Винаги съм се удивлявал как една или две точки могат да направят космическа разлика в тениса. Ако Федерер бе реализирал мачбола си при 5-4 в третия сет, сега всички щяхме да говорим за поредната победа с 3-0, за подобрения рекорд за поредни сетове на Уимбълдън и Маестрото уверено щеше да гледа към титла №9, докато Надал и Джокович се избиват в другия полуфинал. Вместо това обаче ръката на Кевин Андерсън не трепна, южноафриканецът пласира мощен форхенд по диагонала и два часа по-късно победоносно вдигна ръце пред аплодиращата, но несъмнено разочарована публика на корт №1.
За пореден път се доказа, че на коварната трева дори моментен спад може да има пагубни последици за тенисиста – тъй като събитията се развиват толкова бързо, много по-лесно може да се навакса наглед голямо изоставане и статуквото коренно да се преобърне в рамките на 30-40 минути.
Преди мача смятах, че Андерсън има силите да отстрани Федерер или поне да направи мачът завързан. Южноафриканецът сервираше феноменално срещу Гаел Монфис, а за разлика от Иво Карлович и Милош Раонич например, притежава достатъчно добра игра от дъното на корта, за да се задържи с Федерер в дългите размени. Движението по корта на 32-годишния тенисист от Йоханесбург е наистина впечатляващо за човек с ръст от 203 см!
Много пъти обаче даден играч е имал на теория аргументите за успех срещу Федерер или някой друг от Голямата четворка, а на корта не се е получавало точно така. Първият сет сякаш искаше да ни покаже, че отново ще гледаме добре познат филм – Федерер наложи вихрено темпо и проби още в първия гейм, а таймингът на Андерсън отсъстваше. Южноафриканецът изглеждаше разбалансиран и изнервен, а сервисът не му носеше почти никакви евтини точки. Изумително е как Федерер редовно отгатваше посоката на изстрели с по 120-130 мили в час и с блок ретур успяваше да влезе в равностойна позиция в разиграванията.
Така сетът приключи 6-2 за около 20-тина минути, а журналистите около мен доволно потриваха ръце, очаквайки бързата развръзка на двубоя и скорошния обяд.
В началото на втората част обаче видяхме нещо, което не се бе случвало от 2016 г. – пробив в сервиса на Федерер на Уимбълдън! Заради дългите си ръце, Андерсън има огромен обвхат на ретур. Южноафриканецът отгатна на няколко пъти посоката на началния удар и прати топката много дълбоко, което се оказа достатъчно за брейка. Със специалиста от Tennis Channel Джоел Дръкър изкоментирахме в този момент, че ако Андерсън успее да измъкне един сет, мачът може да стане изключително труден за Федерер.
Както е правил много пъти обаче, без да играе най-силния си тенис, Маестрото намери начин да върне пробива, а в изпъстрения с грешки тайбрек все пак се добра до успеха – 7-5 точки и вече развръзката можеше да бъде само една, нали?
Личеше си обаче, че швейцарецът е нестабилен от дъното на корта и пресилва голяма част от ударите си в желанието си да смогне на темпото на Андерсън, който се опитваше да спука топката при всеки форхенд. Ключовият момент за мен бе онзи отрязък от 5-4 до края на третия сет, когато Андерсън спаси мачбол, осъществи моментален пробив, а след това измъкна собственото си подаване от 0-40, за да довърши успешно частта.
“Не се бях притеснил особено, мислех за това как водя с 2-1 сета”, заяви големият шампион на пресконференцията след края на срещата. Несъмнено обаче този негативен период разколеба швейцареца и даде допълнителни сили на неговия опонент, който до този момент не бе печелил сет срещу Федерер и никога не бе побеждавал тенисист от топ 2 на света.
В четвъртия сет нивото на сервис на Андерсън стана още по-високо. Южноафриканецът редовно перфорираше линиите с изстрели от 132 мили в час. Гигантът се досети, че Федерер по-трудно може да блокира ретура от форхенд, без да повдигне топката, и затова все по-често търсеше правата при сервис от страната на предимство. Един пробив в средата на сета се оказа напълно достатъчен и ето, че щяхме да гледаме пета решителна част.
Петият сет ми напомни страшно много на финала през 2009 между Федерер и Анди Родик. И двамата имаха някои ранни полу-възможности за пробив, след което се стабилизираха и сервис геймовете им дълго време вървяха на 0 или на 15. Джоел Дръкър сподели, че е голям привърженик на правилото за тайбрек в последния сет, което е в сила на US Open. Когато сте стигнали до 6-6 гейма в петата част, очевидно сте изключително равностойни и една–две точки така или иначе ще решат победителя!
“От един момент нататък и двамата се превръщат в губещи. Загубилият си тръгва от турнира, а спечелилият няма да има сили и ще бъде лесна плячка в следващия кръг”, добави пък представител на британската преса.
8-8, 9-9, 10-10, 11-11… изглеждаше сякаш никога няма да свърши и двамата смело са се насочили към рекорда на Джон Иснър и Никола Маю. Тогава 36-годишният велик шампион най-после почувства умората. Първият му сервис спря да намира целта, а измореният му втори начален удар бе лесна плячка за гиганта. Въпреки двете брилянтни точки, които Федерер спечели в гейм №23, този път Андерсън не пропусна шанса си и постигна първия пробив в сета.
В полуфинала на Олимпийските игри през 2012 г. Федерер отново изигра подобен дълъг финален сет срещу Дел Потро. Тогава швейцарецът пръв проби и сервира за победата и веднага последва моментален рибрейк. Андерсън обаче не повтори тази грешка – започна лошо финалния гейм със загубена първа точка, но с нова порция топовни изстрели от сервис стигна до победата след над 4 часа игра.
“Чувствам се ужасно в момента, тези загуби се преживяват все по-трудно, но амбицията ми е да се завърна тук и догодина”, бе категоричен Маестрото.
За Андерсън пък това е първи полуфинал на Уимбълдън, където го очаква тенисист с подобни на неговите физически данни – Джон Иснър.
Борис Стрижлев, специален пратеник на TennisKafe.com на Уимбълдън
