за безполезни. Отне ми дълго време да разбера защо правим тези неща.
И в един момент, в който проумях и го научих, ми хареса. Започнах да удрям по-силно, а също така това е от огромна помощ при смяната на турнирите, настилката, условията, топките и т.н. Излизаш и се опитваш да играеш с лекота, без пренапрягане, и това ти позволява да се адаптираш много по-бързо към новата обстановка. Смятам, че много често проблемите се коригират, когато играчът губи.“
След това Маги се спря на работата си с Жан Люк Котар. „Винаги позитивен, винаги с игрови план на корта и човек, който залага на детайлите“, определи го тя. Котар е специалистът, който оказва най-голямо влияние върху нея относно излизането на мрежата и апроучът.
След това работи с Дейвид Тейлър, който преди това е наставник на Мартина Хингис. Тук Маги направи интересно разкритие, че в един момент е спряла да загрява и да прави стретчинг. Нейната загрявка е била на корта преди началото, тъй като намира за безсмислено удрянето в центъра на корта и заниманията „без ясна цел“. „Загрявката трябва да се прави на корта с ракета в ръка,.“
Малеева завърши презентацията си с кондиционния наставник Пиер Паганини, с когото също имаше шанса да работи. „Беше много изобретателен“, каза Маги. „Най-важната работа на треньора е да накара детето да се почувства независимо, защото когато някой си тръгне от неговата кариера, да не се чувства сякаш не може да продължи да играе без него.“
Той е и човекът, който й е помогнал най-много в умението да приключва мачовете. „Можех да изиграя силен първи сет, след което да се дръпна три метра зад основната линия и да се защитавам, което определено не беше силата ми. Беше трудно за мен да се науча, че когато водиш, трябва да заиграеш по-добре. Когато го осъзнавах, играех най-добрия тенис в живота си“, спомни си Маги.
Привилегията да играеш тенис
Накрая Маги призова: „Не ограничавайте децата си само с тенис. Нека да ходят на училище и да имат приятели. Нещото, което ми лиспваше ужасно много, бяха моите приятели. Това е много важно за едно дете – да има хоби и да опознава света. Не ги оставяйте да живеят затворени в „балон“, защото това ми се е случвало. Те трябва да познават реалния свят, защото родители, треньори, лекари и т.н. са около тях, но те не са истинският свят.
Един от колегите го каза по най-добрия начин – че наградата е възможността да опитаме, а не резултатът и да сме благодарни за ситуацията, в която сме. Преди няколко години си спомням финала на Уимбълдън при жените, до който достигна изненадваща тенисистка. Тя игра ОК, но опонентката й беше доста по-добра и я победи.
По време на церемонията родителите й бяха много ядосани и нещастни. И аз си помислих, че тя повече никога няма да има възможността да играе финал на Уимбълдън и колко е наблагодарно родителите й да са ядосани. Смятам, че трябва да възпитаваме играчите на благодарност и признателност. Както казва Били Джийн Кинг – напрежението е привилегия. Да играеш важни точки и да сме под напрежение е привилегия. Не обичам да казвам, че трябва да образоваме децата. Повечето от тях знаят нещата, а ние трябва да сме пример за тях и да възпитаваме благодарността им, че имат възможност да играят тенис.“
